"Сега "съм" в 6-и клас. Майка съм на момиче на 13 г. със синдром на Даун, на която съм личен асистент. Тя е доста самостоятелна в училище, учи в комбинирана форма, но има нужда да й се помага, когато се мести от стая в стая. Когато учителите или децата й помагат, е добре. Но за да са по-спокойни те, се налага аз да съм там, за да й помогна буквално за 3 минути при придвижването". (Тони Маринова, председател на сдружение "Синдром на Даун")
"От 23 деца в нашия клуб за адаптиран спорт 20 са с аутизъм, 3 - с детска церебрална парализа. 18 ходят в масово училище с майките си и стоят там по 2-3 часа на ден. 90% са в индвивидуални програми. Има и такива, които провеждат индивидуалните си часове в кабинката на портиера! В регионалните центрове за приобщаващо образование също стоят по 2-3 часа. (Мирослава Стоянова, председател на сдружение "Аутизъм - образование, бъдеще и възможности")
Това разказват родители на деца със специални образователни потребности на кръгла на маса за проблемите на приобщаващото образование в България в просветната парламентарна комисия. Немалко труд и усилия са положени последните години - от 700 специални деца, включени в общите детски градини и училища през 2003 г., днес броят им е нараснал до 24 000. Въпреки това като общество се проваляме с други около 10 000 деца с различни видове затруднения и увреждания, или 1/3 от всички. И те се нуждаят от специална подкрепа. Проблемите и възможните решения са ясни, но до тях все не се стига.
Точка първа - промяна на нагласите
"Получавам много жалби от родители на деца със специални потребности, но и много такива от родители, дори от учители, които настояват тези деца да бъдат отделени в специални училища или паралелки. Това противопоставяне означава, че системата на приобщаването не работи", коментира омбудсманът Диана Ковачева. Приобщаващото образование е част от констититуционното право на образование, т.е. не е услуга или проява на добра воля към децата с проблеми. Според нея тези деца трябва да са в училището, а не да се борят да влязат в него. "Те не успяват да настигнат останалите, защото не получават подкрепа от системата и заради това, че на специфичните им потребности се гледа като на дефицит", посочи тя.
"Докато интегрална част от подготовката на учителите не стане разбирането, че трябва да се грижат за всички ученици, ще продължаваме да имаме случаи на учители, които казват: "Аз подготвям медалисти по математика. Не ме занимавайте с деца с увреждания". Абсурдно и недопустимо е, но се случва", коментира и Пламена Николова от Национална мрежа за децата. Според нея образователната ни система е консервативна и сремяща се към уравниловка - в нея няма място за децата, които са прекалено талантливи, или не толкова талантливи, които са прекалено бързи, или прекалено бавни и т.н. "Дори нормалните не са нормални, а нормални в България значи послушни, това ли е целта?", пита тя.
Абсурдът един ресурсен учител на 25 деца
Наредбата за приобщаващото образование определя за всяко дете, за което е установена нужда от специална подкрепа след оценка на способностите му от регионален център за приобщаващо образование, да се осигурява ресурсен учител, който да се грижи за не повече от 12 деца. Постановките обаче се разминават с реалността. "В страната има 5800 специалисти, назначени да работят с деца със специални поребности, или на един специалист се падат по 24 деца, което е далеч от желаното", констатира Грета Ганчева, директор на дирекция "Приобщаващо образование" в МОН. Липсата на достатъчно специалисти води до масовата практика реурсният учител да идва в детската градина или училището само за 2 часа за дете, въпреки че то има нужда от много повече допълнителни часове. Т.е. до имитация на приобщаване.
Тъй като липсата на подобни специалисти не е само българско явление, някои виждат решение в квалификации и обучения на всички учители как да оказват подкрепа на различните деца. Особено на тези в малките и отдалечените селища. Препоръката е регионалните центрове за приобщаващо образование да променят функциите си и да започнат да предоставят по-масово методическа подкрепа, квалификация и супервизия. Реформата на центровете минава и през промяна в наредбата за приобщаващото образование, определяна от всички като крайно тежка и неработеща. Според родители е наложително от нея да се премахнат всички пожелателни и "при възможност" елементи, водещи до затрудняване на приобщаването.
Без пари няма да стане
Учителите и специалистите, които работят с деца със специални потребности, трябва да бъдат стимулирани морално и финансово - няма как те да подкрепят когото и да било и да правят "чудеса от храброст", ако самите те не бъдат подкрепени, вкл. и с нужните обучения. Според хората от системата трябва да се завиши чувствително финансирането на специалните групи в детските градини, които изнасят най-голямата тежест, както и стандартите за издръжка на всички форми на специална подкрепа - за да може въобще да се наемат кадри и някой реално да работи с различните деца.
"По-голямата част от проблема е, че има неразбиране сред детските градини и училищата как да се осъществи подкрепата за децата със специални потребности, когато те са в общообразователна среда. В нерешителността си, че няма да се справят, те не изпълняват закона, не предприемат нужните мерки, не назначават нужните специалисти със средствата, които получават за тези деца", признава Грета Ганчева. По думите й от министерството се натъкват на страх, че назначат ли нужните логопеди, психолози или ресурсни учители, парите за които са обезпечили например по национални програми, училищата не знаят дали догодина ще имат да се грижат за същия брой деца. "Така се получава, че много средства за ресурна подкрепа и приобщаване не се използват и остават в преходните остатъци, което звучи направо кощунствено", казва тя.
"Без пари не става. Ако искаме един ресурсен учител средно на 4 деца, сега стандартът стига за 8-9 деца, трябва двойно да увеличим средствата, т.е. още 50 млн. лв. Ако искаме да обезпечим работата на помощника на учителя, трябва да дадем целеви средства, защото ако училището вземе от нецелевите, ще трябва да намали заплатите на преподавателите", коментира бившият просветен министър Красимир Вълчев. По думите му приобщаващото образование е процес, който изисква ние като общество да отделим повече средства за образование от Брутния вътрешен продукт. По негови изчисления с 4.4% от БВП се обезпечават добри заплати, с 0.2% - приобщаващо образование и още толкова - адекватна материална база, т.е. нужни са около 5% от БВП за системата на образованието.
"Не туризъм, не селско стопанство, не IT. Първи приоритет трябва да е образованието, за да говорим за всички останали приоритети. Не може да намерим 50 млн. лв. ли?! Толкова ли е страшно парите за образование да станат 5% от БВП? Не мога да си представя, че ако държавата поиска, не може да реши този проблем. Не искаме това да остане поредната дискусия. Разчитам МОН да подаде такъв бюджет към големия бюджет", коментира и Ирена Анастасова.
"Здравейте, родители! Детето ми е със специални потребности. Имаме нужда от вашата подкрепа!"
За щастие, приобщаващото образование на места все пак се случва. Втората ключова дума за това след финансите е доверието - межди родители и учители. "На първата родителска среща каним родителя, който казва на останалите: "Моето дете има такива и такива специфики и се нуждае от такава подкрепа. Разчитам на вас". Когато детето минава от специална към общообразователна група, специалистът подготвя децата от тази група предварително, показва им снимки на детето. Тогава постепенно се случва наистина приобщаващото образование", казва Мария Врачева, директор на 117 детска градина в "Младост", в която 17% от децата получават допълнителна подкрепа, а 5% - специална подкрепа. По думите й има родители, които отказват да приемат, че детето им има нужда от оценка на потребностите - в такива случаи според нея е добре да се помисли за механизъм на действие, като решаващата дума да има екипът от специлисти.
"Имаме 20 деца със специални потребности, вкл. и доста тежки случаи. Притеснявала съм се как ще ги посрещнат останалите. Но знаете ли какви толерантни родители възпитаваме? Защото когато се случи добре процесът - и училището си свърши работата, и имаме подкрепа от родителите - се получава тази нагласа, която е в основата на приобщаването", казва директорката на 122 училище в столицата Ивета Германова. По думите й партньорството между родителите и учебните заведения е ключово, но има нужда и от още един партньор - социалният работник, който да помага на родителите да се съхранят.
