- Г-н Живков, новата година започна и с нови политически скандали – за пръв път действащ министър бе показно арестуван и набързо прокуратурата му повдигна обвинение. Според Вас ще устиска ли този път Бойко Борисов да не подаде предсрочно оставка?

- За мен две са основните характеристики на настоящото коалиционно управление на ГЕРБ и Обединените патриоти (ОП). На първо място това е макро икономическата стабилност – достатъчно видима и постижение, което трябва да бъде отчетено. Второто се състои в това, че почти цялото управление в този мандат е съпътствано от публични скандали, които продуцират усещането за политическа нестабилност, а в отделни моменти дори оставка на кабинета беше донякъде логичен сценарий. До известна степен е парадоксално почти постоянно да пребиваваме в ситуация на политическо и социално напрежение, а форматът на управлението да остава същият, но това е нашата действителност понастоящем.

- Ако Борисов се откаже отново от управлението, има ли алтернатива?

- Удържането на властта е до голяма степен възможно поради отсъствието на силна опозиция. Резултатите от изборите през миналата година също са следствие от това и на два пъти препотвърдиха управленската формула. Отговорът за мен е, че ГЕРБ има политическа алтернатива, но няма управленска алтернатива. В сегашния политически контекст следващо управление без ГЕРБ би било крайно неустойчиво. Много по-вероятно е партията да бъде основен политически играч поне още един парламентарен цикъл.

- Управляващата ГЕРБ обаче търси виновни за неуспехите си извън себе си.

- Този аспект на политическата игра, който се отнася до гъвкавост в поемането на отговорност и лавирането между различни интереси на публични и не дотолкова публични фактори, е на много високо ниво в ГЕРБ и е съществен елемент от лидерския профил на премиера Борисов.

- Има ли ГЕРБ полезни ходове в тази ситуация?

- Полезният ход за ГЕРБ е да се удържат всякакви центробежни сили, които смятам, че са видими повече на повърхността, докато под нея има установен относителен баланс най-вече между ГЕРБ и ДПС – значимите политически фактори, от които зависи дали правителството ще завърши мандата си. ГЕРБ са първа политическа сила и биха спечелили избори и сега, но не e в техен интерес да предадат управлението на държавата на служебен кабинет, назначен от президента, и това е разбираемо. Малкият коалиционен партньор може да вдига шум, но не е и в техен интерес да се отива към предсрочни избори.

- Къде е опозицията в лицето на БСП в  тази картина?

- Присъства символно, за съжаление. През 2019 БСП написа „Визия за България“, но тя остава документ, който е сложен в рамка на стената и който никой не поглежда. От друга страна, за мен е загадка как през 2019 г. импулсът да бъде осмислена и разписана визия за бъдещето на страна-членка на ЕС може да бъде „За да я има България!“. Това е симптоматично, че БСП живее в собствен свят с разбирането, че и България и самата тя са в режим на оцеляване. Макар и да са адресирани множество конкретни проблеми, големият дефицит е, че липсва усещането партията и нейните лидери наистина да имат силна и увличаща мечта – каква трябва да бъде България след 20 години и това да бъде ясна цел, определяща политическите им действия. Затова и визията е инструментална и реактивна, ситуационно обусловена е и политиката на БСП. Освен това партията се препозиционира, ако щете идеологически, и работейки със страховете на социално най-онеправданите, сама затвори пътя на либералните градски хора към себе си. Достатъчно е коментирано и за пропастта между БСП и европейската левица, което е видимата част на този айсберг.

И макар на местните избори да бяха отвоювани изгубени преди позиции, отново се видя, че партията не е единна на редица нива и страда от сериозни вътрешни противопоставяния. Всичко това не чертае добра перспектива пред БСП, която претендира да спечели доверието на мнозинството избиратели и да управлява България.

- ДПС пак се заявява като „балансьор“?

- Да, това е запазеното място на ДПС през годините. И можем да се запитаме какъв би бил полезният ход на партията при нови избори? Определено ще получим по-различна конфигурация в НС от сегашната, като е много вероятно в следващия парламент да имаме две нови политически формации. Въпреки твърдия електорат на ДПС и запазеното място в НС, предсрочни избори носят известни рискове и за тях. Затова и след досегашните скандали в управлението, ДПС не върви към твърда конфронтация с ГЕРБ. Не на последно място е видно, че държавата прави бизнес с ключови фактори в ДПС.

- Преди няколко месеца казахте, че в бъдещ парламент формацията на Слави Трифонов, която все още не е регистрирана, ще е в ролята на балансьор и ще е трета политическа сила. Така ли е все още?

- Партията на Слави е именно едната от двете вероятни, нови политически сили. Не е възможно да бъде дадена точна прогноза, но сценарий с резултат на тази политическа сила, в рамките на около 5-8 % от гласуващите бих определил като реалистичен. Позицията на балансьор е изкушаваща, но заявеният опозиционен патос на г-н Трифонов и екипа му по-скоро предполага те да бъдат в ролята на гъвкава опозиция, в противен случай това би изглеждало като нелепо политическо самоубийство.

- Къде се позиционира гражданската формация на Мая Манолова?

- За мен тя се позиционира там, където БСП се проваля – към градските хора с активно самосъзнание, като в момента се опитва да формира тази нова общност и да я захрани с енергия. Редовните избори през 2021 обаче ми се струват къс хоризонт за трансформация на подобен граждански субект в такъв с конкретни политически цели.

- Има ли бъдеще сговор между Манолова и Трифонов? И въобще къде, според вас, се позиционират новите политически организации?

- Като цяло двамата вървят по успоредни, но различни политически пътеки. Отбележете, че и езикът им е различен, т.е. и целевите им аудитории също. Манолова е значително по-фокусирана, когато говори за гражданско, за гражданска активност, докато Слави обича да борави с по-емоционално натовареното – ние, българите. Това са два различни разказа и различни идентификационни модели, което не изключва възможно взаимодействие.

- Ако не дочакаме редовните парламентарни избори догодина, какво очаквате да се случи?

- Би следвало евентуални предсрочни избори да се случат през късната пролет, но затова трябва да е налице нова политическа криза, защото сегашната поне все още няма достатъчно видим заряд, за да доведе до подобен изход. Вече навлизаме в около дву-, максимум тримесечен прозорец, през който трябва да започне съответната конституционна процедура, за да имаме избори преди летните месеци. Ако нещо се случи, по-вероятно е да се развие в този период.

Изглежда малко вероятно някой от значимите фактори да търси вариант за избори през есента, особено от гледна точка на настоящата политическа динамика.

- От скандал в скандал, от криза в криза, а българинът някак е обезверен и нищо не може вече да го трогне. Какво трябва да се случи, за да излезе от апатията?

- Живеем в алтернативна социално-политическа реалност подобно на класически филм на Хичкок – в един привидно обикновен и относително подреден свят ни се случват неща, които са в конфликт с разбирането ни за нормалност. Реакцията е шок след шок, но, условно казано, с намаляващ интензитет. И така, докато тази реалност се превърне в нормалност сама по себе си, пренаписвайки правилата на общото ни съществуване. Най-общо това е субективното преживяване на механизмите, по които се случват големите обществени трансформации – буржоазните революции, социалистическите, но и това е пътят, по който нацизмът се е превърнал в доминантната социално-политическа доктрина в Германия. Погледнато по този начин - по-важното е да се опитаме да си дадем сметка за това накъде ни води пътят, по който сме поели. Това ли са промените, които искаме, за да живеем по-добър, спокоен и уравновесен живот?

- Виждате ли „светлина в тунела“ пред бъдещето на България?

- Трябва да променим нагласата на нас самите. Да приемем, че до голяма степен нещата зависят от самите нас, а и да започнем да си задаваме повече въпроси към готовите обяснителни схеми, които услужливо ни биват поднасяни. Малко да оставим емоциите настрана и да се върнем към критичната нагласа на разума. Нацията ни се превръща в хетерогенно множество от агитки и всяка се люшка между двете крайности – на безкритичната възхвала и крайно агресивното отрицание. Това разделение и противопоставяне често ни лишава от дори и малкия шанс да се разбираме един друг, да поддържаме защитни механизми срещу политическата пропаганда на страха, и в резултат – да направим по-трезва преценка за важните неща в обществото ни.

Задължително е институциите да спечелят обратно доверието на гражданите, което само по себе си изисква много сериозна промяна на нагласите на българските политически и административни елити. Това е условие за успешни политики на всички нива и във всички обществени сфери.

И ще завърша с това, че геополитическото разделение и противопоставяне, дори и да не искаме, ще ни принуди да заемем по-ясни стратегически позиции и да поемем ангажименти, които неизбежно ще имат своето отражение и в обществено-политическия живот на страната ни през следващите години.