Началото на преговорите за членство в ЕС на две балкански страни изправи част от лидерите на ЕС срещу други, като се опитваха да се убедят, че преговорите трябва да започнат с аргументи, вариращи от стратегическото значение на региона до напредъка на двете държави с разрешаване на споровете и установяване на върховенство на закона. Дългият и разгорещен дебат на последната среща на върха на ЕС миналата седмица за това дали Албания и Северна Македония трябва да започнат преговори за членство се свеждаше до нещо далеч по-фундаментално.

"Обещахме им", каза чешкият премиер Андрей Бабиш рано сутринта в петък, след като евролидерите не успяха да постигнат нужното единодушие за начало на преговорите. Това бе победа за френския президент Еманюел Макрон, който блокира решението за двете балкански държави, макар че повечето европейски лидери бяха на противоположно мнение.

Позицията на чешкия премиер бе ясна и проста - ЕС обеща на двете държави, че ще бъдат поканени да започнат преговори, ако изпълнят определени условия. В случая със Северна Македония това бе уреждане на десетилетния спор за името с Гърция, а за Албания - изкореняване на практиката за назначаване на корумпирани съдии. Европейската комисия прецени, че и Скопие, и Тирана са изпълнили условията и са удържали на думата си. Но ЕС не го стори.

"Нека бъда ясен - Северна Македония и Албания не носят вина за това",

обяви председателят на Европейския съвет Доналд Туск. "Искам да изпратя послание до нашите македонски и албански приятели - моля ви, не се предавайте. Напълно разбирам изумлението ви, защото вие изпълнихте вашата част от ангажимента, а ние - не".

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер нарече решението на ЕС за двете балкански страни "тежка историческа грешка". Той повтори фразата отново и отново и вероятно не случайно го стори на френски език.

За поддръжниците на преговорите в двете страни задънената улица в Брюксел може да има сериозни последици в една от най-нестабилните части на континента, арена на поредица свързани войни през последните десетилетия. Дипломати отбелязват, че ЕС често се представя преди всичко като мирен проект, но сега изглежда не е готов да използва инструмента за циментиране на мира на Балканите - перспективата на еврочленство насърчава добросъседските отношения и демократичните реформи.

Макрон оспори много от аргументите на защитниците на разширяването на ЕС. На пресконференцията си след Европейския съвет миналата седмица той подчерта, че

целият процес се нуждае от реформи,

преди която и да било страна да започне дългогодишното пътешествие във воденето на преговори за присъединяване, както и че ЕС трябва да промени и структурите за вземане на решения, за да може да функционира с нови членове.

В крайна сметка единственото, за което евролидерите успяха да се договорят единодушно, бе едничкото изречение: "Европейският съвет ще се върне към темата за разширяването преди срещата ЕС-Западни Балкани в Загреб през май 2020 г." Това бе особено труден момент за Северна Македония, за която ЕК препоръча начало на преговори за членство още преди 10 г. "Най-малкото, което ЕС дължи на региона, е откровеността с нас. Ако няма консенсус за европейското бъдеще на Западните Балкани... гражданите заслужават да го знаят", написа в Туитър външният министър на Северна Македония Никола Димитров.

Години наред, докато страната все още се наричаше Македония, бе блокирана по европътя си от Гърция, която твърдеше, че заради името бившата югорепублика може да претендира за гръцка територия и културно наследство. След като новото правителство дойде на власт в Скопие, страната успя да сключи споразумение с Атина, което включваше и промяна на името й. Но след като и последните гръцки възражения бяха преодолени, страната изведнъж се озова блокирана отново, този път от друга единствена еврочленка - Франция. Париж е в центъра на успешните усилия за блокиране на преговорите с Албания и Северна Македония в три отделни случая през последните 16 месеца. Официални френски представители реагират остро на твърденията, че Париж е сам в тези усилия. Но според дипломати дори и страните, които предоставят ограничена подкрепа на Франция в това отношение - Нидерландия и Дания, най-вероятно биха свалили съпротивата си, ако Париж се бе отказал от обструкциите, поне по отношение на Северна Македония.

"На дискусиите миналия четвъртък вечер на 28-те лидери 25 страни били готови да приемат старт на преговорите със Северна Македония и Албания", твърди дипломатически източник, запознат с детайли от дебата. Германия била сред страните, подкрепящи начало на преговорите и за двете балкански държави, но не успяла да убеди Франция да промени позицията си.

"Беше много, много ожесточена дискусия", много от лидерите се опитваха да надвият Макрон", добави друг европейски дипломат. Темата е дълбоко лична за някои от лидерите, особено за тези от Централна и Източна Европа, чиито страни скоро са преминали през трудния процес на присъединителни преговори. "Някои от тях си спомняха опита на своите страни, предупредиха за опасността от накърняване на доверието към ЕС, ако преговорите не започнат, и подчертаха, че съпернически сили на Балканите като Китай, Русия, Турция и Саудитска Арабия

биха се облагодетелствали

от тази ситуация", разказва единият от източниците. "Усещането около масата бе , че Северна Македония е в доста по-напреднал стадий от Албания, но 5 или 6 страни не били съгласни да започнат преговори само с една от двете страни", поясни той. В един момент Макрон седнал до германския канцлер Ангела Меркел и се опитали да поработят върху текст с нидерландския премиер Марк Рюте и датската премиерка Мете Фредриксен, в който се казвало, че Съветът ще постигне окончателно решение до май 2020 г., но след няколко опита за доизпипване на текста усилията се провалили. Представител на Елисейския дворец обясни, че имало "контрапродуктивна и недобронамерена стратегия за оказване на натиск върху Франция и Нидерландия - че щом темата бъде вкарана в дневния ред на Съвета, позициите задължително трябва да се променят". Той се оплака и от това, че тази "игра на натиск" включвала и твърдения, че страните, които подкрепят начало на преговорите, имат стратегическа визия, а останалите нямат.

Сега остава напълно неясно кога точно ЕС ще се опита отново да намери консенсус по въпроса. Италианският премиер Джузепе Конте каза, че страната му ще предложи да се направи подобен опит на Съвета по общи въпроси идния месец. Някои очакват темата да бъде в дневния ред на следващия Европейски съвет през декември."Белгийският премиер Шарл Мишел, който ще поеме от Доналд Туск функциите на председател на Европейския съвет на 1 декември, е съгласен с тази идея", твърди дипломатически източник. Но и двата съвета са твърде скоро, за да е реалистично да се очаква промяна. Според дипломати съпротивата на Макрон до голяма степен е свързана с опасенията, че темата ще бъде експлоатирана от крайнодесните, и очакват френската позиция да се смекчи след местните избори в страната през март догодина.

 Дипломатически източник обаче изрази съмнение, че френската позиция ще се промени, доколкото Париж продължава да настоява за промени в европейските процедури, което по принцип ще отнеме доста дълго време.