В Закон за мерките по време на извънредното положение е записано, че по време на извънредното положение, но за не повече от 3 месеца, Националният осигурителен институт ще превежда 60% от размера на осигурителния доход за януари за служители, работещи при работодател, който отговаря на критерии, определени с акт на Министерския съвет.
Чудесна новина! Българският бизнес ще получи така необходимата държавна подкрепа!
Има обаче поне 6 причини този механизъм да не сработи, така както е разписан в проекта на постановлението за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работодатели, преустановили работа поради обявено извънредно положение на Министерски съвет.
Важно е да отбележим, че една от основните предпоставки за обречеността на постановлението е, че при списването му е взета прекалено тясна и едностранна представа за бизнеса в България. Както мерките, така и ефектът от тях биха били относително ефикасни за производствата, но с почти нулев ефект за голяма част от сферата на услугите. В България обаче услугите носят над 2/3 от брутния вътрешен продукт. Това води до първата причина за предизвестения провал на обещаната държавна помощ:
- Сериозното ограничаване на дейностите, които могат да се възползват от отпуснатата помощ.
Постановлението би трябвало да лежи на общи принципи за вреда, нанесена вследствие на COVID-19, независимо от типа дейност. Опитите за каталогизиране на имащите право на помощ само води до волна или неволна дискриминация на редица малки бизнеси, които са засегнати, но изпадат от обхвата на постановлението, заради ненужната класификация, заложена в него.
Също така, изискването „повече от 50 на сто от работниците и служителите да са наети в сектори и икономически дейности, за които е наложена забрана или ограничение на дейността в периода на извънредното положение“, предполага, че дори бизнесът ви да е пряко засегнат от наложените мерки и забрани, ако дейността му не е директно забранена или ограничена, не подлежите на компенсация. Честно би било, ако просто може да докажете, че вашият бизнес изпада в критично състояние заради извънредното положение, независимо дали дейността ви попада сред пряко ограничените. Дейността на дистрибуторите на кафе и алкохолни напитки например сама по себе си не е забранена или ограничена, но те се продават най-вече в барове, кафенета и ресторанти, които са затворени за посещение в момента.
- Компенсациите са предвидени само за преустановена работа, но не и за спад в продажбите заради извънредното положение.
Това условие в постановлението отново ни връща в една индустриална реалност, където по-голямата част от икономиката е производство. Имаме спиране на поточната линия – имаме преустановена работа. Само че в сферата на услугите работата по време на настоящата криза на места е в пъти повече като обем, отколкото преди обявяването на извънредното положение. Работа има, нужда от служители има, но приходи НЯМА. В туристическия бранш, например, служителите работят, за да могат да обслужат десетките заявки за анулиране или преместване на резервации за различни туристически услуги и пакети. Цялата тази дейност обаче е свързана само с разходи за туристическия бранш, без генериране на приходи.
Защо подобно на северната ни съседка Румъния не се заложи и хипотеза за подкрепа при спад в продажбите от определено ниво? Там, например, при доказан спад в приходите на едно дружество с повече от 25% от усреднените приходи за януари и февруари 2020 г. работодателят има право на държавна помощ за до 75% от служителите в засегнатото дружество, без да се налага да преустановява работния процес.
- Компенсации могат да получат само фирми, които преустановят дейността на 50% от екипа си
Списващите отново са си представяли огромен плетачен цех със стотици шивачки, докъдето погледът стига. Само че икономиката в България се крепи най-вече на малки и средни предприятия, често с по-малко от 10 души персонал и липса на взаимозаменяемост на отделните длъжности. При малки бизнеси изваждането на 50% от „списъчния състав“ може да бъде критично за дейността ѝ.
От това изискване страдат и големите фирми, тъй като в общия списъчен състав, от който трябва да броим 50%-те процента преустановили дейност, се включват и майките в отпуска за бременност или отглеждане на дете до 2 г. В една голяма фирма, особено в сферата на услугите, броят на майките в отпуск лесно може да е 10-20% от служителите по ведомост.
- Не е предвидена възможност за ротация на служители
Дори и да извадиш 50% от наличните си служители за периода на извънредното положение, не е предвидена възможна гъвкавост да ги сменяш.
Ако имаш четирима служители на еднаква заплата, които изпълняват еднаква функция, излиза, че за периода на цялото извънредно положение, двама може да си седят вкъщи и ще получават същите пари, като двамата, които ще идват на работа, ще спазват всички хигиенни норми и изисквания за лична и обществена безопасност и отговорност, с риск за своето здраве. Как се очаква един работодател да мотивира тези служители?
- Изисква се работодателят да не съкращава нито един служител в рамките на 3 месеца след изтичане на извънредното положение
Представете си картинката с шивашкия цех. Извънредното положение бива отменено. Още на следващия ден машините запяват своята трудова песен и производството тръгва. Вероятно е логично работодателят да има нужда от всички от екипа си, за да си поддържа производствения капацитет. Нека сега си представим сферата на услугите. Вземете отново туризма, като лесен за илюстриране. След месеци на хаос, анулации, несигурност, минаване в авариен режим на разходите, извънредното положение свършва. В целия свят ли ще бъде отменено едновременно.? Ще имат ли свободни пари хората за почивките, които са били планирани преди кризата? Ще има ли кой да ги превози и настани? Отваряме офисите, пускаме рекламните брошури за слънчеви плажове и хората се тълпят да си купуват почивки?
Опасяваме се, че няма да се получи точно така. Туризмът ще се възстановява бавно и продължително след кризата. Част от служителите няма да нужни на работодателите си в първите месеци, просто защото работата няма да се върне до нивата отпреди епидемията с края ѝ.
В този случай задължението след получаване на държавната помощ работодателят да няма право да съкращава служители в рамките на 3 месеца би могло практически да анулира ползата от помощта, ако този служител трябва да получава пълната си заплата от работодателя, а работа и приходи няма.
Това изискване ще принуди повече работодатели в сферата на услугите да освободят своите служители сега и вероятно отново да ги наемат, когато имат нужда от тях, вместо да се опитат да ги запазят с помощта, оказана от държавата. Това всъщност, ще струва едно и също или дори повече на държавата, защото трябва да изплаща помощи за безработица не за 3 месеца, а за период до 12 месеца, в зависимост от трудовия стаж. Ще ощети също и служителя, на който уж помагаме.
- Задължението на работодателя да плати компенсацията за преустановена дейност не е обвързано с получаването на помощта от държавата.
Няма никаква гаранция, че работодателят, който кандидатства за държавна помощ, ще я получи. Дори да е бил спазен задължителният критерий фирмата да не е съкращавала нито един служител от началото на извънредното положение, с което тя се проявява като добросъвестен и добронамерен работодател, няма гаранция, че ще бъде одобрена за държавната помощ.
Дори и да е одобрен, процесът изисква време - 7 работни дни в Агенцията по заетостта, 5 работни дни при НОИ. В същото време скоро идва краят на месец март и заплати и компенсации ще бъдат очаквани от служителите и дължими от работодателите.
Призоваваме Министерството на труда и социалната политика и Министерския съвет да преразгледат проблемните точки от постановлението, преди то да бъде прието и обнародвано, за да може целият бизнес в България да има реална полза от предвидените средства за подпомагането му, а не една добра и жизненоважна мярка да бъде удавена от бумащина и бюрокрация.
* Авторът е председател на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенции
