Всяка една бюджетна политика опира до два основни и прости показателя. Първият е дали има дефицит или превишение на приходите над разходите, както и какъв да е размерът на този дефицит или излишък. Вторият индикатор е големината на разходите - т.е. колко голям да бъде публичният сектор, колко услуги да предоставя държавата на гражданите и колко сами те трябва да си плащат.
В проектобюджета за 2019 г. виждаме рекордно нарастване на разходите. Те са с 6 милиарда повече спрямо предвиденото за тази година. Сумата е огромна, макар и да е съобразена с ръста на брутния вътрешен продукт.
Това нарастване на разходите е неразбираемо на фона на призивите на МВФ, Европейската комисия и ОИСР към правителствата да внимават, защото кризата чука на вратата. Според някои анализатори тя ще ни връхлети в следващите две години. Затова е време
да се предприемат политики, които трупат резерви
за времената на слаб или отрицателен икономически растеж и да се предотвратят проблемите, които създаде предишната криза от 2008-2009 г.
Икономическият цикъл се намира в своя пик, или т.нар. горна мъртва точка. И точно в такава ситуация държавата трябва да е неутрална. От тази гледна точка в бюджет 2019 би трябвало да се провежда антициклична политика, при която приходите превишават разходите. Но подобна политика е отложена за след 2020 г. въпреки симптомите за прегряване на икономиката, които най-ярко се изразяват в огромните проблеми на пазара на труда. В подобна ситуация бюджетът трябва да е разчетен при минимум 1% излишък от БВП, т.е. повече от излишъка, който в момента реално се отчита.
Всъщност вече трета година има превишение на бюджетните приходи над разходите, но въпреки това управляващите продължават да залагат дефицити. За догодина е планирано дефицитът да е 0.5% от БВП. Това
поставя под съмнение доколко въобще се управлява бюджетът
Няма как да не си зададем този въпрос, след като през последните три години резултатът коренно се различава от планираното - залага се дефицитна политика, а се получават излишъци. Това са две противоположни политики.
Една от най-сериозните критики към бюджета е, че управляващите през данъците нанасят удар на средната класа и качествения труд с вдигането на тавана на осигуровките от 2600 на 3000 лв. Като цяло догодина от нашите джобове ще бъдат извадени близо 1.2 милиарда лева повече вследствие на вдигането на данъчно-осигурителната тежест и на различните видове такси. А основен принцип е, че данъци не се повишават в условия на растеж. Такива мерки се вземат, когато трябва да се неутрализира отрицателното въздействие при кризи и да се осигурят всички абсолютно присъщи разходи на бюджета, без това да доведе до дефицити.
Най-големият проблем в бюджета ни обаче е свързан с ефективността на разходите. Няма увереност, че всички огромни средства, които харчи държавата, носят някаква полза. Да вземем капиталовите разходи, при които има най-големи съмнения за неправомерни и неефективни действия. Статистическите данни показват, че тези разходи почти нямат значение за нарастването на брутния вътрешен продукт. Ако има някакъв ефект, той се получава единствено в първата година, когато има физическо харчене.
В средносрочен план обаче този ефект изчезва
и показва сериозния проблем с публичните разходи. Неясно защо през последните години беше разрушена системата за капиталово бюджетиране с процедурите за селекциониране на проекти. Би трябвало всички проекти на стойност над 1.5 милиона лева или над 5 милиона лева да минават одобрение от парламента.
За догодина заради нови политики и мерки бюджетните разходи ще нараснат с 2.3 милиарда лева. Но те не са в приоритетните области - здравеопазване и образование, защото, ако се сравнят средствата за тях от предходни години, се вижда, че няма съществени разлики.
За сметка на това има необясними разходи за чисто икономически дейности. Като например появата на 615 милиона лева за създаването на енергиен фонд, който е уж в подкрепа на енергийната система. Това е една изключително голяма сума, която се появява за първи път и изчезва в следващите две години. Немалка сума - 219 милиона лева, ще са разходи за електронните винетки и тол системата. Субсидиите, които също са с икономическа насоченост, пък скачат с около 40%.
Всъщност даването на пари от държавата е нещо нормално. Ако много хора го отричат, то е защото виждат, че се пилее. И най-голямото предизвикателство е управляващите да дадат отговор на въпросите: Защо се дават тези пари? Какво се цели? Имаме нужда някой да ни увери, че прави всичко възможно нашите пари да бъдат харчени правилно.
