А ако заразата по прасетата беше опасна за хората? Този видимо риторичен въпрос може да си зададе всеки, като наблюдава разрастването и разпространението на болестта и като види какви са реакциите на властта. Дълго време те се свеждаха само до половинчати мерки, с непрекъснатите уверения, че населението няма да бъде засегнато, защото вирусът не го поразява - стига дори заразено месо да бъде обработено на висока температура.
Такива успокоения са нагли. Защото от седмици наред страната е в небивала криза заради напредващата епидемия от африканска чума по прасетата. И едва когато положението стана неудържимо, започнаха да се прилагат мерки, които би трябвало да са взети още преди поне година. А засегнати ще бъдат всички българи. Онези, които гледат животни в дворовете си - пряко. Останалите ще бъдат ударени с растящите цени на месото и на колбасите.
Заразата по свинете може и да се нарича африканска, но в България си е най-обикновена държавна чума, докарана от мрачно безхаберие, пренебрежение и незаинтересованост към работата, която чиновниците трябва да вършат. В последните дни чухме не едно и две признания какво е било пропуснато, какво е трябвало да се направи, но не е било свършено. Или не е било свършено както трябва.
Но отговорност не поема никой
Накрая според премиера отговорни за проблема се оказаха безотговорни румънски туристи.
В разгара на пожара, заплашващ да излезе извън контрол, след седмици мълчание министър-председателят се втурна лично да го потушава. След като населените места в цяла една област като Пазарджик се оказаха в карантинна зона и трябва да заколят прасетата в личните си стопанства, съвсем естествено започнаха протести. Те бързо обхванаха съседни области, последваха блокади на пътища. Както обикновено прави в такива случаи, Борисов приложи познатата хватка - държавата ще извади едни пари и ще обезщети собствениците на закланите и прибрани във фризери и буркани или пък загробени животни. Засега - "по 300 лева на двор" за дезинфекция и обещание за малко прасе напролет от големите свинекомплекси.
Само че този път харизмата не сработи, колкото и патетично премиерът да обясняваше, че му се къса сърцето. "Да не би да раздава свои пари ?! Нашите пари раздава !", ядно коментираха протестиращи в Сливенско. Откъде ще дойдат парите, така и не се доразбра - разчита се на помощ и от Европейския съюз. Същият този съюз, чийто комисар по здравеопазване и безопасност на храните каза още преди кризата да се разрасне: "Пикът на болестта е брилянтен пример за това, че в България не е направено много, за да се избегне тази ситуация. Тъжно ми е да чуя тази новина. И докато очакваме официалните резултати от разследването, мога само да отбележа, че това се случи, защото някой е бил небрежен, не си е свършил работата както трябва и не е внимавал".
Това бе казано на 26 юли. Оттогава досега вече са засегнати поне 5 големи свинекомплекса, в които трябва да се унищожат над 100 хиляди животни. Санитарните зони около комплексите бяха увеличени на 20 километра и така в тях попаднаха на практика всички области в Североизточна, Северна Централна, Южна Централна и Югоизточна България.
Съпротивата срещу принудителните мерки от своя страна
доведе до ново противопоставяне
- големите производители срещу селската традиция. Представители на бранша поискаха още по-строги мерки, призоваха за обявяване на бедствено положение в цялата страна и за ликвидиране на отглеждането на прасета в така наречения "заден двор" без необходимите мерки за биосигурност. България всъщност задоволява около половината от потребностите си от свинско. Останалото е внос, главно за производителите на колбаси. В големите свинекомплекси има около 600 000 прасета, а годишно в тях се отглеждат около 1.4 милиона. Разбира се, този брой вече е значително намален. Колко обаче са животните, отглеждани в задния двор, при това в доста случаи много на брой - никой не знае.
И това е само първият провал на държавата и на нейните чиновници. Още когато преди две години стана реална заплахата африканската чума по свинете да стигне до страната ни, би трябвало да е направена регистрация на всички животни и на условията, в които се гледат. Единственият резултат от обявените добри намерения засега е, че основният брой огнища на заразата е в стопанства тип "заден двор", в които животните не са регистрирани. Каквито и обяснения да се дават сега, като липса на ветеринарни лекари, ниско заплащане, е ясно, че Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) е проспала превантивните мерки. Законът позволява в лични стопанства да се отглеждат до 5 прасета, а има случаи и над 50, казва зам.-министърът на земеделието Янко Иванов. Тогава
защо никой не се е грижил да се спазва законът?
Защо не са взети елементарни мерки? Зам.-министърът, нарочен да се обяснява, призна и за други провали на държавата. „Не успяхме да редуцираме популацията на дивите свине. Без това няма как да се случи. Нормално годишният отстрел във всяка държава достига от 40 до 60% от поголовието. Когато има зараза, препоръката е да се редуцира драстично популацията и тя да стигне 0,3 животни на квадратен километър. Ние не успяхме да постигнем в продължение на последните 3 години дори плановия годишен отстрел. Дори се стигна до обратното - да се увеличи броят, а не да се намали". Всъщност опитът да се спре проникването на диви свине от Румъния се сведе единствено до една рехава ограда по сухоземната граница, която, освен че глътна пари, стана обект на подигравки.
Друг провал според зам.-министъра са комуникацията и информирането на обществеността. Е, в момента провал с информираността вече няма, но я няма комуникацията, защото доверието на хората във властта е тотално разрушено. Едва от около десетина дни Министерството на земеделието и БАБХ започнаха да разпространяват клип как се пренася африканската чума и какво представлява. Вече го има и по обществените медии. За сравнение Гърция, край чиято граница от българска страна още няма открити огнища, вече забрани вноса на свинско от България, както и на храни със свинско от туристите, и започна мащабна кампания какви мерки трябва да вземат стопаните, които отглеждат прасета.
Вместо да се сърди на румънците, Борисов да си види чиновниците
В редакционната поща пристигна умиляващ имейл от Агенция "Пътна администрация" (АПИ). Текстът гласи, че агенцията спазва всички разпоредени мерки за дезинфекция на граничните пунктове и паркинги около оживените пътища. Има и снимки на хора в защитно облекло, които обикалят с малка ръчна пръскачка паркинг край магистрала. Но тази зараза не дойде от нищото. Чакаме я от две години. Знае се, че пикът й е през летните месеци. Знае се, че туристическият поток по магистралите и пътищата става изключително интензивен. Нима не можеше да се вземат предварителни мерки? Например всекидневно почистване на отпадъците и след това дезинфекциране на крайпътните паркинги, на паркингите на бензиностанциите? Всички прекрасно знаем, че повечето крайпътни паркинги са превърнати в бунища, че фирмите, които имат договори за поддръжка, изобщо не се занимават с това. Да се пускат подобни пиар картинки сега, когато заразата е тук, е тъпо.
Вицепремиерът Томислав Дончев, отговорен за щаба по епизоотии, отдаде разпространението на болестта на хората от "задните дворове", които криели прасетата и дори ги карали нелегално отвъд забранените зони.
Дончев събра щаба, за да си поговорят,
едва след като половин България вече бе пламнала.
В Русенско, където са поразени и четирите големи свинекомплекса, се наложи спешно да се избира нова площадка за загробване на избиваните десетки хиляди животни. В отговор до в. "Сега" защо не се използват екарисажите и мобилните инсинератори, от БАБХ отговориха: "Използването на инсинератори ще удължи времетраенето на процеса по обезвреждане на заразените трупове и биологичните маси. Транспортирането на заразени трупове и материали би създало риск за разпространение на заразата. По тази причина се прилага загробването като метод за обезвреждане". И нито дума за изсипаните милиони за инсинератори в две фирми, които сега са неизползваеми.
Става дума за каскада от некомпетентност, несвършена работа, безхаберие.
Впрочем, приказките на Борисов за румънските туристи предизвикаха освен насмешка у нас и гневната реакция от съседите. А след като отложиха срока за прасетата в дворовете в Пазарджишко, като нищо ще го отложат и на други места. Да речем - до след местните избори. И без това, обясняват от властта, кметовете избягвали сериозни мерки, точно заради вота наесен. Такава е картината в държавата тип "заден двор". В задния двор на ЕС вилнее чумата на некомпетентния простак.
