Забравете за предизвикалата доста притеснения идея за ново разделение изток-запад в Европа. Новото разделение е в рамките на Източна Европа. Бившите комунистически страни-членки на ЕС – от прибалтийските страни на север до Румъния и България в края на Стария континент – имат различия по важни въпроси като върховенството на закона и отбраната. Изстиването на близките отношения между тях може незабавно да се отрази най-вече върху преговорите за следващия 7-годишен бюджет на ЕС. При последните подобни преговори Източният блок зае обща позиция с другите държави, с които имаше близка позиция по отношение на регионалните фондове. Те се пребориха за милиарди от ЕС под формата на помощи.

Смята се, че тези различия са естествена еволюция за регион, който само е бил обединен от пет десетилетия съветска доминация и от малко други неща. За тези страни става още по-трудно да реализират многото общи интереси, които продължават да имат, не само за бюджета на ЕС, който вече е  на масата за преговори.

От Вишеградска четворка към Вишеградска двойка

Разделенията ясно проличаха в последните месеци. Преди една година унгарският премиер Виктор Орбан нарече Вишеградската четворка – клуб, основан от Полша, Чехия, Словакия и Унгария, за да подсилят каузата на Източна Европа и известна с акронима V4 – „един от полюсите на ЕС“. От тогава обаче унгарците и поляците често влизат в сблъсъци с Брюксел заради предполагаемо отстъпление от демократичните принципи, а Орбан сега нарича ЕС „империя“. Прага и Братислава обаче спазват умерено поведение. „Това, което виждаме прилича повече на V2 плюс V2 отколкото на V4“, казва дипломат от Централна Европа, който пожела да остане анонимен.

Варшава и Будапеща правят общ отбранителен пакт – взаимно си обещават да наложат вето на всеки опит да им бъде отнето правото на глас в ЕС на базата на дисциплинарна процедура според член 7 от Договора за ЕС. Прга и Братислава се въздържат да кажат, че ще направят същото, за да защитят съюзниците си от Вишеградската четворка, и настояват за провеждането на разговори, за да се решат споровете с Брюксел. За Словакия подобна позиция е възможност да възстанови репутацията си на най-приятелски настроената към ЕС страна от V4, след убийството от тази година на журналиста Ян Куцяк, който разследваше евентуални връзки между клан от италианската мафия, словашки политици и злоупотреби със средства от фондовете на ЕС. „Словашката република подкрепя решение, което се основава на конструктивен диалог в случая с Унгария“, заяви говорител на МВнР. „Същото се отнася и по казуса с Полша... Смятаме налагането на санкции за най-крайна мярка, ако диалогът се провали“.

По подобен начин чешкото правителство, въпреки че споделя критично мнение с Варшава и Будапеща за наложените от ЕС бежански квоти, не посмя публично да ги защити по отношение на върховенството на закона. Прага казва, че не е решила как би гласувала, ако на масата бъдат поставени санкции, независимо за коя от двете държави. „Подобна позиция ще бъде приета само, ако гласуването е неизбежно. Смятаме, че решението е в диалога“, заяви чешкият държавен секретар по европейските въпроси Алеш Кмелар. Новият чешки външен министър Томаш Петричек разграничи Прага от визията на Орбан за „нелибералната демокрация“ и призова да не се спестяват критиките за други членове на Вишеградската четворка. „Партньорите и съюзниците е добре не само да се уверяват във взаимна подкрепа, но също така и да си говори за нещата, които не се приемат само като положителни“, заяви той пред в.“Зюддойче цайтунг“ преди месец.

Бюджетни разделения

Държавите от регион, който е силно зависим от фондовете на ЕС за обществени инвестиции, имат общ интерес да поддържат този поток от пари и през следващия дългосрочен бюджетен период – Многогодишната финансова рамка. Доста хора не са доволни от плановете на ЕК да ореже фондовете, от които те получават средства за кохезионни проекти – пари, посветени за регионални развитие – в бюджета за периода от 2021 г. до 2027 г.  Например, Полша и Унгария са изправени пред орязване на парите за кохезия с почти една четвърт. 

Централно и източноевропейските страни „са обединени от основния принцип за кохезията и аграрната политика от Договора за ЕС“, заяви литовският посланик в ЕС Йовита Нелипшиене . „Не можем да променим това, но не можем да позволим това да продължава“. Различията също така се проявиха при одобряването на нов бюджет през годините. Липсата на политическо единство намалява възможността регионът да бъде чут ефективно – така стана и миналия път, когато позицията на източноевропейците беше изложена най-накрая и никой не й обърна внимание.

 „Има няколко аспекта на политиките на ЕС, които са важни за определен кръг от държави“, заяви латвийският външен министър Едгарс Ринкевич пред „Политико“: „За балтийските страни кохезията е свързана с жп проекта „Балтика“, който ще осигури връзка на нашия регион с по-голямата част от ЕС“, пише той, като прави препратка съм регионалната схема за транспорт. В преговорите за Многогодишната финансова рамка няма "група" от Централна и Източна Европа, каза зам.министърът на външните работи на Естония Мати Маасикас. „Но пък същестува група Приятели на кохезията, която се простира от Естония до Португалия“, казва той и отбелязва, че по време на миналите бюджетни преговори, които се състояха между 2011 г. и 2013 г., също нямаше общ регионален фронт, но пък имаше „силен и широк“ кохезионен съюз, ръководен основно от бившият полски премиер и настоящ председател на Европейския съвет Доналд Туск. „Има различия между отделните страни членки“, добавя Маасикас и добавя, че Естония е много щастлива от плановете за увеличаване на средствата за научната и изследователската програма на ЕС „Хоризонти Европа“, но пък повечето централно и източноевропейски държави не са.

Големина и скорост

Повечето страни от Централна и Източна Европа са съгласни, че бюджетът на ЕС трябва да бъде по-голям от предложените от ЕК 1.14 трилиона евро за следващите 7 години, за да се опазят кохезията и земеделието, както и да се направят фондове за нови приоритетни сфери като сигурността и отбраната.
Но дори и тук, една държава наруши правилата. Чешкият премиер Андрей Бабиш заяви пред „Политико“, че бюджетът трябва да намалява, а не да се увеличава, след като от ЕС излезе Обединеното кралство, което е основен нетен донор. „Не е за вярване“, че ЕК предложи повече разходи на страните членки, въпреки Брекзит, казва той в кулоарите на лидерска среща в Брюксел. Бабиш обаче беше категоричен, че от хазната на ЕС не трябва да се финансират програми за отбрана.

Различията също проличаха и в хода на преговорите за новия бюджет. България и Румъния настояват за споразумение преди провеждането на изборите за ЕП. Те искат да получат повече пари от кохезионните фондове дори и при настоящите планове на ЕК, така че те имат и други възможности, за да постигнеш по-добра сделка. Те често ходят на конференции заедно с представители на Вишеградската четворка, за да обсъждат кохезионната политика. И се обединяват не само с други страни от Източна Европа, но и с Гърция, която също иска да получи повече пари за кохезия според предложението на ЕК, за да изготвят съвместна позиция за следващия бюджет на ЕС. Други държави в региона като Унгария и Полша, показват, че предпочитат споразумение по време на следващия ЕП и ЕК – тъй като смятат, че може да им помогнат за постигането на по-добро споразумение. „Настоящата ситуация е странна - институция иска да прокара бюджетни целеви стойности, за да не бъдат засегнати, но в същото време няма да има възможност да го изпълни“, казва финансовият министър на Унгария Михали Варга. „Смятам, че е доста вероятно новата ЕК да се формира след изборите, и тя ще приеме новия бюджет“, завършва той.