След Освобождението през 1878 г. просветното дело става един от приоритетите по трудния път за развитието на България. Проблемите за образованието и възпитанието на младите хора се третират на най-високо ниво във всички институции. Видни политици, общественици и културни дейци участват пряко в изграждането на просветната система. Сред тях се откроява и Стоян Пенчов Костурков (1866-1949).
Той започва жизнения си път в Панагюрище и произхожда от заможно семейство. Баща му е роден в Костур, Македония и оттам идва фамилното му име. Първа братовчедка на Стоян е Райна Княгиня. Едва десетгодишен преживява ужасите, които съпровождат Априлското въстание от 1876 г. Първоначално образование получава в родния си град. След това е приет в Петропавловската семинария при Лясковския манастир "Свети Петър и Павел". По време на Сръбско-българската война (1885 г.) се записва доброволец в Ученическия батальон. През 1887 г. постъпва във Военното училище в София, но прекъсва обучението си поради заболяване от туберкулоза. Продължава учебните си занимания в Женева, където завършва право и социални науки.
След завръщането си в България Костурков се включва в обществено-политическия живот. Първоначално симпатизира на водещата Демократическа партия. Скоро след това преминава към младите демократи Найчо Цанов и Тодор Влайков. Именно те създават Радикалдемократическата партия през 1905 г. От следващата година до 1934 г. секретар на централното ръководство е именно Стоян Костурков. Той е идеолог на партията. Проявява се като непоколебим и безкористен последовател на своите принципи и убеждения. Одобрява провъзгласяването на независимостта на България през 1908 г. Обявява се обаче срещу укрепването на монархическия институт и засилване ролята на цар Фердинанд І в управлението. Костурков застъпва позицията обединението на българския народ да стане по мирен път и е против влизането на България в Първата световна война на страната на Австро-Унгария и Германия.
Безспорно централно място в дейността на Костурков заема неговият принос за развитието на родното образование. В края на ХІХ в. и първите десетилетия на ХХ в. той работи в продължение на 19 години като преподавател, училищен инспектор и директор в Панагюрище, Враца, Пазарджик, Хасково, Анхиало (днес Поморие) и София. Един от създателите и водачите на създадения през 1895 г. Българския учителски съюз. Стоян е избран в Контролния съвет на организацията. Аргументирано прокарва и отстоява възгледи си по основните проблеми на просветното дело. Става много популярен сред учителските среди. Едновременно участва и в живота на Класния учителски съюз (1902). Пледира за каузата съюзът да изпълнява синдикални цели. Костурков е и редактор на съюзния печатен орган "Учителски вестник".
Всички тези действия
му дават предимство при избора за министър на просвещението.
Костурков заема този пост в кабинета на Александър Малинов и в коалиционното правителство на Теодор Теодоров. Ръководи ведомството 15 месеца - от края на юни 1918 г. до 6 октомври 1919 г. В резултат на войните за национално обединение учебната система е напълно дезорганизирана. Училищните здания са порутени, липсва училищен инвентар, библиотеките са пръснати. След тежко прекараната световна война Костурков внася позитивни мерки в състоянието на училищната практика. Ремонтират се сградите, набавя се училищен персонал. По негово нареждане комисии изработват съкратени програми за основните и средните училища. Образуват се родителско-учителски дружби при училищата за възпитателно въздействие и обществен контрол. Предприемат се стъпки за подобряване на материалното положение на народните просветители. По този начин Костурков се надява да задържи в просветния бранш добросъвестните преподаватели и да привлече нови, млади кадри. На основание на взетите решения от Учебния съвет през март 1919 г. е внесен законопроект за изменение на 80 члена от Закона за народното просвещение. Той е одобрен и по този начин се внасят позитивни промени в битието на учителите, които по това време са повече от 15 000.
Костурков не остава встрани и от законодателната власт. Той е избиран за народен представител в шест Обикновени народни събрания в периода между 1913-1934 г. Стриктно спазва правилата на поведение в парламента. Не пропуска заседание. Рядко се случва да не вземе думата по дискутиран въпрос. Красноречив оратор, защитава своите тези и постановките на Радикалдемократическата партия с достатъчно фактически показатели. Успоредно с това пише статии в партийните печатни издания по международната политика и националните интереси на България. Интерпретира и теми от вътрешнополитическо естество, които засягат главно действията на управляващите партии и провежданите избори.
Стоян Костурков подкрепя идеята за самостоятелното участие на радикалите в обществено-политическия живот. Той е
открит противник на самостоятелното управление на БЗНС (1920-1923).
Включва се активно в акцията на Конституционния блок срещу правителството на Александър Стамболийски на 17 септември 1922 г. в Търново. След нейния провал е арестуван и откаран в търновските казарми. По-късно е затворен в Шуменския затвор за да бъде съден от Четвъртия държавен съд като един от виновниците за втората национална катастрофа от 1918 г. Тук прекарва няколко месеца, а на 5 януари 1924 г. е освободен след приемането на Закона за амнистията.
Новите изяви на Костурков в управлението на страната започват в началото на 30-те години на миналото столетие. Той дава съгласието си възглавяваната от него партия през юни 1931 г. да участва в коалицията Народен блок. След като тя спечелва изборите на него му е поверено Министерството на железниците, пощите и телеграфите в три кабинета на Никола Мушанов. В това си качество той внася редица промени в тези ведомства, които са в полза на персонала и техническото оборудване. Взема непосредствено участие в развитието и подобряването на телеграфо-пощенското и телефонното дело в България. До този момент страната ни има обикновени телефонни съобщения само с Румъния. Костурков нарежда да се инсталира високоефективна уредба и по този начин се установява телефонна връзка с Турция, Унгария, Австрия, Швейцария, Гърция, Германия и други държави. Но запомнящите се негови изяви отново са прекъснати от политическите страсти. На 5 май 1934 г. ХХІІІ Обикновено народно събрание гласува вот на недоверие на министър Костурков и той е бламиран. Като немотивирана причина се изтъква кризата в българската икономика, корупцията в обществото и неговата некомпетентност. Чрез своя частен секретар той изпраща на премиера писмената си оставка.
Костурков посреща с неодобрение последвалия скоро преврат на 19 май 1934 г. Минава в лагера на легалната опозиция на монархическия режим. През Втората световна война поради здравословни проблеми се оттегля от активен политически живот. Отказва контакти с Българската работническа партия и не сътрудничи на Отечествения фронт. След 9 септември 1944 г. обаче отново заема длъжността министър на просвещението (1945-1946) в кабинета на Кимон Георгиев.
