Всеки момент ще тръгнем на война в Украйна срещу братята-освободители. Властите може и да отричат, но така само потвърждават, че крият истината. Гузни са, защото слугуват на НАТО, за чиито интереси ще хвърлят българите като пушечно месо срещу Русия. Във Вашингтон и Брюксел ликуват, че славянски и православни народи се избиват помежду си. Нашите майцепродавци им пригласят. И прочие...
Вече седем шествия за мир минаха под такива огнени слова и сигурно ще има още. Стотици хора излизат в различни градове, за да скандират срещу войната и да настояват за неутралитет. Какво им става? Откъде расте тяхното убеждение, че България се въвлича в конфликта? Нито един български войник не се стяга за фронта. Казармата е доброволна, а нашата армия е все така зле въоръжена и относително боеспособна. Ако има някаква динамика, я проявява със западните ни съюзници на съвместни учения, където ѝ показват как изглежда съвременната бойна техника.
Лесно е да се каже, че някой мъти на хората главите
Но нито партия "Възраждане", нито БСП, които съчиняват подобни лозунги, нямат мобилизиращо влияние, защото когато издигнат свои знамена, навалицата под тях се разрежда. По-скоро феноменът трябва да се обясни със самоорганизация, която в днешно време става най-лесно през социалните мрежи. Полезен ориентир може да ни даде социално-психологическият анализ "Интернет тълпите" (Дончо Градев, Александър Маринов, 2021 г.), в който четем: "По същество става дума за феномена на тълпата, според който несигурният и нискоавтономният индивид придобива увереност и чувство за недосегаемост в масата, където е намерил убежище. (...) Като благодарност за закрилата истински вярващите се включват в една специална форма на активност, която може да се нарече "пазители на вярата". В какво се състои тази активност? Тълпата на истински вярващите изпитва нескрита враждебност към тези, които не споделят нейните убеждения. (...) Пазителите на вярата с лекота предписват въображаеми грехове на идеологически различните, обвиняват ги в липса на патриотизъм, в готовност за национално предателство".
Звучи познато, сякаш го чуваме от улиците и площадите напоследък, а е писано две години преди последните антивоенни шествия. Тълпата изглежда ирационална, докато не ѝ се даде научно обяснение. Първият социален психолог, който я изследва, е французинът Гюстав Льобон в своя труд "Психология на тълпите", издаден през 1895 г. В страна, където през XIX в. на всеки 20-30 години се редуват революции, няма нищо чудно, че поведението на масите привлича научен интерес. Също така не е чудно, че през наситения с войни ХХ в. книгата на Льобон е изучавана от политици със съмнителна слава като Ленин, Сталин, Хитлер и Мусолини. Искали са да разберат механизма за управление на тълпите и да го използват.
Към старите методи на пропагандните митинги, събирали хората, за да отключат у тях рефлексите на тълпата, днес се добавят много по-ефективните
интернет-сборища,
които се образуват по-лесно само чрез ментално, а не физическо присъствие. Заразяването става чрез дезинформация, която малцина си правят труда да проверяват. Чисто комформистки потребителите на такъв инфобоклук изпитват задоволство, че без да товарят съзнанието си с мислене попадат в среда на съмишленици, които ги уверяват в тяхната правота.
Един популярен сайт се застрахова срещу евентуални упреци със следната бележка най-долу на страницата си: "Eкипът на informiran.net не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна." Нищо ново: В Америка открай време излизат вестници за развлечения, които с мънички букви отбелязват отдолу, че "ако новините не са истински, поне са добре измислени". През 90-те години попаднах на такава "новина", че в българския град Пловдив се е появила
котка-човекоядец
Даже имаше снимка на озъбения звяр.
Ако за комерсиални издания се намират някакви пазарни оправдания, не би трябвало нищо да оправдава медиен регулатор като СЕМ, който има задължението да следи за спазването на закона и професионалните стандарти. На 20 юни председателката му Соня Момчилова (кадър на "антивоенния" президент Румен Радев) разсъждаваше на глас, че "лъжата също има право на живот", докато анализираше изявите на радиожурналиста Петър Волгин.
Съвременната лъжа, която се бори за право на живот, се свежда до разместване на позициите на агресора и жертвата. В най-добрия случай са виновни и двете страни, защото воюват, а жертвата е още по-виновна, защото със съпротивата си пречи да настане мир. Няма значение, че още в чл. 1 на Устава на ООН, който е основа на съвременното международно право, пише категорично: "Целите на Организацията на обединените нации са: Да поддържа международния мир и сигурност и да взема ефективни колективни мерки за предотвратяване и отстраняване заплахите за мира и за потушаване действията на агресия". Това означава, че Обединените нации, сред които се числи България, трябва да се изправят срещу агресора, а не срещу неговата жертва, която заслужава подкрепа. Нито ЕС, нито НАТО воюват в Украйна, както извратено представя картината кремълската пропаганда. Но двете организации са длъжни да помагат на Украйна да се защити, защото иначе няма да има кой да спре агресията и да възстанови мира.
Лъжата, че войнолюбци наливат масло в огъня,
разгласявана шумно от президента Румен Радев, звучи и на шествията за мир, и от парламентарната трибуна. Депутатът от БСП Борислав Гуцанов прочете на 21 юни декларация на своята партия, според която присъединяването на България към общото закупуване в ЕС на снаряди за Украйна превръща правителството на Николай Денков в "коалиция на войната". "Мирът е най-голямата ценност, човешкият живот е един, единствен и уникален и не снаряди и оръжия, а мирни преговори и диалогът са ключът към решаването на този военен конфликт", каза той, но пропусна да добави призив към руския президент Путин да спре агресията. Целият текст прозвуча така, сякаш Украйна е нападнала Русия, а не обратното.
Днешните "миролюбци", които тайно се надяват агресорът да победи (за да настане мир), показват същата способност за изопачаване на фактите, с каквато вчерашните антиваксъри уверяваха, че с ваксините срещу ковид-19 западняците ни инжектират микрочипове, за да управляват поведението ни. Щом ни пращат така покорно на война, значи сме чипирани. Други доказателства не трябват.
