От известно време в публичното пространство се говори за преминаване на яслите към детските градини, т.е. от здравното към образователното министерство. В парламента м.г. бе внесен проект по тази тема, който бе оттеглен заради множество неясноти. По своята философия обаче идеята се подкрепя от институциите, които се заеха с нея в дълбочина, започвайки с изготвянето на концепция за ранно детско развитие, каквато у нас липсва. Постоянната работна група с представители на здравното, образователното и социалното министерство вероятно ще да е напреднала, след като наскоро от медицинска федерация "Подкрепа", без все още да има конкретен документ, осъдиха категорично "опита да се заличи 120 г. яслено дело в България". Защо темата предизвиква такъв страх у работещите в яслите медицински сестри, какво се цели с преминаването им към МОН, какви ще са последиците от подобна промяна и ще получат ли децата в крайна сметка по-качествени грижи?
Не бива само обгрижване, трябва и учене
Според съвременната дефиниция на ЮНЕСКО за ранно детско развитие това е интегрирана концепция, обхващаща множество сектори - здравеопазване и хранене, образование и социална защита, и се отнася до "физическото, когнитивното, езиковото и социално-емоционалното развитие" на малките деца. Затова от години държавите по света използват специален термин - "образование и грижи в ранна детска възраст" (ОГРДВ), от чието качество зависи пълноценното развитие и дългосрочния успех на децата, а оттам дори и на цялото общество в икономически план. В българската нормативна уредба обаче няма дефиниция за ранно детско развитие, нито единни стандарти за него. Нещо повече - имаме два вида институции - детски ясли и детски градини (с яслени групи), в които се отглеждат деца до 3 г., които имат доста различия.
В яслите, подчинени на здравното министерство, водещ е медицинският подход - задоволяване на основните жизнени потребности на детето, което се възприема като обект на грижи. Според най-новите проучвания обаче наред с медицинските грижи в периода на ранна детска възраст трябва да се полагат и други - психологически, педагогически, за да се разгърне целият потенциал на детето. С други думи, освен физическо обгрижване са нужни и възможности учене и развитие. А детските градини, поне според училищния закон, на който се подчиняват, разглеждат детето като личност, която следва освен да се възпитава и социализира и да се обучава, както и да получава индивидуална подкрепа според нуждите си, каквато възможност в яслите няма. В детските градини има и яслени групи, от което излиза, че децата в тях се гледат по един начин, а "връстниците" им в самостоятелните ясли - по съвсем друг.
"Структурните и организационните характеристики в управлението на образованието и грижите в ранна детска възраст в здравната система и в образователната система водят до голямо разграничение и разлики в смисловите и съдържателните им характеристики и не осигуряват необходимата приемственост между различните видове институции", гласи един от изводите в евродоклад за качеството на ОГРДВ у нас, предоставен на МОН по линия на техническа помощ в рамките на Програмата за подкрепа на структурните реформи на ЕК. Пример за такава отлика е например регламентираното ежегодно повишаване на квалификацията на персонала в детските градини, което при яслите липсва. Разлики има и във финансовите стандарти - ако за дете в самостоятелна ясла държавата плаща 9290 лв. годишно, то за същото дете в яслена група в рамките на детска градина се дават близо 2772 лв., което очевидно може да се отрази на качеството на услугата.
Затова от МОН, съвместно със здравното и социалното министерство, в момента разработват стратегически документ за ранно детско развитие, вкл. и предложения за промени в нормативната база. В отговори на МОН до "Сега" не става ясно какви ще са те, освен че в работата си членовете на групата ще се ръководят от "принципа за гарантиране на най-добрия интерес на детето" и осигуряване на "качествена и пълноценна грижа и подкрепа според индивидуалните потребности". "Обсъжданите промени включват и търсенето на решение за осигуряване на висококачествени ОГРДВ, които да осигуряват пълноценно и хармонично детско развитие, независимо от това дали детето посещава самостоятелна детска ясла или яслена група в детска градина", казват те.
Първо здравето, после образованието
Медицинските специалисти обаче смятат, че образователният елемент не трябва да изпреварва здравния. "Ако искате да направите детето си умно, най-напред го направете здраво" - кампания под такъв надслов започна преди седмици медицинска федерация "Подкрепа". В нея синдикалистите заявиха, че даването на превес на образователния елемент в грижата за децата в ранна детска възраст за сметка на редуциране на "дължимата и приоритетна" здравна грижа е "нецелесъобразно и опасно", поради което призоваха да не се неглижират "постиженията на поколения специалисти, създали безспорни стандарти в грижите и възпитанието на децата до 3 г.". От федерацията смятат, че анатомо-физиологичните особености на децата до 3 г. предполагат основно при работата с тях да е съхраняването и укрепване на физическото и нервно-психическото им здраве. Съответно и основните дейности при тях да са с акцент върху "запазване и укрепване здравето на децата чрез профилактика на различни и често срещани в тази възраст заболявания и провеждане на закалителни процедури" и "стриктно проследяване на храненето на всяко дете, спазването на дневен режим с редуване на периоди на сън, бодърстване, игри и др.".
Те казват, че не поставят под съмнение системния подход при грижата за децата в ранна детска възраст, и точно поради тези причини дейността в яслите и сега се осъществява от директор, медицински персонал, психолог, педагог, детегледачки, друг помощен персонал, като от всички тях се изисква необходимото образование и квалификация. Според тях не е вярно, че не работят по учебни програми и стандарти за развитие и образование на деца до 3 г. През 2015 г. от БАН и УНИЦЕФ са разработени стандарти за развитие и учене в ранно детство - от раждането до 3 г., които са рамка за надграждане на педагогическата практика, разработване на нови модели и др. В края на 2022 г. пък от здравния министър е утвърдена програма за обучение по проблемите на ранното детско развитие, профилактиката и промоцията на здравето, като обучението е с продължителност 3 г. и към настоящия момент вече е стартирало обучение по общини, изброиха от медицинска федерация "Подкрепа". Директори на детски ясли от Стара Загора пък посочиха преди време, че в яслите се прилага скала за оценка на психичното развитие на децата от 1 до 3 г. и от 0 до 12 месеца, съдържаща стандартизирани показатели за развитие в областта на моториката, говора, емоционалната, социалната сфера, фината моторика и др. "Оценката се прави от педагозите като входно ниво и като проследяване на развитието от 3 месеца до 2 г. и на 6 месеца до 3 г. Отчетените резултат се ползват за планиране на педагогическата и индивидуална работа при установено затруднение в развитието на детето", посочиха те.
"Конюнктурните проблеми, свързани с кадровото обезпечаване на яслите, не следва да се решават чрез изменения в нормативната уредба, които драстично противоречат на целите и традициите на ясленото дело. Те трябва да намерят решение чрез предприемане на ефективни мерки за отстраняване на същинските причини за създалата се кадрова криза", заявиха още от медицинска федерация "Подкрепа", допълвайки, че приемат насърчаването на системния подход и все по-тясното сътрудничество на системите на здравеопазването и образованието, но при запазване на необходимия баланс, гарантиращ на първо място здравето на децата, а на следващо място - равномерното натоварване и справедливото финансиране на двете системи. "Трябва да се работи за увеличаване на педагогическите специалисти и психолозите в детските ясли, но не за сметка на редуциране на медицинските специалисти, а чрез справедлива съпоставка между единните разходни стандарти, чрез които се определя размера на финансирането в двете системи", настояват още те.
"Ще ни вземат работата"
Отвъд официалните мотиви на медицинските специалисти прозира един страх - "Ще ни вземат работата". Той се подхранва както от нарочни внушения, така и от все още липсваща конкретика около превръщането на яслите в образователни институции. Работещите в тях все още не са видели черно на бяло отговор на въпросите си - ще се закрият ли яслите, кой ще работи в новите институции, ще бъдат ли накарани медицинските сестри да се върнат в болниците, които се задъхват от липса на такива, или ще запазят работните си места, ще има ли нови изисквания пред тях, ще се увеличат ли заплатите им. Източници на "Сега", запознати с работата на работната група в МОН, коментираха, че никога не е имало и занапред няма никакво намерение яслите да се закриват, а напротив - целта е те да се разширяват, както и че медицинските специалисти там няма да се уволняват или сменят, а заплатите им в никакъв случай няма да се намаляват. Относно опасенията за замяната им с педагози и други специалисти те припомнят промените в наредба 26 за яслите, приети още през 2022 г., с които бе дадена възможност не само медицински сестри, но и педагози, минали през обучения по ранно детско развитие, да работят в детските ясли. След тях нищо страшно не се случи.
Очакванията са до няколко седмици въпросната концепция да бъде представена от МОН и да се разсеят всички притеснения. Своевременното даване на информация винаги си остава ключово, за да не избуяват всякакви конспиративни теории. А междувременно, просветният министър проф. Галин Цоков трябваше да открехне завесата пред питащи депутати от ресорната парламентарна комисия. Той ги увери, че детските ясли няма да се ликвидират като институции - целта е освен медицинска грижа те да предоставят и грижа за личностното развитие на децата. "Наред с медицинските сестри, ще има и повече педагози. Идеята е в яслите да има и нов тип специалисти с интегрирани знания за ранно детско разивите, за което вече има преговори с университетите да направят програми за този вид специалисти. Няма да е задължително, но това ще се даде като възможност на медицинските специалисти в яслите като допълнителна квалификация, която ще бъде пряко свързана и със заплащането. Това ще даде добавена стойност на яслите, просто ще има по-целенасочена работа за личностното развитие на децата, без да отпада медицинската грижа - тя и в бъдеще методически ще се контролира от здравното министерство", каза проф. Цоков
