Парадоксално, но факт - колкото повече скандали пораждат управляващите, толкова по-нагли стават. Години наред държаното от тях финансово министерство е надплащало милиони левове отгоре на партиите - пари, откъснати от залъка на неособено проспериращите български данъкоплатци. И сега ГЕРБ има нахалството да заплашва гражданите, че ако бюджетното им финансиране се ореже, партиите щели да капнат като зрели плодове в ръцете на някакви безименни „олигарси”.
Такова откровено рекетьорско поведение демонстрира премиерът Бойко Борисов миналата седмица, когато с видимо раздразнение обяви, че ГЕРБ ще инициира намаляването на бюджетната субсидия за партиите от 11 лв. на 1 лв. за действителен глас. „Ще стане накрая като в Чехия и много страни - милиардерите и олигарсите да са премиери. Няма да мине много време. Партиите ще станат собственост на бизнесмените”, мрачно предупреди Борисов. Пригласяше му и неговият финансов министър Владислав Горанов, чието ведомство е в центъра на скандала: „След като 11 лв. на глас се струват на някого твърде много, да видим как ще се оправят с 1 лев на глас”. Подразбра се, че има предвид опозицията, която повече ще пострада от подобна мярка, отколкото управляващите.
Разбира се, герберските първенци изобщо не назоваха тези анонимни богаташи, които щели да превземат родната политика в мига, в който субсидията падне до левче за глас. Няма и нужда. Едрият капитал отдавна
гази като танк в българското политическо блато
Погледнете само парламента, където виждаме не един и двама заможни люде. Крупният бизнесмен Веселин Марешки е лидер на парламентарно представената партия „Воля” (която, между другото, често подпира управляващите при важни гласувания). Ключова фигура в ДПС е депутатът бизнесмен Делян Пеевски (собственик на медии, обработващи денонощно общественото мнение в полза на ГЕРБ). За милионерите в редиците на БСП няма какво и да говорим. А в предишния парламент имаше цяла формация - „България без цензура”, която се опираше на спонсорството на фалиралата КТБ.
Ето - богатите хора отдавна имат утвърдено присъствие в политиката или свои канали за влияние върху нея. Някой въобще съмнявал ли се е в това? И какво отношение има тук бюджетното финансиране за партиите? Ако реши, всеки състоятелен човек може да влезе в политиката и да финансира участието си в нея. И това се случва през цялото време. Какво ни будалка Борисов сега с някакви „олигарси”?
А Горанов дори не е достоен за отговор. Как щели да се оправят с левче субсидия, злорадо пита той. Е, а как се оправят малките партии, които въобще нямат субсидия и не разполагат с гигантските предизборни бюджети на парламентарните формации? Всичките са в джоба на богаташи с политически амбиции - така ли смята финансовият министър?
И да не забравяме друг критично важен момент -
политиката у нас често има далеч по-голямо въздействие върху бизнеса,
отколкото обратното. „Ако мислите, че моите възможности са по-малки от тези на един банкер, значи нямате реална представа за възможностите на един политик. През последните 15 години сигурно половината бизнесмени, които са над средното равнище, са или с мое съдействие, или най-малко с моя усмивка”, самодоволно обясни схемата Ахмед Доган през 2005 г. Така управляващите партии си изграждат „обръчи от фирми” - държавни и частни, които им се отблагодаряват за „съдействието и усмивките” с щедри дарения за черните каси. Това е реалност, която съществува и до днес, и ние нямаме никакво доказателство, че държавните субсидии са променили нещо - въпреки че размерът им е нараснал от 4.5 млн. лв. през 2002 г. до 38.6 млн. лв. през 2019 г., както сочат данните на финансовото министерство.
В такова положение, при което политиката обяздва икономиката, трудно бихме могли дори да си представим какви са възможностите на ГЕРБ, която вече 10 години, почти без прекъсване, управлява държавата. Това е гигантски ресурс - да определяш законите на страната, да държиш централната администрация и по-голямата част от местната власт, да разпределяш държавния бюджет и обществените поръчки, да създаваш и ликвидираш бизнес ниши. Ако се замислим, ГЕРБ въобще няма нужда от бюджетна субсидия - нали цялата държава е на разположение на партията. От тази гледна точка за ГЕРБ и останалите партии на статуквото субсидията представлява източник на легален доход, зад който се прикриват други, не съвсем чисти финансови канали, най-често захранвани чрез отклоняването на публични ресурси.
Партиите, разбира се,
никога няма да се откажат от субсидията
И не защото така ще изпаднат в зависимост от „икономически субекти”, както непрестанно говорят. А защото тогава ще лъснат вече създалите се зависимости, както и всички други нелицеприятни форми на финансиране, от които се ползват.
Сега предстои дълъг и уморителен политически спектакъл. Всяка партия в парламента ще се бори като звяр, за да покаже, че се съобразява с обществените настроения за орязване на субсидиите. Ала скришом всички заедно ще търсят начин да ги запазят на сравнително високо ниво.
Борисов като най-умелия популист вече изигра картата с абсолютния минимум от 1 лев на действителен глас. Подобно крайно предложение няма да се приеме, това е сигурно. Като го направи, лидерът на ГЕРБ обаче си осигури възможност да каже по-късно: ами, аз казах да е левче, ама другите поискаха да си запазят високите субсидии. Съпартийците му вече поеха топката, обявявайки, че неговото предложение, което вече мина на първо четене като законопроект, всъщност било само „стартова позиция” за разговори между парламентарно представените формации.
След известно умуване БСП реши, че ще впише предложението на Борисов в обичайната си реторика за настъпващата диктатура на ГЕРБ. Целта на управляващите била да се пресушат финансовите източници на опозицията, обявиха социалистите. Но няма къде да бягат - с такива обществени нагласи по въпроса трябва да се съгласят на съкращение на субсидията.
ДПС първо пробва да го играе като национално отговорна политическа сила, която брани устоите на демокрацията от попълзновенията на олигархията (както ги пазеше и от преференциите - единственият що-годе полезен за гражданите инструмент в изборната система). Като видя обаче, че номерът не прави впечатление, движението театрално предложи субсидията да се ликвидира, а ограниченията върху даренията да отпаднат. С идеята излезе лично Делян Пеевски, а подтекстът беше: ние казахме какво е правилно, ама вие като упорствате,
трошете си главите, и демокрацията заедно с тях
Това обаче трудно може да се приеме на сериозно - ако се одобри, имената на фирмите на Веселин Марешки ще стоят като корпоративен спонсор до логото на неговата партия "Воля".
Патриотите дадоха да се разбере, че искат държавни пари, но склониха те да бъдат понамалени. Марешки подкрепя орязването на субсидията, а и едва ли има причина да не го прави, след като може да си позволи предизборно да продава евтини горива. Като цяло стана ясно, че субсидията ще падне - с малко или много, но ще падне.
Това обаче не е централен проблем за ГЕРБ, където сега са по-загрижени да спасят имиджа на партията и да закопаят скандала около Владислав Горанов преди местния вот, отколкото за дебата върху размера на субсидията. Каквото и да се реши за бюджетното финансиране, партията на Борисов може спокойно да отиде на местни избори - концентрирала е държавния ресурс в свои ръце, разполага с широко медийно влияние благодарение на задкулисната поддръжка на ДПС, държи милиони в банки, а често се ползва и от спонсорството на германски политически фондации, както премиерът признава. Повече от това за успешна предизборна кампания не е необходимо. А ако съумее да запази властта, друго няма да й бъде нужно и в бъдеще, включително и голяма субсидия.
