Когато бях малък, една сутрин нашите казаха: Ставай! Ще те водим на лекар. Ама защо, не съм болен, заинатих се. И сега се инатя, че не боледувам. Имам слонска памет, всичко помня, само не че има болест Chain smoking - паля цигара от цигара, болест алкохолизъм - пия, пушейки, и болест “дъртизъм” - остарях. Но тогава бях дете, не пиех, нито пушех. Защо ме обвиняват, че съм болен? Нямаше как, подчиних се, заслизахме по стъпалата на нашето жилище на бул. “Цар Фердинанд” 37, пресякохме улица “Граф Игнатиев”, минахме покрай паметника на Попа, където двете момиченца на доктор Белопитов, софийското светило в педиатрията, скачаха на въже босички. От насрещния прозорец една жена викаше “Качете се да закусите”, те отговаряха “Не сме гладни”. И аз като тях, по цял ден бос на село, както всички деца на гара Катуница, с тази разлика, че бях лакомник, винаги готов да ям.

Беше се появила епидемия от детски паралич, опасното вирусното заболяване полиомиелит. Много майки, включително моята се бяха паникьосали. Докторът сигурно е разумен човек, щом позволява на децата си да играят боси на улицата, рекох си. Когато изчакахме реда си в чакалнята и влязохме при него, той само ме изгледа и попита майка ми какви лекарства ми дава. Никакви, каза тя. Само рибено масло. Вярно беше. Всяка сутрин тя ми стискаше носа, докато си отворя устата, сипваше лъжичка масло и не ми пускаше носа, докато не го преглътна. Отлично, каза той. Рибеното масло е натурална хранителна добавка. Лекарствата са само да печели фармацевтичната индустрия, ослабват естествения имунитет. И ваксини не му правете.

Не знаех какво е щамове и не исках да зная. Той се изправи, каза “Следващите” и докато медсестрата им отваряше вратата, а баща ми си отваряше портфейла, докторът каза “Не плащайте” и ние си тръгнахме.

Още сърдит на нашите, не се прибрах с тях. Тръгнах нагоре по тротоара, седнах на бордюра пред една къща, която много ми харесваше.

После научих, че била на Иван Евстратиев Гешов, виден български общественик и политик. Той бил министър-председател, основал Народняшката партия. По негово време, края на XIX и началото на XX век, в Америка имало Популистка партия. Сега нашите политици се замерят с епитета “популист”, но народняк значи популист. Сега красивата къща грохва, въпреки че общинарите дават пари да се поддържат архитектурните красоти на старата София. Общинарите дали къщата на предприемачи срещу обещанието да реставрират фасадата, когато я направят фасада на хотел. Глобиха предприемачите 10 хиляди лева, че не  реставрират, после 20, сега ги съдят за 50,  но предприемачите се измъкват чрез съдебни въртели. И правниците са предприемчиви.

Един англичанин с английски хумор ми каза:

- Джим (той ми казваше Джим), и в Англия "популист" не е политическо ласкателство.

- Знам.

- А знаеш ли колко места в американския Конгрес са спечелили популистите?

- Николко. Те казвали, че истинският популист не прави политическа кариера. Не излъчвали свои кандидати.

- Е като толкова много знаеш, кажи ми кой бил първият популист?

- Не знам.

- От мен да знаеш. Той не бил американец, тогава нямало американци. Имало индианци, които убивали бизони и ядели само езиците им, щото кой ще ти  разфасова цял бизон. Първият популист бил англичанин. Робин Худ.

- Уха, зная я приказката за Робин Худ. Той вземал парите на богатите и ги давал на бедните. В баладите за Робин Худ пеят, че той ходел с long engish  bow, дълъг английски лък и зелена дреха за камуфлаж, защото той и неговата банда Merry outlaws се криели в гората от хората на шерифа. Само не знам дали легендата е от XV век или не. В България имаме и по-стари.

- Но не знаеш края на приказката.

- Кажи го, де.

- Легендарният популист Робин Худ вземал парите на богатите и ги давал на бедните, нали? Когато се връщал, виждал, че новобогаташите грабят обеднелите предишни богати, както те ги грабели преди. Връщал се няколко пъти, вземал парите на едните и ги давал на другите. Все същото ставало: едните грабели другите. Ядосал се и изчезнал в гората.

- И край на приказката?

- Не. Върнал се пак в зеления камуфлаж.  Зарекъл се да не въздава повече Social justice. Прибрал парите в зелената си кесия и повече ни се чул, ни видял. Това е краят.

DI copyright