„Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему.“ Легендарната откриваща фраза от романа „Ана Каренина“ се прилага успешно от Холивуд вече век. „Брачна история“, една от пълнометражните перли в короната на „Нетфликс“, отличена с шест номинации „Оскар“ и само едничка награда, също се опира на нея - подобно на еталоните „Крамер срещу Крамер“, бергмановия „Сцени от един семеен живот“ или ранните филми на Уди Алън.
Горното е елегантен начин да кажем, че в камерния си семеен филм Ноа Баумбах не „открива Америка“ (дори прическата на Адам Драйвър имитира тази на Дъстин Хофман), а разказва за нещо общовалидно, в което – по показания на очевидци – са се припознали доста разведени/деца на разведени родители в истинския живот. Може би пък нещастните семейства не се различават чак толкова едно от друго, колкото казва Толстой?
Освен от филмите от 70-те режисьорът и сценарист Баумбах е черпил вдъхновение и от собствения си развод с актрисата Дженифър Джейсън Лий. Съдейки по смесицата от горчивина и нежност във филмовия му разказ, личният елемент е дълбоко залегнал в „Брачна история“.
Това е актьорски филм. Едрите планове, с които работи операторът Роби Райън, са немилостиви към несъвършенствата в лицата на Скарлет Йохансон (обикновено сме свикнали да я виждаме на екрана перфектна) и Адам Драйвър (последно го видяхме с маска а ла Дарт Вейдър). Но бенките и сенките под очите са необходима част от цялостното внушение.
Притичвайки бързо, за няма и десет минути задкадров монолог на двамата съпрузи Никол и Чарли, през десетгодишния им щастлив брак, „Брачна история“ ни хвърля право на арената. Между двамата са се настанили отчуждението, студенината, раздорът. В началото всичко изглежда банално и познато. С намесата на адвокатите злото достига непоправими измерения, а Лора Дърн печели „Оскар“ за второстепенна роля със своята пълна идентификация с безскрупулността и алчността.
Макар на първо четене това да е разказ за анатомията на развода и за любовта, която си отива, „Брачна история“ има и по-дълбок, феминистичен подтекст. Двигател както на идеята за раздяла, така и на повечето колизии в разказа е героинята на Скарлет. Отношенията й със съпруга са сложна смесица от лично и професионално (двамата са независими творци, които си вадят хляба на едно и също място), а съдебната битка, която се разразява между двата бряга на Америка, е всъщност и битка за еманципация.
Напълно естествено идват суперлативите за Драйвър, чието фино и нюансирано трагично изпълнение е сърцето на филма, но не по-малко аплодисменти заслужава и Йохансон, която заради физическата си красота и роли в блокбъстъри, оставящи Станиславски на заден план, често е подценявана като актриса. Освен Дърн актьорска похвала заслужават и другите двама адвокати, изиграни от Рей Лиота и Алън Алда.
"Брачна история" е прекрасно написан и изигран, подкупващо емоционален филм, чийто реализъм компенсира липсата на оригиналност. А ако темата ви влече, преговорете си и „Пътят на промените“ с Леонардо ди Каприо и Кейт Уинслет, където Сам Мендес наистина съблюдава завета на Толстой.
YouTube
