Европа не може да пренебрегне убийствата в Крайстчърч. Макар да се случиха на другия край на света, човекът, който ги извърши, признава, че започнал да ги планира след посещение във Франция, вдъхновен от идеи, проникнали в крайнодесните в целия ЕС.

Връзката се вижда ясно в 73-страничния му манифест, който Брентън Тарант публикува, за да обясни защо е решил да избие мюсюлмански богомолци по време на петъчната им молитва в Крайстчърч, Нова Зеландия.

Част от документа отправя препратки към негови съмишленици с мемета и закачки, но освен това тя е пълна с препратки и към европейски събития, личности и идеи. Дори още от заглавието му.

Терминът "Голямото заместване" е заимстван от есе,

публикувано през 2011 г. от френския крайнодесен интелектуалец Рено Камю. Както обяснява самият автор, бивш преподавател и открит гей, основната идея е проста: "Имате един народ и изведнъж в рамките на едно поколение, на негово място се появяват няколко други народи", каза той пред "Нувел Обсерватьор" преди няколко години.

Книгата на Камю "Голямото заместване" не се продава добре и до ден днешен. Но основната й идея - че бялото население на Франция се заменя от мюсюлмански имигранти, които прииждат на талази от бивши колонии в Северна Африка, бързо стана водеща в крайнодесните среди.

Робер Менар, бивш активист за свобода на словото, който се превърна в крайнодесния кмет на южния френски град Безие, обяснява точно по този начин случващото се в региона. Идеята подема и крайнодесният публицист Ерик Земур, автор на бестселъра "Френското самоубийство", както и Ален Финкелкраут, член на Френската академия.

Демографите отхвърлят идеята за голямото заместване като расистка и ненаучна. Но основният замисъл, който се корени в расистката наука от 30-те години на миналия век и антисемитските писания от нацистката епоха, си остават привлекателни благодарение на измамната си простота.

Твърде вероятно е убиецът от Крайстчърч да се е запознал с тези идеи дори не от книгата. Според неговия "манифест",

австралиецът е прекарал известно време във Франция през 2017 г. -

изборна година, в която антиимигрантската риторика заливаше аудиторията от ефира и в онлайн общностите, в които той участва. Опитът във Франция и "слуховете", с които се сблъсква за мюсюлманите, укрепили решимостта му да извърши масовото убийство.

"От много години слушам и чета за нахлуването във Франция на не-бели хора и смятах, че много от тези истории са преувеличени, създадени в полза на политическото говорене", пише Тарант. "Но когато отидох във Франция, открих, че тези истории не само са истински, но са и напълно подценявани. Нашествениците са във всеки френски град."

Този език е отражение на говоренето на крайнодесните в кампанията им през 2017 г. Лидерката на крайнодесните Марин льо Пен отхвърля публично голямото заместване като теория на конспирацията, но някои от съюзниците й, включително и племенницата й Марион Марешал льо Пен, далеч не са така категорични. Година преди изборите младата Льо Пен участва в събитие, чийто основен гост е Камю и самата тя често лансира идеята, че Франция рискува да загуби християнската си идентичност заради чужденците. По-възрастната Льо Пен, определяна от Тарант като "квазинационалистка", защото възгледите й не са достатъчно крайни, според него, постепенно се доближи до идеята в хода на кампанията, като накрая представяше изборите като "цивилизационен избор" между про- и антиимигрантските сили.

Не е ясно дали Тарант е проследил френската предизборна кампания. Френските власти тепърва трябва да уточняват подробности от пребиваването му в страната. Но идеите от нея - за голямото заместване и по-крайния вариант за "бял геноцид", проникват в английски говорещия онлайн свят. Със сигурност Тарант е повлиян от резултата от изборите - той говори за загубата на Льо Пен от "анти-белия" политик Еманюел Макрон и описва победата му като повратната точка, след която започва да планира нападението си.

За политолога Жан-Ив Камю (който няма връзка с крайнодесния Камю)

Тарант е преди всичко твърдолинеен бял расист,

което е видно от клетвата му: "Трябва да осигурим съществуването на народа си и бъдещето на нашите деца". Визия за света, която обявява белите или арийците за висшестоящи над останалите хора е по-екстремистка от идеите на Льо Пен и дори на Камю и говори за радикализацията на убиеца в тъмните кътчета на интернет, смята политологът. 

Няма съмнение, че пребиваването във Франция попълва идеологическите възгледи на австралиеца. Възторжените препратки към британския фашист Осуалд Моузли, възхищението му от норвежкия масов убиец Андреш Брайвик и самоописанието му като "фашист" сочат към идеология, изкована в Европа, а нападението му сякаш е отговор на ситуацията в Европа.

"Тези идеи са родени във Франция, но са се разпространили надалеч и сега оформят политическия дискурс в по-голяма част от Европа", коментира Камю.