Нерядко Стилиян Хаджидобрев Чилингиров (1881-1962) е бил наричан "Последният възрожденец". Основанията за това са съвсем реални.
Той е роден в Шумен и произхожда от занаятчийска фамилия. Основно и средно образование получава в родния си град, а в същото време работи като чирак в обущарница и книжарница. Едва 18-годишен започва да практикува учителската професия в Русенска и Варненска област. Но скоро е уволнен и интерниран за участие в селските бунтове против десятъка през 1900 г. Амбициите му в просветното дело продължават и в периода 1900-1904 г. Стилиян учи философия и педагогика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е председател на Студентския клуб и автор на студентския химн "Ний млади сме". Текстът на стихотворението е отпечатан в списание "Ново време", а музиката е на Добри Христов.
Позитивните изяви на Чилингиров привличат вниманието на професор Иван Шишманов, който го назначава за коректор в списание "Училищен преглед". Още в първите месеци той оценява трудолюбието, познанията и старанието на младия специалист и по негова препоръка Стилиян е изпратен на специализация по литературна история и естетика в Берлин и Лайпциг. След завръщането си в България известно време е учител по немски и български език във Втора мъжка гимназия в София. Проблемите на българското студентство продължават да го вълнуват. През 1910 г. се учредява граждански комитет с основната цел да се построи здание на Студентския клуб в София. Стилиян дълги години членува в него и 21 години по-късно е сред лицата, които правят първа копка на сградата.
Чилингиров не остава встрани и от обществено-политическия живот. Привлечен е за секретар на Прогресивнолибералната партия. Редактор е на партийния вестник "България". Избран е за народен представител в ХV Обикновено народно събрание (1911–1913 г.). Като депутат се противопоставя на формализирането на законите, свързани с просветата. Принципен противник на военизирането на институциите на образованието. Според Чилингиров дори казармите следва да придобиват училищна форма и да дават възможност на служещите да се обучават и образоват.
По време на Балканската и Междусъюзническата война е началник на тилов транспорт и военен кореспондент към щаба на Втора българска армия. Работи в Народната библиотека
заедно с Пенчо Славейков и Пейо Яворов.
Заема длъжностите поддиректор (1916-1919) и директор (1919-1922). Разработва нов Правилник за функциониране на културната институция. Налага идеята за създаването на Архив на българската книга, в който да се съхранява вековната книжовна традиция. По негово предложение през 1922 г. министърът на народното просвещение Стоян Омарчевски подписва Закон за народните библиотеки. Участва в научна експедиция в Добруджа по време на Първата световна война. През 1923 г. Чилингиров заема поста директор на Народния етнографски музей в София. Той е един от основателите на Съюза на българските писатели и негов председател (1941-1944). Дългогодишен читалищен деец и ръководител на Върховния съюз, редактор на списанията "Бразда" и "Трудовак" и на вестник "Читалищно слово". Членува в Масонската ложа в България и участва в списването на нейното издание "Полет". Сред инициаторите е на откритото писмо на 21 родни писатели до Богдан Филов за защита на българските евреи.
Наред със своите изяви на професионалното и общественото поприще Стилиян Чилингиров е личност със
значими литературни постижения.
Оставеното от него книжовно наследство е огромно, богато в жанрово и тематично отношение. Публикува над 100 самостоятелни издания, които включват романи, стихове, поеми, драми и мемоари. Пише редица литературно-критични трудове, пътни бележки, изследвания върху миналото на Добруджа и Моравско. Творбите му са преведени на сърбохърватски и италиански език. Според негов колега той прави впечатление на най-работливия от българските писатели. А Чилингиров му отвръща: "То е, защото седя непрекъснато на масата. И защото смятам, че най-мъдрата мисъл, дело на народа, е: "Залудо работи, залудо не стой".
На първо място се откроява неговата проза. Пръв в българската литература създава сонетен роман "Владо Булгаков" (1922). Забележителното му издание "Хляб наш насущний" е пъстра и интересна картина на провинциалния живот. А романът "Шинел без пагони" е оценен от тогавашната литературна критика като творение с европейско значение. Чилингиров е автор на стихотворения и педагогически разкази за деца. Тук се открояват творенията "В стария бащин дом", "Детски дни", "Всезнайко", "Царят на дриплювците" и "Слънчева мъка".
Занимава се с историческата хронология на читалищата в България. Тя е обособена в два тома под заглавие "Българските читалища преди Освобождението" (1930) и "Читалищата след Освобождението" (1934). Подготвя библиография на българския периодичен печат от 1844 до 1916 г., която съдържа 200 000 фиша. Ала за съжаление не успява да я издаде.
Със своето творчество Стилиян Чилингиров допринася за повдигане на възрожденския дух на нацията. Той е автор на биографични описания за Васил Левски, Панайот Волов и Стефан Караджа. Публикува студии по история на нашето Възраждане, етнография и фолклор - "През Македония", "Рибният Буквар", "Първите македонски въстания", "Против чуждите училища", "Какво е дал българинът на другите народи" и пр. Съставя "Славянска антология" (1910), сборниците "Прослава на Иван Вазов" (1921) и "Помен за Иван Вазов" (1922). Полага грижи за училищните учебни помагала, твори и разпространява христоматии и читанки за прогимназиите.
Като пряк участник в библиотечната и читалищната система Чилингиров създава и
впечатляваща лична библиотека.
Приживе той притежава около 36 000 тома книги, сборници и архивни публикации. Началните страници на много от тях са с изписани вълнуващи автографи от почти всички видни родни писатели, живели и творили в края на ХІХ век и първата половина на ХХ век. Днес от това ценно наследство са съхранени 21 000 броя. Създава и колекция от близо 300 старопечатни издания със значима стойност.
Заради неуморимата си творческа дейност и библиографско богатство Чилингиров е наричан "чудак" от своите съвременници. Неговото живо, образно слово увлича стотици и хиляди читатели и той се превръща в техен любимец.
