Геновева Петрова е магистър по политически науки, управител на социологическа агенция "Алфа Рисърч"

- Г-жо Петрова, приключи ли романтичният период на третия кабинет на Бойко Борисов?
- Като имаме предвид състава на управляващата коалиция, и особено партиите в по-малкия партньор „Обединени патриоти“, наивно би било въобще да говорим за романтичен период на този кабинет. Още от самото начало пред него имаше повече политически предизвикателства, отколкото предпоставки за романтичен период.  Въпросът обаче не е в това. Силно проявилият се напоследък критичен въпрос е, че извън политическите водевили се случват събития, които все по-често и все по-остро напомнят на хората за системни проблеми в управлението. Последният такъв пример е трагичният инцидент край Своге. Преди още да е ясно какво точно е причинило катастрофата, стана ясна липсата на координация, комуникация и ефективно взаимодействие между отговорните за пътната безопасност институции. Подобни системни дефицити има в редица сфери и само облекчаване на симптомите с палиативни мерки вече не е достатъчно за преодоляването им. Това всъщност е и по-сериозното предизвикателство пред кабинета понастоящем.

- "Оставката" се ползва често от премиера Борисов като моментен очистителен механизъм срещу натрупаното социално напрежение. Ще се постигне ли същият този ефект с три министерски оставки, които тази седмица се тестват да не бъдат приети?
- Би било лош знак за обществото, ако оставките не бъдат приети. Не че хората смятат някой от тримата министри за персонално виновен за трагедията. Поемането на политическа отговорност обаче е задължителен и както показа проучване на "Алфа Рисърч" от миналата седмица – силно одобряван от хората акт. В същото време само министерските оставки не се възприемат като достатъчни, затова жителите на Своге продължават да протестират и след подаването им. Това е показателно за обществените очаквания за поемане на отговорност на всички административни равнища и както казах преди малко, за предприемане на ефективни мерки за решаване на проблемите. Без тях политическата отговорност няма да постигне възстановяване на доверието - ефекта, който обикновено се търси с оставките на високо ниво в демократичните страни.

 
- Как се отрази третият управленски мандат на Бойко Борисов в усещането му за решаване на актуални социални проблеми. Дългият престой във властта не се ли отразява пагубно за социалната чувствителност дори и на политици с доказан опит?
- По правило социалната инфраструктура се управлява по-трудно от материалната. Например решаването на проблеми с болница или училище в една община е свързано с нуждата от повече ресурси, често от по-сурови и респ. непопулярни стъпки и не на последно място – с остра съпротива, за разлика от построяването на пречиствателна станция или нов път. Смятам, че Б. Борисов е наясно с това още от първия си премиерски мандат и това личи от хрониката на министерските рокади във всички оглавявани от него правителства, те много по-често са именно в социалните ресори. Т.е. бих казала, че престоят във властта не просто не е притъпил, а вероятно е изострил чувствителността му към социалните проблеми, но същевременно вече трети мандат те продължават да са предизвикателство пред управлението.

- Непрекъснатото повтаряне от лидерски гласове в управляващата коалиция - стабилни сме, не създава ли обратни впечатления - на процеси на корозия в кабинета, които няма да приключат? 
- Ако съдим по опита от втория кабинет на ГЕРБ и Реформаторския блок, може би имаме основания да мислим в тази посока. Според мен обаче в коалицията с националистите има съществена разлика от предишния мандат. И тя е, че колкото и остри да са избухващите периодично противоречия, те често имат привкус на бизнес интереси и/или лобистко влияние и както показва действителността – успяват да намерят приемливо за коалиционните партньори решение. Това не гарантира стабилност на кабинета в смисъла на обществена подкрепа, но политически може да издържи, докато някой от участниците не се оттегли.

- Има ли реална опозиция и алтернатива управленското тяло? БСП показва, че много иска, но успява ли?
- Краткият отговор на въпроса е два пъти „не“. Въпреки неимоверната си активност БСП не успява да се превърне нито в реална парламентарна опозиция със смислена, обоснована и последователна критика на действията на мнозинството, нито в политическа алтернатива със сериозно обществено доверие. Социалистическата партия все още не успява да получи високо одобрение от хората, а остри критики към нея идват включително от средите на левите избиратели. Тази тенденция е валидна с по-голяма сила и за всяка от останалите парламентарно представени партии. Съществуващата извънпарламентарна опозиция все още остава слабо позната на хората.

- Виждате ли потенциал за нов антисистемен играч на политическия терен?
- По-важният въпрос е има ли на политическия терен нов антисистемен играч с потенциал? За разлика от много европейски страни, към момента – не, в България няма такъв. Разбира се, едно от важните предимства на такива субекти е способността им бързо да мобилизират подкрепа при наличието на приемлив за хората лидер и рецепта с лесни решения. Иначе, за съжаление, както в много страни от ЕС, така и у нас, съществува критична маса от хора, които са готови да приемат лесните решения и да издигнат техния носител на върха. В България имаме достатъчно примери от последните две десетилетия. Съществената специфика на подобни движения у нас е, че съвсем скоро след като спечелят позиции, се разкриват като продукт на нечие политическо инженерство.

- Как тълкувате думите на президента Румен Радев - "нови избори не са решение на ситуацията в страната"?
- Когато един държавен глава прави обръщение, то по правило се очаква да е обръщение към хората. Както в предишни свои изявления, така и в това по повод началото на новия политически сезон, думите на президента Румен Радев оставят впечатление за обръщение към политическите играчи. „Нови избори не са решение на ситуацията в страната“ прилича най-вече на послание към партията, която го предложи и подкрепи в изборите през 2016 г. – БСП. Какво точно се опитва да им каже с тези думи е въпрос на интерпретация, която не бива да изключва и намека за създаване на нова партия под негово крило, независимо дали подобно внушение е търсено или случайно постигнато.

- Как виждате неговата роля на политическата сцена?
- Всеки избран от хората президент има една роля – на държавен глава, който изпълнява функциите си съгласно отредените му конституционни правомощия. Всеки опит за по-различни политически действия рискуват авторитета на институцията. Крехката история на българската президентска институция помни например ролята на президента Г. Първанов в сформирането на тройната коалиция.

- С новия политически сезон се навлиза в година на важни избори - за престиж и влияние в европарламента, и важния за всеки нов кабинет - местен вот. Може ли да се очакват изненади?
- Изненади в смисъла на представянето на отделни политически формации е твърде рано да бъдат прогнозирани. В контекста на общите тенденции и у нас, и в други страни от ЕС, националистическо-популистката вълна е във възход и неминуемо ще се отрази върху резултатите от двата вота в България. Хронологическият ред – първо европейски, а след тях местни избори – дава известно предимство за проевропейските партии в страната, тъй като симпатизантите на националистически и популистки формации са по-слабо мотивирани за участие в евровота. При всички положения ще бъде интригуващо как българските партии ще отговорят на общоевропейските предизвикателства и очакванията на хората във вътрешнополитически план.

- Как вътрешнополитическите сътресения се отразяват на геополитическото положение на страната? Може ли да се търсят общи връзки?
- Напрежението в геополитическата обстановка през последните години прави влиянието й по-силно от вътрешнополитическите сътресения. Напоследък те често са нейна функция. Ярък пример в това отношение например е енергийният сектор и в частност, проектът АЕЦ „Белене“. Затова и членството на България в ЕС е един от най-силните фактори, които придават относителна стабилност на геополитическото положение на страната. То, разбира се, изисква и съществени вътрешнополитически усилия за отстояване на проевропейския избор и ценности, които периодично са атакувани от местни проводници на евроскептични тенденции.