Сред членовете на българския офицерски корпус от първата половина на миналото столетие отрадно впечатление прави личността на полковник Цветан Мумджиев. Той не е широко популярен, но в историята остава съществения му принос за спасяването на българските евреи в България.
Цветан Мумджиев е роден на 27 юли 1886 г. в Пловдив. Произхожда от достолепен възрожденски род. Баща му Атанас е член Тайния революционен комитет в града и активно участва в освободителните борби. Включва се и в осъществяването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г.
Цветан завършва средното си образование в Пловдив. След това
изпълнява волята на баща си и постъпва във Военното училище
в София. Дипломира се през 1907 г. с чин подпоручик и специалност артилерия. Приведен е на служба в Шести артилерийски полк, където начева своята военна кариера. През 1910 г. е повишен в звание поручик, през 1913 г. е произведен в чин капитан, през 1918 г. - в майор, а през 1921 г. - в подполковник. Последователно Мумджиев служи в Седми артилерийски полк, Първи планински артилерийски полк, Видински тежък артилерийски полк и накрая в Трети артилерийски полк. В атестацията неговите командири по време на военната му служба го представят в заслужена позитивна светлина: "... Жив, пъргав, от всичко се интересуваше, за всичко питаше и искаше съвети от по-старите и опитни другари.
Обичан беше и от началници, и от войници.
Отличаваше се с естествен здрав разум, логични разсъждения и отлична памет. Честен, крайно добросъвестен, точен, дисциплиниран, весел, без каквито и да е пороци..."
По предложение на щаба на армията, със заповед на военното ведомство от 15 декември 1911 г. Цветан е изпратен да следва в Михайловската артилерийска академия в Санкт Петербург, Русия. Там военно образование получават значителен брой български офицери. Поручик Мумджиев притежава необходимата теоретична подготовка и впечатлява преподавателите. Ала избухването на Балканската война го принуждава да прекъсне своето обучение. Всички български офицери, които се обучават във военните академии в Русия, са отзовани и изпратени в бойните части на българската войска.
Той се завръща в България и участва във войните за национално обединение (1912 - 1918). Изявява се начело на батарея в сраженията при превземането на Одрин (март 1913) и като командир на артилерийска група батареи по фронтовете на Македония през Първата световна война. Мумджиев е с отлични познания по артилерийското дело и много професионално ги прилага. Съобразителен, много енергичен и настойчив, той владее сърцата на подчинените си с офицерските си знания и личния си пример. Получава военен орден за храброст IV степен след боевете в Балканската война. По време на световния военен конфликт наградите са още по-впечатляващи - орден "Свети Александър" V степен (1916), Германски железен кръст (1917), Турски железен полумесец (1918) и др.
В Първата световна война България претърпява втората национална катастрофа. Клаузите на подписания Ньойски мирен договор (27 ноември 1919 г.) значително ограничават българската армейска структура. Мумджиев не вижда никаква перспектива за израстване във военната кариера. Взема крайно решение. Подава молба до Военното министерство и
от 1 април 1921 г. е уволнен от армията по собствено желание.
След напускането на армейските редици Мумджиев няколко години се занимава с търговия. Отваря магазин за хранителни стоки и бакалия в родния Пловдив. През 1933 г. се записва и започва да следва задочно в Свободния университет в София. Учи до 1938 г. и полага редовно всичките си изпити. Но военните стремежи у него не стихват и в средата на 30-те години на ХХ век той отново се завръща във войската. Този път обаче професионалните му задължения се развиват в съвсем друга сфера. Заема управленски постове в поделенията на "Трудови войски". През 1940 г. е изпратен като комисар по засяването на обработваемите площи във включената отново в границите на царство България Южна Добруджа. На следващата година е повишен в звание полковник.
Втората световна война е в разгара си. Събитията
внасят рязка промяна и в кариерата на полковник Мумджиев.
От 1943 г. той е назначен за началник на отдел "Временна трудова повинност" към Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството. Новите служебни ангажименти го принуждават през месец май 1943 г. да се премести със семейството си да живее в София. Настанява се в апартамент на ул. "Граф Игнатиев" № 32. На подчинение към тази структура са временните работни лагери, формирани главно от евреи. По Закона за защита на нацията те се мобилизират и изпращат принудително да работят като трудоваци. Заради тази длъжност след установяването на комунистическия режим на 9 септември 1944 г. Мумджиев е съден от Седми състав на Народния съд. Но
благодарение на свидетелските показания на пловдивски евреи е оправдан
и признат за невинен по обвинението за малтретиране на лица от еврейската общност. След оправдателната присъда Мумджиев се занимава с дребно земеделие. Обработва няколко декара наследствена земя в близост до Пловдив. Умира на 27 март 1954 г. след масиран инфаркт.
Безспорно голям интерес представляват неговите усилия в защита на евреите от трудовите лагери. Ето и най-впечатляващите му действия. При обиколките в поделенията Мумджиев установява, че храната е оскъдна и разпорежда да се вдигне разкладката. По негова заповед
във всяка еврейска част се назначава лекар
и се осигуряват подвижни зъболекарски кабинети. Не изпраща високообразованите евреи по обектите да копаят, а ги назначава на канцеларски длъжности в администрацията. Отказва на комисаря по еврейските въпроси Александър Белев да му бъдат предадени 10 000 евреи трудоваци, защото се предвижда те да бъдат изпратени в концлагерите "Освиенцим" и "Бухенвалд". През есента на 1943 г., след края на трудовия сезон, подобна опасност възниква и за 105 души от тях, които се намират в Беломорието и скоро трябва да бъдат уволнени. Те се обръщат с молба към Мумджиев да бъдат задържани на служба или да ги пуснат в безсрочен отпуск с уволнителен билет, който да им служи и за легитимация. Полковникът взема еднолично съдбовно решение и удовлетворява тяхното желание. Те се завръщат по домовете си в различни райони на България. По този начин спасява живота на еврейските младежи от беломорските трудови роти. За тази доблестна постъпка Мумджиев е удостоен посмъртно през 2013 г. от фондацията "Помогни на нуждаещите се" с почетен знак-медал "За хората с добри сърца".
