В българската дипломатическа школа възникна направление, което след време ще се изучава като "тоталната дипломация на Борисов". Правиш нещо, което някъде изглежда незначително, а решаваш крупни проблеми другаде.
Премиерът Бойко Борисов има един-единствен крупен проблем - да добута безопасно поне веднъж до края на мандата си, за да не остане в историята с многомандатие без хепиенд. Той иска да го помним като победител. На последните местни избори в началото на ноември 2019 г. се изказа насмешливо за опонентите си: "Не е нормално толкова пъти подред да ги побеждаваме, доскучава". Но за такива като него американците използват определението "лузъри" (губещи), защото знаят колко е уязвим и как самите те могат да му скъсят премиерските дни. Затова в отношенията си с тях той е много предпазлив и тактиката му е да приспива тяхната бдителност (казано иначе - да ги будалка), за да печели време, докато изтече мандатът му. Това го принуждава да прави
многопластова дипломация, в която никога видимият пласт не е главният
Американската дипломация е по-директна и положителното й качество е нейната предвидимост. В малки държави като България не си поставя големи задачи, а визира по-общи цели. Като глобална сила Съединените щати са обсебени от съперничеството си с други глобални сили и в малките държави Вашингтон се стреми да парира тяхното проникване и доминация. Затова амбицията му в България е да разбие исторически формиралия се руски енергиен монопол и да не допусне бъдещо настаняване на Китай в цифровите услуги чрез зараждащата се 5G мрежа.
Да проследим хронологично някои последни събития, за да проверим верността на съжденията. След като на 8 януари Борисов стеснително врътна в Истанбул (заедно с Путин, Ердоган и Вучич) символичния кран на газопровода "Турски поток" за Европа, американците установиха, че техният английски е разбран неточно. Само часове по-рано на първия стратегически диалог САЩ-България те обясняваха какво означава "енергийна сигурност чрез диверсификация на доставките на ресурси", а именно да се ограничи руското настъпление към Европа чрез нови газопроводи от север и юг. Борисов нарича отсечката на "Турски поток", която се строи през България, "Балкански поток", но това не променя факта, че 90% от неговия бъдещ капацитет вече е резервиран от "Газпром", което го прави
руски стратегически проект
Заместник държавният секретар по политическите въпроси на САЩ Дейвид Хейл, който не успя да дойде на стратегическия диалог в София, даде интервю за БНР на 10 януари, за да изрази разочарованието и недоволството на САЩ: "Москва използва енергоизточниците си като политически инструмент, с който да упражнява влияние, да разделя Европа. „Северен поток 2“ и втората линия на „Турски поток“ са проблем, защото не осигуряват енергийна диверсификация за Европа. Ние смятаме, че те дават на Русия още едно средство да се наложи над Европа и така допринасят за нестабилността“.
Това бе недвусмислен призив да се спре строителството на тръбата, напредващо с 5 км на ден по думите на Борисов, който допреди два месеца се помайваше и получи критики от руския президент Владимир Путин, че бави строежа. Но вече бе късно за отказ от проекта, след като откъм Турция и Сърбия е приключен и остава само да се довърши българската отсечка.
Борисов изпадна в дипломатически цугцванг,
при който всеки следващ ход би го поставил в конфликт с една от двете противоположни велики сили. За да му покажат, че няма да се церемонят, американците пратиха на 23 януари новопристигналата си постоянна съветничка по юридическите въпроси към посолството на САЩ Джесика Ким да си поговори с главния прокурор Иван Гешев за "партньорството между правоприлагащите органи на България и САЩ в областта на борбата с корупцията, прането на пари, организираната престъпност и киберсигурността". Първите три теми трябваше да напомнят на Борисов кои са слабите му места, където може да бъде ударен, а четвъртата бе предупреждение да не залита и към Китай.
Тъй като американците отдавна са наясно с кого си имат работа, това са юздите, които периодично подръпват, за да го направляват в "необходимата посока" (по думите на техния бивш посланик Джон Байърли). Тяхната ефикасност пролича веднага. Часове по-късно външно министерство съобщи, че обявява двама руски дипломати за "персона нон грата", защото се интересували от изборния процес и енергетиката в България, т.е. били шпиони. От американското посолство прозвучаха аплодисменти, а руснаците се подразниха, но по този начин Борисов им смигна, че изгонените ще достроят тръбата, защото ще охлабят натиска върху него, докато изграждането й продължава. "Само няма да се плашите!" - с тази шеговита реплика той успокоява руснаците, когато за тяхно неудоволствие прави нещо в угода на американците, както стана след сделката за изтребителите Ф-16 Блок 70. Впрочем тактиката да си постила пътека към САЩ чрез шпионски скандал с Русия вече бе изпитана преди срещата му на 25 ноември 2019 г. с президента Доналд Тръмп. Както се видя, руснаците проявиха разбиране, защото не последваха сериозни действия от тяхна страна, щом енергийните им проекти не бяха замразени.
Тоталната дипломация на Борисов, която включва будалкане на едни и намигане на други, обаче носи големи рискове, защото
едва ли всички са по-глупави от него
Ефектът от новия шпионски скандал се изпари за дни и на 27 януари министърката на енергетиката Теменужка Петкова бе извикана в САЩ да получи допълнителни разяснения какво означава "енергийна сигурност чрез диверсификация". Тя се престори на полуразбрала и каза, че само 50% от доставките на природен газ в България по южния коридор ще идват от Русия, а останалите ще бъдат от Азербайджан и от американски втечнен газ. Но американците се тревожат не толкова за българския пазар, който е скромен, колкото за достъпа на руснаците през българска територия до значително по-големия европейски пазар. Докато продължава играта на разбрали-недоразбрали, "Турски поток" може да прескочи от южната до западната граница на България. Това щеше да стане много по-лесно, ако Борисов се грижеше за националните интереси, а не за собственото си оцеляване.
