Процедурата за избор на главен прокурор е в напреднал етап. От чисто теоретична гледна точка тя е запомняща се и оставя убеждението, че законът е последователно изпълнение по ред на описани действия без съдържателен елемент. Действие 1 – номинирате едно лице и си гарантирате липсата на конкурент. Нататък е лесно: действие 2 - събирате подписи по списък в негова подкрепа, неподписалите се са длъжни да мотивират защо не подписват на добра воля. Действие 3 – уверявате се, че има диплома за висше юридическо образование и не е наказвано. Действие 4 – някакъв съвет с действията си провежда

„труден“ избор измежду единствен кандидат,

а после предлага на президента да подпише указа за назначението му. За да не бъде разколебан президентът дали да подпише указа, действащият главен прокурор недвусмислено заявява, че кандидатът ще продължи да бъде кандидат до откат. И накрая наричате всичко това избор на главен прокурор в демократична страна, членка на ЕС.

Към настоящия момент изброените действия се намират в междинна фаза – някъде по средата на Действие 3 –  Комисията по атестиране и конкурси (КАК) към прокурорската колегия на ВСС представи задължителния доклад относно професионалните качества на единствения кандидат Гешев. Докладът потвърждава високия професионализъм, последователното кариерно израстване и вещината кандидатът да бъде мотиватор на колегите си, както и доказаните му ръководни и административни умения. Дебело подчертан е броят на становищата в подкрепа на издигнатата кандидатура – 65 „за“, 4 „против“. Никой от комисията не си прави труда да анализира твърденията в становищата, разискване на проблеми няма. Целият доклад е

преразказ с елементи на възхищение,

основан на представените от кандидата документи.

Съставът на прокурорската КАК е такъв, че следва да се обърне внимание на следното – част от членовете ѝ по право са членове и на Висшия съдебен съвет, а останалите – прокурори и следователи от кариерата. Сега, когато тези 11 души са членове на КАК, тези лица са далеч от властта на главния прокурор, тъй като реално не упражняват прокурорските си правомощия. Но само след година мандатът на 6 от членовете на КАК ще е приключил и те ще са отново редови прокурори и следователи и в случай, че кандидатът Гешев бъде избран, ще са му подчинени и той ще има реалната власт да решава професионалния им живот. А след 3 години и останалите членове на КАК, понастоящем членове на съдебния съвет, също ще са приключили мандата си. И, без изненада, също ще са се върнали на работа като редови прокурори (ако не станат посланици някъде), тоест ще са професионално зависими отново от най-висшия си главен ръководител.

Сега да се върнем на призованите да избират главния прокурор – членовете на Висшия съдебен съвет – 11 от 25 отново са от прокурорската колегия. Самата прокурорска колегия, след промените на Конституцията от 2015 г., се състои от 6-ма членове, избирани пряко от прокурорите и следователите, и 5-ма членове, избирани от Народното събрание (НС), тоест от българските политици. Замисълът на квотата на НС бе именно да отвори прокуратурата към обществото, тоест в прокурорската колегия на ВСС да влязат лица, различни от прокурори, за да бъдат коректив на вътрешните за системата.

Така, на практика при единствен кандидат, членовете и на прокурорската КАК, и на прокурорската колегия на ВСС хем нямат право на избор, хем са поставени в условие да се противопоставят на предпочитаната от всички кандидатура. А от тази кандидатура

предстои да зависят в следващите години

На практика излиза, че очакваме събралите се на събрание мишки да вържат на котката звънец.

Сега си спомнете кой ни докара до това състояние:

• партиите от действащото 44-то Народно събрание, които в управленско-опозиционна коалиция избират настоящия състав на ВСС;
• съдиите и прокурорите, които избират за пръв път пряко свои представители – този път е време да осъзнаят и те приноса си за това.