На 14 октомври Европейската комисия обяви най-мащабния план от 10 години насам за промяна на законодателството за безопасност на продуктите, използвани в съюза. Като непосредствен приоритет бе обявена забраната на перфлуороктановата киселина (PFA), която е навсякъде в ежедневието ни - в тефлоновите тигани, непромокаемите якета, опаковъчното фолио на сандвичите, килимите и т.н. Тези химикали се свързват с редица заболявания и от години забраната им се изисква от учени и неправителствени организации, сред които и Европейското екологично бюро (ЕЕB).
***
На 15 август корабът Sea-Watch 4 излиза на първата си мисия за спасяване на мигранти в Средиземно море. На 2 септември той достига пристанището в Палермо с 353 души на борда, извадени от потъващи лодки. Оттогава до днес италианските власти не пускат кораба да отплава и по оценки към 25 октомври това струва живота на най-малко 80 мигранти, сред които има деца и жени. "Не оставяш хората да се давят. Точка." е краткото и ясно мото на коалицията United4Rescue, зад която стоят над 400 организации - от протестантската църква в Германия до "Лекари без граници".
***
Според Петия преглед на Европейската комисия на противодействието на езика на омразата в социалните мрежи, "Туитър" е на последно място по реакция на такива прояви в платформата си. Докладът, публикуван през юни 2020 г., отразява период от шест седмици в края на 2019 г. През този период "Фейсбук" е отстранила 87.6% от съдържанието, което попада в графата "език на омразата", YouTube - 79.7%, но "Туитър" е свалил едва 35.9% от това съдържание. Проблемът отново е на дневен ред след серията атентати във Франция. На 11 май - месеци преди трагедиите от последните дни да шокират Франция, 4 френски неправителствени организации - SOS Racisme, SOS Homophobie, Съюзът на студентите евреи във Франция и J'accuse, заведоха дело срещу социалната мрежа именно заради това, че не взема достатъчно мерки срещу езика на омразата.
---------------
Какво е общото между тефлоновите тигани, мигрантския поток от Либия и езика на омразата в "Туитър"? Това са три от големите битки на гражданския сектор в момента за защита на обществения интерес и зад тях стоят не отделни субекти, а мрежи от десетки неправителствени организации.
В предишни броеве описахме мащабите на затягащия се обръч около неправителствения сектор - репресивни законодателни промени, правителствени и съдебни атаки, негативни кампании за подмяна на имиджа. Сега към тази "перфектна буря" се прибавя още един елемент - ковид кризата, която води до финансови проблеми за много организации, най-вече малки.
Какво може да направи една малка - а и голяма - организация в такава враждебна среда? Да потърси общ глас в мрежа от сродни организации. В мрежа неправителственият сектор има по-силно представителство, по-висока ефективност, повече влияние, по-директен достъп до финансови ресурси и експертиза. Този глобален подход мобилизира и представлява милиони хора в Европа при решаването на обществени въпроси и определянето на европейски политики. Той е особено успешен в няколко ключови направления - при съдебни дела за защита на обществени интереси, при прокарване на важни законодателни решения, при преноса на добри практики в рамките на ЕС, и, не на последно място, при трансгранични разследвания на мащабни злоупотреби с обществен ресурс. Ето тази стратегия в действие при няколко инициативи от последните години:
За Пирин от Буркина Фасо до Брюксел
Всяка малка битка за природното ни богатство си има своя организация - "Да спасим Иракли", "Да запазим Корал", "Да не допуснем Синеморец да се превърне в Слънчев бряг". Всеки опит да се посегне на природата в България в последните 14 години обаче се сблъсква с една и съща стена - на екокоалицията "За да остане природа в България". Коалицията стои с експертизата и общите си усилия зад почти всяка спечелена битка за околната среда на България. Тя обаче бе създадена в далечната 2006 г. за спасяване на Пирин от апетитите за мащабно застрояване.
12 години по-късно и след няколко съдебни дела коалицията успя да спре всички опити за финтиране на законодателството за опазване на околната среда. С помощта на десетки експертни становища бе спрян новият план за управление на Пирин (както и аналогичния план за Витоша). В последните години няколко екоминистри опитаха да заобиколят защитите на Пирин с изменения на съществуващия план за управление на националния парк без задължителната оценка за въздействието върху околната среда. На всички тях миналата година бе сложен край с окончателно решение на Върховния административен съд, че намеренията за изграждане на водохващания, изграждане и разширение на ски писти и съпътстваща техническа инфраструктура противоречат на забраната за строителство в националния парк.
Но битката далеч не се водеше само в съдебните зали. Хиляди граждани защитиха Пирин с протести у нас и в европейски градове. През юни 2018 г. съдбата на Пирин бе тема на Комитета за световното наследство на ЮНЕСКО, под чиято защита се намира. Природозащитниците разкриха сговор на тогавашния екоминистър Нено Димов и тогавашния вицепремиер Валери Симеонов с 11 държави за смекчаване на строгите препоръки на комитета към правителството за опазване на националния парк. Сред тях имаше такива "приятели" на нашите гори като Буркина Фасо, Ангола, Тунис, Кувейт и пр. На свой ред "За да остане природа в България" пренесе спора в Европейския парламент, като предизвика инициатива на седем различни политически групи да поискат наказателна процедура за нарушения на екологичното законодателство в Пирин и Кресненското дефиле. Така, с протести, съдебни атаки и малко дипломация натискът да се пробие защитата на националния ни парк бе удържан. Но вратата за нови попълзновения винаги е отворена.
ILGA-Europe и Европейският съд по правата на човека
България не е от най-дружески настроените страни, що се отнася до правата на хората с различна сексуална ориентация. В световен мащаб нормативната уредба по тези въпроси все още е в зародишна форма. В авангарда на този дебат е ILGA-Europe, обединение на над 600 организации от 54 страни. ILGA защитава правата на ЛГБТИ хората в 13 стратегически дела в Европейския съд по правата на човека и е участвала като трета страна в над 50 дела в съда в Страсбург. Обединението участва и в разработването и наблюдението на европейските стратегически документи в областта на защитата от дискриминация. Ако мащабите на нейната дейност изглеждат твърде глобални, то преди няколко месеца те имаха микро проявление на национално ниво.
През юли 2020 г. Й.Т. осъди България в ЕСПЧ в Страсбург за това, че властите у нас са отказали да признаят смяната на пола му. Ищецът е жена, родена през 1970 г. През юношеските си години тя осъзнала мъжката си сексуална идентичност, а през 2015 г. иска от съда смяна на името си, пола и ЕГН. Районният съд, а след това и апелативен съд, обаче отказали да удовлетворят искането, след което Й.Т. се обърнал към ЕСПЧ, където с казуса се ангажира и ILGA. Съдът в Страсбург постанови България да изплати на ищеца 7500 евро за морални вреди и 4150 евро разноски по делото.
От това микрониво ILGA-Europe обикновено се застъпва за прокарването на законодателство в областта на правата на ЛГБТИ хората. У нас обаче този дебат предстои, при това миниран от обществените настроения.
Закони на майките или за майките
Един вицепремиер си отиде заради това, че ги нарече "кресливи жени" с "уж болни деца". Един премиер им каза да му се махат от главата. Един председател на парламента едва не загуби поста си, защото не ги пусна до тоалетна. В последните три години майките на деца с увреждания от "Системата ни убива" и „Системата ни убива всички“ са постоянно присъствие по бунтовните улици на София. В най-силните си периоди те обединяваха представителства на хора с увреждания и техните близки, но дори когато са само една шепа, черните им тениски с известния на всички политици надпис и белият им микробус са незаобиколим елемент на всеки протест.
Движенията "Системата ни убива" и „Системата ни убива всички“ са най-разпознаваеми и най-шумни сред плеядата организации на хора с увреждания, които през 2018 г. постигнаха нещо безпрецедентно за нашата политика - прокараха три закона, с които сами реформираха своята част от социалната система. С тях се въведе нов тип финансова подкрепа, нови условия за заетост, нови критерии за лична помощ. Някои от тези постановки така и не заработиха, други дадоха дефекти, трети противопоставиха едни хора с увреждания на други. Това обаче е по-скоро свидетелство за експертната немощ на законодателите, а не на организациите.
Национална мрежа за децата срещу норвежката психоза
Национална мрежа за децата е обединение на 152 граждански организации. За своя сериозен стаж в общественото пространство от почти 15 години, мрежата си извоюва репутация на тих, но експертен застъпник на детските права в редица законодателни инициативи.
НМД е един от малкото гласове на здравия разум в изпълнения с митове и легенди спор за стопираната стратегия за детето (и една от малкото организации, които полагат реални усилия да развенчаят теориите на конспирацията, с които обрасна този документ). Тя беше и от първите, които подкрепиха закона за социалните услуги, който също бе набеден за продължение на стратегията за детето, но който всъщност регламентира окончателното реформиране на сегашната система от интернати.
Една от най-дългите битки на НМД е реформата в процедурите по осиновяване, най-вече за отпадане на тайната на осиновяването. Преди няколко години бе подготвен законопроект за промени в Семейния кодекс в тази посока, но той така и не бе доведен до успешен край. Това лято в същия кодекс бе предложена друга промяна, за която НМД се застъпва - за разширяване на възможностите за оспорване на бащинство. Според нея всеки родител, чието дете е било припознато от друг след 1 октомври 2009 г., ще има срок от една година, за да оспори припознаването. Преди месец проектът стигна до Народното събрание, предстои да видим дали ще има политическа воля за приемането му.
Курс по графити за баби? Защо не!
Ферма за пенсионери, курс по графити за баби - това са успешни модели на алтернативни услуги за възрастни. Те идват от различни посоки - Португалия, Великобритания. Общото между тях е, че са споделени в платформата AGE Platform Europe.
AGE е европейска мрежа от неправителствени организации на и за хора на възраст 50+, чиято цел е да защитава интересите на 200-те милиона европейци, които попадат в тази възрастова група. От българска страна в нея членува единствено Българският червен кръст. Като сродни мрежи, тази също е с много видими усилия по законодателни инициативи за социална подкрепа на възрастните, активно стареене, равни възможности. Мрежи като AGE обаче имат и една функция, която на макрониво може да изглежда пренебрежима, но на микрониво може да означава всичко - споделянето на добри практики. Не е задължително това да са просто добри идеи и модели - благодарение на членовете си AGE акумулира уникално количество полезен опит и информация.
Подобна експертиза е ключова и за хората с хронични заболявания. У нас в последните години пациентските организации успяха да се преборят за включване към финансиране от НЗОК на иновативни терапии, щадящо лечение и пр., например за хепатит С. В същото време от години остава нерешен проблемът с кислородните апарати за пациенти с ХОББ, с устройствата за хемодиализа в домашни условия на хора с бъбречна недостатъчност и т.н. Липсва и подкрепата, която големите пациентски мрежи в Европа и САЩ оказват на човек с нова диагноза, която променя живота му. Преди година в. "Сега" разказа за ходенето по мъките на три сестри, които се грижат за своята майка, диагностицирана с Алцхаймер.
"Стига да получават подходяща грижа, тези хора могат да изживеят по-пълноценно времето, което им остава. Никой обаче не казва на техните близки как да се справят с усложненията, как да овладяват агресивните състояния, как да реагират на различните ситуации", разказа тогава Станислава, която започва да се самообразова в интернет. Първо намира помощ в платформа на австралийски университет. После открива и гражданското сдружение от доброволци "Алцхаймер България", което е член на Alzheimer Europe - мрежа от 39 организации от 35 държави, и на Eurocarers, което обединява организации на болногледачи, университети и изследователски центрове. Голямата мисия на "Алцхаймер България" е да помогне на непрофесионалните болногледачи да се справят с грижата за своите близки. Помощта й е безценна и на практика замества цялата държавна политика, която се изчерпва с 1000 места за дългосрочна грижа за хора с деменция в страната.
