- Господин Харалампиев, наскоро преброихте, че сънародниците ни зад граница са повече от българите, които живеем тук. Откъде идва тази сметка?

- Има две огромни общности от българи зад граница. Едните са тези, които традиционно живеят извън България в исторически план - в Македония, Сърбия, Северна Гърция, Румъния, Албания и Косово. И сравнително по-малките исторически общности, от 250-300 години, в Молдова и Украйна. Има и голям брой преселници от тези региони - в Австралия има българи от Македония. В Македония населението, което не е албанско, турско и влашко, е от български произход. Друг е въпросът как се определя сам всеки, затова говорим за българи по произход. Страшно много българи по произход има и в Сърбия, Косово и Албания, където признаха българско малцинство. Според информацията от Украйна българите там са над 1 милион. Дали е така обаче, никой не може да каже, защото има много смесени бракове. Ако някой българин или българка се ожени за чужденец, не трябва да разсъждаваме: "мани го тоя, вече не е българин". Защо? Детето е българче, защо се отказваме? Дори и да не знае своя език, да знае откъде произхожда, да се върне да направи инвестиции и да работи, както го правят ирландците и поляците. Всички тези общности отиват към 3 млн. души.

- Каква е другата група българи зад граница?

- Да не забравяме преселението на българи след Балканските войни и Първата световна война, когато е първата голяма емиграция. А втората най-голяма е след 89-та година. Да не говорим, че само в Турция се изселиха страшно много хора от България. След влизането ни в ЕС и отварянето на границите процесът вече не може да бъде овладян. Всеки човек, по всяко време си хваща шапката, става и заминава.

- До колко държавата има вина за тази голяма емиграция?

- Не държавата, а дългогодишните управления, които не мислеха по тези въпроси. В същото време създаваха условия да се коментират медийно в България предимно негативните неща и това психически обремени много хора. Те напускат не защото живеят материално зле в България, а защото не им харесва тази среда на говорене само за лошите неща. Мутренско-чалга-негативистичното непрекъснато се бълва, за съжаление, и в медиите, като някакъв нов тип култура в България, дразни страшно много хора и те напускат затова. Не само заради чисто икономически причини. 

- А няма ли мутризация в България?

- Има такива неща, които се случват в България, но наистина има и овладяване. Помним какво беше в началото на 90-те години, сега има голяма разлика. Но масово хората, които напуснаха тогава, живеят извън България, останаха с лоши спомени за родината си. Опитваме се от известно време да променим и мисленето за страната, и имиджа й. В момента има и по-добро развитие икономически, нещата се случват по-добре и не е тази България, която беше преди 15-20 години. Трябва да полагаме все повече усилия всички - и представителите на властта, и медиите, и гражданите, да бъдем европейци не само на хартия.

- От кои държави има най-голямо желание за получаване на българско гражданство?

- Най-много са българите от Македония, има много желаещи от бесарабските българи, имаме от Западните покрайнини, а и от цялата територия на Сърбия, Албания и Косово. Това са историческите ни общности. Но забелязва се и интерес от българите в Аржентина, Колумбия, Бразилия, Унгария и Чехия. Искат българско гражданство, за да им топли душата, което е много мило, защото интересът за гражданството не е свързан само с лични причини за по-добро икономическо реализиране, тъй като България е и член на ЕС.

- Има ли злоупотреба с българското гражданство - като вход към страните от ЕС?

- Да го погледнем в друг ракурс. Каква е разликата между българина, който живее в България, и този, който е роден не по своя воля в Сърбия. И двамата са били българи, но единият, който е български гражданин, има право да работи в Германия и никой не му се сърди. А ако българин от Сърбия отиде да работи в Германия, веднага казваме с лошо око: "Не". Всеки, който има български произход, има своето конституционно право да получи българско гражданство. Оттук насетне, дали ще живее в България или ще работи другаде, това е негов личен избор. Разбира се, ние се опитваме да даваме повече възможности на тези хора да остават да живеят в България. Не малко хора от Македония, Украйна, Молдова, Сърбия и Албания предпочитат да работят в България вместо в Европа. Езикът им е близък, манталитетът на нашите хора им е близък. По-добре чувстват България, отколкото да отидат в чуждата Европа. И най-вече българите от Бесарабия, които са страхотни специалисти и всички работодатели са много доволни от тях.

- Какъв е броят на полученото българско гражданство за последните месеци?

- От началото на годината над 4400 са издадените укази за българско гражданство, придобито на базата на произход. Удостоверенията за български произход, които ние сме издали от юни 2017 г. до сега - около година, са над 33 хиляди. Някои от получилите, като българи от Украйна, не искат да получават сега българско гражданство, но кандидатстват за пребиваване за работа. От Македония кандидатстват и за пребиваване, и за българско гражданство. Огромният брой от удостоверенията са издадени на македонски граждани.

- Миналата седмица се появиха публикации за огромни опашки пред Агенцията за българите в чужбина, хората са били затруднени да подават документи. Каква е причината?

- Няма проблем. Всички българи от целия свят, независимо къде живеят, имат право да кандидатстват за български произход. Произходът се дава по реда на подаване на молбите. Някои искат това да стане веднага, за един месец, както пише в закона. Но как да стане, когато преди него има други 10 хиляди записани. Напливът е огромен, а в агенцията работят само 25 души. Издаването на удостоверение за произход е само една малка част от работата на агенцията, а за това отговарят само 8 души. Хората имат физически капацитет...

- Как ви хрумна тази инициатива: с писма да връщате емигрантите отново в България?

- Това е част от цялостна стратегия на Държавната агенция за подпомагане на процеса на завръщане на българите в България. Наричаме го "писма", но това не са точно писма. Говорим за всякакъв тип комуникация с българските общности зад граница - има регистрирани над 1050 организации, с които работим. Чрез имейл, чрез разговори по скайп и по всякакъв начин на комуникация търсим различни поводи и причини. На 1 март по наша инициатива в целия свят в 12 часа локално време всеки българин, който имаше възможност, си върза мартеница, върза на негов приятел или колега, който не е от България, разказа за мартеницата и за това, че страната ни председателства ЕС. Уникален успех постигнахме в Куала Лампур, в Нова Зеландия, Япония, САЩ, в целия свят кипна българската общност. Използваме контактите с българските общности да ги свържем и с работодателите тук в България. Когато имаме информация от тях, че не достигат специалисти, известяваме представителите на съответната общност за интереса и ги насочваме да проверят дали има желаещи. Опитваме се да улесним българските работодатели да контактуват и с българите в чужбина да се върнат и тук. И виждаме, че има голям успех с българите в Бесарабия, които спасяват туристическия сезон и на морето, и на планината. Без тях сезонът ще бъде мъртъв. 

- Как си обяснявате това, че някои политици виждат в българите зад граница опасност?

- Не, не са опасни. Една друга България живее зад граница. Ние трябва да приемем това. Ние, българите, тук и зад граница, сме едно. Ние сме една нация, няма да я има България, ако ги захвърлим тези хора. Това не са невъзвращенци, не са лоши хора, в повечето случаи са напуснали България не от добро. Та те са едни от най-големите инвеститори в България, трябва да им свалим шапка. Те не само не са заплаха, те са бъдещето на България, без тях страната не може да се развива нормално.

- През годините сте работили за различни проекти като ансамбъл "България", продуцирали сте в България концерти на прими на сръбския поп-фолк. В контекста на хорото в Рилските езера - кога едно родолюбиво начинание се превръща в кич?

- Самата идеята да се направи такова хоро не е лоша, за "Гинес", да се покаже красотата на българския фолклор. Но да се влиза с дрехите в езерото, което е защитена територия, това излиза извън границите на нормалното и граничи с кича. Да, много е красиво на снимка да ги видиш, че танцуват, но ако стане в Съединените щати, може и затвор да има. Патриотизъм е само тогава, когато се спазват законите. Нали трябва да даваме пример. Патриотарството, думкането по масата, веене на байряците след 5-6 чашки - това е дефицит в образованието и в познаването на законите. Модерният патриотизъм е да спазваш законите и ако не ти харесват, да намериш съмишленици да ги промениш, да защитаваш семейството, вярата, традицията. Това е патриотизъм в действие.