В първите месеци от мандата премиерът Николай Денков обичаше да повтаря, че правителството работи като добър екип и ще е стабилно, докато зад него стои мнозинство в Народното събрание. Четири месеца след началото на управлението тези уверения звучат повече като заклинание, въпреки че кабинетът оцеля без проблем във вота на недоверие под рамото с ГЕРБ и ДПС. Зад фасадата на екипността се бият много центробежни сили, а голяма част от министрите изглеждат слаби и неориентирани на фона на явно изместване на центъра на взимане на решения в НС.
Ако се вярва на официалния отчет на правителството за изминалите четири месеца от началото на мандата, всичко в управлението е цветя и рози. Премиерът Николай Денков се похвали с много голямо темпо на работа по програмата на кабинета, като според него са отметнати задачи, отлагани с години. Според Денков ако НС навакса със законодателната програма, свързана преди всичко с изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост, и с промените в Конституцията, това ще бъде най-успешната сесия на парламента за много години назад. Дори в тази оценка на премиера обаче аплодисментите са предвидени главно за Народното събрание, без изобщо да повдигаме въпроса за качеството на гласуваните проекти. В същност и в парламента, и на ниво правителство конструкцията се клатушка, не без любезната помощ на политици от сглобката, а играната от премиера роля на диалогичен човек, който се опитва да постига компромиси, на моменти е съвсем неубедителна.
Министрите – на тъмно за трудни решения
Правителството плаща цената за липсата на ясен механизъм за взимане на решения в некоалицията и тази цена тепърва ще расте. Неслучайно лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов в последно време използва всяко заставане пред камера да обяснява колко добре работи мнозинството в парламента и колко зле – отделни министри. Борисов систематично изтъква и ключовата роля на депутата от ДПС Делян Пеевски, подкопавайки в самите основи задругата ПП-ДБ. ГЕРБ и ДПС осъзнават много добре тежестта си за оцеляването на кабинета и използват всяка кризисна ситуация да отвоюват власт. Разстановката в начало на мандата беше различна. Тогава ролята на ГЕРБ се свеждаше имиджово до едната Мария Габриел, а ПП-ДБ открито се опитваше да кадрува, без да позволява намеса на некоалиционните си партньори. Още в самото начало бе ясно, че политическите рискове от мимикрията некоалиционно управление са много големи. Уви, липсата и на политически, и на управленски опит съвсем подкопава позициите на ПП-ДБ. Министрите изглеждат слаби и объркани, а дори собственият им премиер си позволява да ги неглижира в трудни ситуации.
Двете кризи от август месец – зърнопроизводители и миньори, бяха много показателни. Спокойно може да се твърди, че те бяха съпродуцирани от криене до последно на това какво смята да прави властта, дори от самата нея. Земеделският министър Кирил Вътев в прав текст си каза, че никой не е търсил мнението му за внесеното през депутатите от ПП-ДБ и ДПС Кирил Петков и Делян Пеевски решение за вдигане на забраната за внос на агростоки от Украйна, а после от Вътев се очакваше да се оправя с протеста на земеделците. В този протест в ролята на спасители по своя инициатива влязоха Борисов и Пеевски, а на премиера Денков му остана само да разпише компромисите, представяйки ги като печелившо решение за всички.
При кризата с миньорите сюжетът беше сходен. Тук правителството има много голяма вина, защото бе предупредено по много линии, че има натрупано голямо напрежение. Още преди да стигне до София, недоволството изби на провежданите в Стара Загора срещи в опит да се дебатират териториалните планове за справедлив преход. След официалното предупреждение от протеста на миньорите, който съвпадна с този на земеделците, можеше да се очаква, че правителството ще работи максимално открито със синдикатите съгласно постигнатите с тях договорености. Вместо това в кабинета бяха внесени невиждани от никой териториални планове, обогатени за капак с много проблемен списък на бъдещи големи инвестиции. Не е ясно какво е очаквал премиерът Денков от подобен подход, след като към „Продължаваме промяната“ има огромно недоверие по линия на поетите ангажименти за ограничаване на капацитета на въглищните централи. Проблемът с въглищната енергетика е от десетилетия, но конкретните недомислени ангажименти бяха приети при пренаписването на плана за възстановяване при кабинета Петков. Резултатът от всичко това са пратени документи в Брюксел, преправяни в последния момент, които никой не харесва. Надали ще се харесат и на самата комисия и можем да очакваме редакции на редакциите. Това е същото като ремонт на ремонта, със залог милиарди левове.
Кадрови рокади и напрежения в министерствата
Трябва да се признае, че дневният ред на кабинета в първите месеци от мандата не беше лесен, а темпото беше наистина високо – заради многото изостанала работа. Наличието на ясен списък законопроекти по плана за възстановяване, които следва ударно да се приемат обаче всъщност е улеснение, защото спестява на министрите нуждата да обясняват какво точно смятат да правят по ресорите си извън това. Много от министрите изглеждат объркани и не е много ясно с какво са се захванали, а случващите се кадрови размествания на ниво заместник-министри говорят за политически напрежения и в самите кабинети по министерствата. Намесата на депутати и тук се вижда с невъоръжено око – като примера с отстранения заместник-министър на здравеопазването Бойко Пенков. Пенков бе сменен през главата на ресорния министър Христо Хинков, след изразени забележки към работата на МЗ от депутата Васил Пандов. Самият Хинков коментира твърде често тези дни личната си оставка, а наличието на вътрешна политическа война в ресор здравеопазване между различни крила в ПП-ДБ става все по-видна.
Подводни течения проличаха и в социалното министерство, където досегашен заместник-министър, свързван с ГЕРБ, бе сменен от по-приближен съветник на министъра Иванка Шалапатова. Искания за оставки има и по други ресори. Картината не е само черна - има министри, при които се навакса голямо забавяне - като в сектор енергетика например, но пък там проблемите са структурни и тепърва ще се разгръщат, а и много хора мътят водата.
На фона на сложната политическа конструкция и в условия на застъпващи се кризи премиерът Николай Денков успява хем да изглежда диалогичен, хем да отстоява при нужда непопулярна позиция. Този личен капитал обаче не е без граници и може много лесно да бъде пропилян, ако кризите се създават от самото правителство. Впечатление в последните дни прави и дърпането назад на финансовия министър Асен Василев.
На кабинета ще му стане особено трудно, ако започне да затъва в корупционни съмнения. С напредването на мандата идва ред на големи обществени поръчки, схеми по плана за възстановяване и устойчивост, индексации на строителни договори. Ще видим накъде ще завие всичко това, но то е в състояние съвсем да доубие партиите на промяната. Принудителната политическа ваканция в следващите седмици само ще доведе до бавене на топката и трупане на нови проблеми, които ще трябва да се решават ударно след изборите. Ако правителството се провали в основния си приоритет за тази година – Шенген, и получаването на второ плащане по плана за възстановяване – искането бе пратено преди броени дни, основанията за смени на министри при ротацията ще станат още повече. Тогава мимикрията ще бъде окончателно разобличена – и от едната Мария Габриел, правителството ще се окаже открито коалиционно. За смени на министри открито вече говорят и от ГЕРБ, и от ДБ.
