Какво му е на оригиналното "Форд срещу Ферари", та трябваше българският дистрибутор да го замести със скучното "Пълно ускорение", обезличаващо филма до едно от многобройните генерични копия на "Бързи и яростни"?
Режисиран е от любителя на старомодния разказ и бавната камера Джеймс Манголд (Walk the Line, "Копленд", "Ескорт до затвора", "Логан"), тоест изобщо не очаквайте "Бързи и яростни", макар и това да е филм за бързи коли и високи скорости. Въпреки тъпото заглавие в "Пълно ускорение" не липсват драматизъм, истински характери и високооктанови актьорски изпълнения от Крисчън Бейл и Мат Деймън. Филмът следва канавата на традиционната спортна драма и макар да не предлага изненади в повествователно отношение, е приятна гледка заради солидната режисура, вълнуващата актьорска игра и чудесно заснетото от оператора Федон Папамайкъл финално рали.
Сюжетът стъпва върху реално съществуващи личности и събития - единственият триумф на "Форд моторс" и американското автомобилостроене като цяло на европейския рейсинг маратон "24-те часа на Льо Ман". Зад успеха стоят бившият лауреат на ралито Карол Шелби, слязъл от волана заради здравословни проблеми и отдал се на конструкторска работа, и британският пилот, ветеран от Втората световна война, Кен Майлс. Действието се разиграва през 60-те години на XX век, сценарият си позволява някои дребни волности спрямо историята. Бейл, отново кльощав и жилав след миналогодишната "тлъста" роля на Дик Чейни във "Вице", получава по-зрелищния персонаж. Ролята му обаче е предимно физическа - Мат Деймън отнася по-голямата част от конфликтите и диалога. Спортните филми обикновено са истории за съперничество, тук в основата е приятелство и сътрудничество - двамата мъже на средна възраст, обединени от мечтата си, срещу корпоративните клечки във "Форд моторс". Именно те са техният немезис - не конкурентите на пистата "Ферари", които присъстват в сценария съвсем епизодично и се запомнят главно с пародийното камео на Ремо Джироне като стария Енцо.
Екранният конфликт стъпва върху неверния факт, че костюмарите се съпротивляват срещу избора кой да кара супербързия GT в решаващото състезание - сприхавият и своенравен Майлс или някой "по-удобен". Може и против да са били, но истината е, че той пилотира спортния "Форд" още в първата му изява през 1965 г., когато не печели. Тази загуба предшества три последователни победи - с инат и инженерен гений Шелби и Майлс успяват да се наложат и да донесат титли на неуверения внук на Хенри Форд - Хенри Форд II. Филмът е повече за тяхното партньорство и по-малко за титлите, обаче най-впечатляващата му част е именно финалът на "Льо Ман", истинско удоволствие не само за феновете на "Формула 1", но и за феновете на зрелищното кино.
За съжаление кодата на "Пълно ускорение" - експлоатираща сантименталния елемент в сценария, Кен Майлс като съпруг и баща - е излишна и евтина, сваля го почти до нивото на "Бързи и яростни".
