Тя не ще вече бутане; тя е на мястото си; тя се утъкми вече; тя тръгна като по мокро кадифе, като по мед и масло, както върви водата на г. Юруковия чифлик (1). Румелия днес се управлява от две или от три блажени фамилии. Слушайте сега историята на тоя троен съюз.

Ш у р и. Иванчо Гешов и Коце Величков (2), първият председател на Постоянния комитет и редактор на в. "Съединение", а вторият - знаем го вече где е - млад директор на народното просвещение и редактор на "Народен глас".

3 е т ь о в е. Господин Хаканов (3) и Данаил Юруков, първият достоен директор на Общите градежи, а вторият, както е известно, член на Постоянния комитет. И двамата редактори на в. "Съединение".

Б а д ж а н а ц и. Г-н Бобчев и симпатичният Михалаки Маджаров, първият директор на правосъдието, а вторият - директор на финансите. И двамата редактори на "Марица".

Милички, ами я ги погледни как са наредени като синджирче, да им се ненагледаш! Нека се въдят и плодят като пясъка на морето!

Всеки знае, че Частният съвет, гдето заседават директорите, представлява правителството, а Постоянният комитет служи да контролира това последното. Представете си сега заседанието на Частния съвет, гдето се разисква някой важен въпрос, за който се има страх да не би да пропадне в Постоянния комитет.

- Какво ще да кажеш, баджаначе, за тая работа? - пита, да кажем, г. Маджаров своя баджанак Бобчев.

- А бе, баджанак, че какво да кажа? Белки ще да се деля от тебе - отговаря Бобчев и се приближава до Начо Начев да му тури юлара.

- Как ли ще да погледне Постоянният комитет на това решение?- пита Бобчев.

- Шурето е съгласен - отговаря Хаканов. - Снощи подир ядене имахме разговор за тая работа.

- А наш Данаил - отговаря Величков - ме питаше още отдавна кога ще да им изпратим книжата по тоя въпрос да го претупат надве-натри. Г. Вазов е написал даже и антрефиле по тоя въпрос за "Народен глас".

- Какво се разговаряте, господа? - пита Дригалски паша по французки.

- Разговаряме се, че Постоянният комитет много ни върви контра, иска да ни нанесе блам, та затуй да се докараме малко меки - отговаря Хаканов и пипа копчето на Дригалски.

- Oui, Oui! - казва Дригалски и се оттегля на стола си с такова убеждение, че трябва да се поддържат гладки отношения с представителното тяло, за което той чувал да му се говори още в Цариград, че това тяло прави много неприятности на правителството.

Съгласни. Решението се подписва, файтоните излязват из конака, книжата постъпват в Постоянния комитет.

Заседанието в Постоянния комитет [е] пълно. Иванчо Гешов стои до масата с подпрени на нея ръце, а мустачките му да ги сучи и опъва заприличали като на едногодишно овненце рогчетата. Червените столове наоколо тежат от присъствието на господа членовете, хаджи Хвъркач си подава от времена време главата из вънкашната врата, поп Тилев му прави знак с глава да си смъкне шапката; редакторът на "Вестниче" (4) шета извътре като у дома си. Иван Вазов пише уводна статия за "Народен глас", Ст. Стефанов разказва на д-р Калатинов какви доходи е получил от воденицата си, Кирков го подканя да отидат на Хисаря, а между Стамбулов и Юруков (5 ) се води разговор глава до глава.

- Право да ми кажеш. Аз те питам като брат, колко си докарваш в месеца? - пита Стамбулов своя събеседник.

- Дивамсъс е бе, Митю - отговаря Юруков със свойствения нему зевзеклък. - Слушай: оттук, да кажем, 21 таане на месеца; от адвокатското дюканче - 31; от редакцията на в. "Съединение" - 15 от чалтика, кажи, 15 - прави им сега сметката.

- Хей-ей! Що ти трябва да бъдеш министър бе, Юруков - отговаря Стамбулов и не може да си прибере устата в прилична форма.

- И ти не си долу де. Тазгодишният чалтик ще те подигне малко- отговаря Юруков. - Да живее дядо ти поп Стойко. Такъв дядо аз го не давам за товар злато.

- Заседанието е отворено вече, господа! - казва Иванчо Гешов.

- Чуйте ме какво ще да ви кажа за казионните, какво мислят, па тогава си вършете вашата работа - прекъсва хаджи Хвъркач (6) и почва да разказва как го плюли в една улица.

Иванчо Гешов отваря заседанието и доклажда делото.

- Аз съм напълно съгласен с решението на Частния съвет, затова забележи ми гласа - отговаря Юруков. - Ние твърде не трябва да дохождаме в разногласие с правителството, защото казионните на прага чакат.

- Да - отговарят от един път всичките останали членове и въпросът се решава по братски.

Ама не е ли добро я? Да бяха други чужди хора, сбирщина оттук-оттаме, колко щяха да се карат, какви омрази, несъгласие, прецирни и караница. А пък сега, гледаш, всички се слушат братски, приятелски и домашно си решили работицата, управляват си като чифличец. Имат си и 4-5 вестника, сами си ги пишат, много-много не си издирят един на друг. Г-н Величков например ще напише в "Народен глас" за г. Гешов, че той е в и д е н деец; а г. Гешов ще напише за г. Величков във в. "Съединение", че той, г. Величков, е симпатичен и енергичен директор. А гаргите, които четат навън, хапят устни и казват: "Бре-ей! Че добри хора!"

И така, да живее зетьо-шурьо-баджанакизмът. Той ще да принесе спасителни плодове на страната. Но нека поживее по-дълго и Източна Румелия. Защото, щом тя се разнебити, тогава работата става смертию о смерти. Зетьо-шурьо-баджанакизмът ще да му се спука тогава кожухът. Всичките тия симпатични и видни няма да се чуят вече и видят. А колкото за съединението, то сега се научаваме какво значело това съединение. Ние мислехме, че с Княжество България съединение. Не, съвсем не! Съединението, съгласно с естествените закони и със заключенията на оня славен мъж, който се казва Жюл Пудра (7), трябвало да се извърши най-напред в тройния съюз: зетьо-шурьо-баджанакизма. А тоя съюз ще почне съединението на своя глава. Първото му заседание ще стане на Сирни заговезни.

-----

*Поместен като статия, но всъщност фейлетон във в. "Борба", издаван от Захари Стоянов, I, 7, 9.VII.1885 г. без подпис. От този фейлетон се ражда терминът шуробаджанащина.

1. Чифликът на Данаил Юруков

2. Иван Ст. Гешов и Константин Величков

3. д-р Георги Хаканов

4. Св. (Лефтер) Михайлов, или пък стоящият зад него Д. К. Попов

5.Димитър Стамболов от Пловдив и Димитър Юруков от Брацигово, тогава живеещ в Пловдив

6. Иван Свирачев

7. Слабо известен френски писател, цитиран от Бобчев във в. "Марица"