Замразяването на работата на британския парламент е държавен преврат, извършен от неизбран премиер. Обещаха ни, че Брекзит всъщност ще възстанови суверенитета на парламента и ще върне силата на нашите закони. Сега парламентът ще бъде затворен и възможността му да приема закони ще секне. Избраните народни представители сега ще имат само няколко дни, за да се произнесат върху най-значимия катаклизъм след замлъкването на оръжията на Втората световна война. На това трябва да се противопоставим и ще го сторим.
Нека да изобличим наглата лъжа, че чрез напускане на ЕС без сделка ще се спази резултатът от референдума. Официалната кампания за напускането ясно ни показа, че Брекзит ще означава споразумение, и то такова, което лесно ще бъде договорено. Не ми ли вярвате? Припомнете си какво каза лично Майкъл Гоув, един от инициаторите на кампанията: "Не сме гласували за това да напуснем без сделка. Това не бе посланието на кампанията, която водех. По време на тази кампания казвахме, че трябва да се споразумеем с ЕС и да бъдем част от мрежата за свободна търговия, която покрива Европа от Исландия до Турция... Да напуснем без споразумение на 29 март, няма да е изпълнение на поетия ангажимент. Това без съмнение ще доведе до икономически сътресения."
По време на кампанията за референдума Найджъл Фарадж изтъкваше преимуществата на Норвегия като страна, която просперира извън задушаващите ограничения на ЕС, но днес светлият скандинавски пример е на заден план. Година след референдума британският народ отново се произнесе демократично. 54 на сто гласуваха за партии, които изключваха напускане без сделка. Мнозинството от избраните народни представители, за които хората пуснаха бюлетини, бяха против Брекзит без сделка. А сега парламентът се затваря, за да се прокара едно крайно предложение, което ще причини икономическа разруха и ще принуди Великобритания да се върне на масата за преговори в неизгодна позиция, и то без никакъв демократичен мандат.
Представете си, че Джеръми Корбин е премиер, без да е печелил избори. Партията му няма мнозинство и зависи от подкрепата на Шотландската национална партия, получена в замяна на узаконен подкуп. Той възнамерява да наложи едно радикално предложение, което при всяко положение ще доведе до самопричинен икономически шок, ще наруши социалната тъкан на страната и ще я отслаби в международен план. И понеже знае, че парламентът ще му се противопостави, той просто решава да замрази работата му. Представете си каква истерия ще настане, какви сравнения с Венецуела, с комунистическа тирания. Силите на истаблишмънта веднага биха се намесили, за да предотвратят това на всяка цена.
Да се замрази работата на парламента, означава да се замрази парламентарната демокрация и "това е в остър конфликт с всичко, за което онези мъже, нагазили в пясъците, са се борили и за което са загинали". Драматични думи, ще кажете, произнесе ги Мат Ханкок, който в момента е в кабинета на Джонсън, който като същински кариерист, лишен от принципи, вероятно ще подкрепи тази антидемократична авантюра. Но е прав. Това е атака срещу демокрацията, извоювана с кръвта и саможертвата на предците ни. Невъзможно е да позволим на кликата на глезените момченца от елитните колежи, чийто единствен интерес в момента е оцеляването на Консервативната партия и на собствените им кариери и за които случващото се е по-скоро някаква игра, да попилеят демокрацията, както техният Клуб Булингдън някога трошеше ресторанти.
Писмата до кралицата няма да спасят никого, независимо колко писма й бъдат изпратени. Петициите може и да се смятат за емоционални, но могат да бъдат и пренебрегнати. Остроумните плакати предизвикват усмивки и освежават протестите, но не свалят правителства. Съществуващите ни права и свободи не са ни дадени благотворително от елитите, те са постигнати чрез неуморна и решителна борба. Демокрацията е в опасност и трябва да бъде защитена.
Британците трябва да излязат на улицата и да приложат тактиката, използвана от предците си, за да гарантират правата на жените, на трудещите се, на малцинствата - мирно гражданско неподчинение. Ако парламентът бъде спрян, депутатите трябва да откажат да го напуснат. Той трябва да бъде окупиран от гражданите, заради които съществува. Ако за да защитим демокрацията, е нужна и обща стачка, нека така да бъде.
Премиерът, самообявил се защитник на банкерите, който иска да обсипе богатите с данъчни облекчения, дерегулации и атака срещу правата на работниците, се опитва да се представи като трибун на народа срещу елитите. Последният му маньовър обаче трябва да бъде изобличен като безочлив акт презрение към демокрацията от страна на безотговорния политически елит. Сега трябва да се зароди протестно движение, което да очертае бойното поле за предстоящите избори. Те не бива да са просто състезание, очертано от начина, по който сме гласували в онзи летен ден на 2016 г. Те ще са битка между онези, които създават богатство, и елитите, които го трупат; между тези, които плащат за краха, и онези, които го създават, между тези, които си плащат данъците, и онези, които ги укриват.
Немалко представители на консервативния елит са се пременили в революционни одежди, но те са политически представители на онези, които ги финансират - не на хората, които в безсънните нощи са се вторачили в тавана и се страхуват да отворят плика със сметките за тока, а на мениджърите на хедж фондовете и банкерите, тласнали Великобритания в пропастта, за които тази страна е опитна площадка, на която да разиграват бунтове, а накрая друг плаща сметката. Ако няма сделка, торите ще се погрижат за своите, както правят винаги, а бившите миньорски и индустриални общини, попилени от предшествениците им, отново ще платят сметката. Затова сега е наш ред да браним правата си, извоювани с кураж и решителност от нашите предшественици.
