- От известно време фестивалът „В Двореца“ не се провежда в Балчик. Какво наложи промяна на мястото?

- Балчик е много хубав град и ние много го обичаме, но фестивалът е вече толкова мащабен, че нямаше как да продължи да се провежда в град като Балчик. През 90-те години градът е имал 7 кина, но в последно време няма нито едно. Хората са загубили навик да ходят на кино, не следят тенденциите, няма публика, която да се интересува от кино. Преди време поведохме инициативата „Да построим кино в Балчик“, но без успех и в Балчик все още няма кино.

Именно инфраструктурата ни принуди да потърсим град, в който фестивалът да може да се провежда пълноценно. За съжаление в България не са много градовете, в които може да се проведе фестивал с толкова много модули. Направихме много обстойно проучване на това къде е възможно това да стане и резултатите не са добри. Един от подходящите градове е Варна, до някаква степен и София. В Бургас например имат намерение да изградят подходящ конгресен център; там предстои и Културният дом на нефтохимика да бъде изграден наново с кинозала вътре. Една кинозала обаче не е достатъчна. Фестивалният и конгресен център във Варна е най-подходящото място за момента. Важно е също, че Варна има традициите да посреща филмови фестивали, има отношение към българското и европейското кино. Нашата цел сега е да развием публиката и да привлечем нови хора към това изкуство, защото анализът показва, че другите фестивали са неглижирали ангажимента си към образоването на публиката.

- През 2012 г. започвате да финансирате идеите на млади режисьори. Съществува ли още тази практика?

- Това е нещо, което стартирахме преди години и се стараем да го поддържаме. Още с първата си проява на целево финансиране ние открихме проекти, които се доказаха като много значими. Например филмът „Чест“ на Павел Веснаков, който след това спечели голямата награда в Клермон-Феран. След това Auf Wiedersehen на Еди Шварц и Йордан Петков, който спечели в категорията „най-добър игрален филм“ във Варшава. До момента сме подпомогнали финансово повече от 20 филма и голяма част от тях са успешни. Въпреки малкия финансов грант, с който разполагаме, ние провокираме режисьорите да дойдат на форум, на който да застанат с името си и със своите проекти, и да ги защитят пред международно жури, след което избираме проекта, който да финансираме. Това е изключително важно за младите артисти.

- Кога започва селекцията на фестивалната програма?

- Всяка година, най-малко 12 месеца преди предстоящото събитие, отправяме покана към режисьорите от цял свят да изпращат своите филми. За фестивала догодина поканата е вече изпратена и сме събрали около хиляда филма. Скоро направихме преглед само на една от платформите, в която събираме филми, и на този етап имаме предложения от 72 държави, като ще продължим да събираме филми до 1 април 2020 г. Всяка година броят на кандидатурите се увеличава, защото събитието увлича все повече професионалисти, които искат да участват.

От миналата година имаме право да изпращаме филми в седем категории за преглед от Американската академия за кино и включване в тяхната селекция. Имаме право да квалифицираме филми за наградите на Академията за студентски филми във всичките четири категории – игрален, анимационен, експериментален и документален филм. От друга страна, победителите в три от категориите на професионалния ни конкурс – игрален, анимационен и този за най-добър български филм – също се квалифицират за разглеждане от Академията. Най-голямото ни постижение е, че можем да излъчим български филм - всяка година един български филм, който е бил част от нашата селекция и е награден от журито ни, отива за разглеждане за наградата „Оскар“. Тази година журито избра като най-добър филма на Петя Златева „Задачи за деня“.

- За какви тенденции в късометражното кино можем да говорим в световен план?

- Късометражното кино остава неразбрано дори на професионално ниво в България. Затова се наложи да стартираме научни изследвания съвместно със Софийския университет за това какво е късометражно кино и може ли да се гледа на него като на самостоятелен жанр. В продължение на година работихме не само с преподаватели, а и с хора, които правят научни изследвания в областта на киното, литературата и аудиовизуалното изкуство. Дадохме им наша селекция от седем филма, които бяха част от конкурсната програма тази година, и ги провокирахме да направят изследвания в областта на жанра, които да се отнасят към тези 7 филма. Всеки един от учените и неговите докторанти имаха възможност да си изберат филм и тема, върху които да работят. Получиха се доста интересни неща и сега предстои да ги обобщим и да ги издадем в книжно тяло.

Има много интересни заглавия, които се появиха тази година. Безспорно един от моите фаворити е филмът „Крава“ на режисьорката Марта Баяри от Испания - един интересен поглед за това как човечността се оглежда в очите на животните. Повечето филми бяха много емоционални, много социално обвързани. Може би това е тенденцията в ново време – късометражното кино да бъде свързано с някакъв социален проблем.

Това се различава от масовото схващане, че късометражното кино е по-лесно за осъществяване и излиза по-изгодно финансово.

Нито е по-лесно, нито по-евтино. Освен това практиката показва, че режисьори, които имат добра кариера в късометражното кино, след това имат частични или пълни провали в пълнометражното. Късометражният филм е не просто част от един пълнометражен филм, не е и упражнение за артисти, които да проверят дали могат да бъдат добри режисьори на пълнометражно кино.

- Каква е съдбата на филмите след фестивала? Могат ли да се видят някъде?

- Много е трудно добри фестивални филми да се видят извън самото събитие. Парадоксът е, че колкото е по-добър един филм, толкова по-кратък е неговият живот и толкова е по-ограничена неговата аудитория. Много хубави филми могат да се видят в мрежата и човек самостоятелно да ги открие. Това обаче не важи за истински хубавите фестивални филми, които живеят година-две и след това остават в архиви. С колеги си говорим, че е добра идея да стартираме целогодишно излъчване на нашата селекция или поне част от нея, така че филмите да бъдат видени от публика в различни градове и по различно време. В момента подготвяме извадка от нашата най-нова програма, която да представим в София през декември.