Мафиотски банди от Балканите са първите големи престъпни синдикати, които пристигат в Словакия, като тръгват след хората от региона, които са поканени да работят и да учат там по време на комунистическата ера. Развивайки различни видове бизнес в новата си родина, нараства влиянието им и те доминират в единствените организирани престъпни дейности, които са възможни по времето на комунистическия режим: проституция, хазарт и нелегална обмяна на валута. Когато Словакия стана независима през 1993 г., организираните престъпни синдикати останаха и процъфтяват. Малко след това към италианската мафия се присъединиха бивши югославяни и албанци.
Днес, въпреки че е известна със сравнително безболезнения преход от комунизма и с красивите си пейзажи, Словакия гъмжи от организирани престъпни групи от целия континент. Не само правораздавателните органи и правосъдната система са лошо подготвени, за да се справят с този наплив. В много случаи криминалните босове са дълбоко свързани с влиятелни политици, сред които бивш министър-председател и съдия от Върховния съд. Заради това е изключително трудно да се прекъсне връзката между престъпността и политическата корупция.
А е и смъртоносно. Преди няколко години словашкият журналист Ян Куцяк започва да разследва организираната престъпност в страната и си сътрудничи с международни репортери от OCCRP. Фокусира вниманието си върху операциите на италианската „Ндрангета“ – една от най-страшните и известни криминални банди в света. Когато репортерите се приближават към момента, в който ще бъдат публикувани разкритията им, Куцяк и годеницата му Мартина Кушнирова – и двамата на 27 години, са разстреляни на 21 февруари 2018 г. в новия си дом в покрайнините на словашката столица Братислава. В седмиците след жестокото престъпление хиляди хора се тълпят по улиците на Братислава, за да поискат справедливост. Премиерът Роберт Фицо и трима от министрите му са сред управниците, които подават оставки заради публичните обвинения, че държавата или е проявила небрежност, или е съучастник в убийствата. По онова време OCCRP съобщи, че асистентка на Фицо Мария Трошкова е била бизнес сътрудничка на човек, който е разследван за връзки с „Ндрангета“. От кабинета на партията на Фицо „Смер“ не отговориха на запитванията ни.
Засега 4-ма души са обвинени, че са свързани с убийствата на Куцяк и Кушинарова, но организаторите все още не са установени. Основните въпроси остават: Как мафията стана толкова влиятелна в Словакия? Колко дълбоко са проникнали пипалата й в политиката, икономиката и бъдещето на страната? И най-важното - ще има ли справедливост за Ян и Мартина?
Лоша репутация
След падането на комунизма и отделянето на Словакия от Чехия през 1993 г. страната се оказа неподготвена да се справи с организираната престъпност. Повечето от служителите в правораздавателните органи, прокурори и съдии нямаха опит в разследването, проверката или осъждането на подобни престъпници. Много служители нямаха дори основни познания за мафиотските босове в тези структури – или пък бяха прекалено корумпирани, за да се интересуват. Италиански полицай, която пожела да остане анонимен, разказа пред OCCRP, че словашката полиция по онова време не се е ползвала с добра репутация. Италианските власти не са й вярвали и не са споделяли чувствителна информация от страх, че данните могат да изтекат от словаците, разказва той. Повече от две десетилетия по-късно проблемите остават нерешени.
През 2015 г. Държавният департамент на САЩ определи Словакия като „юрисдикция, предизвикваща сериозни притеснения“ в доклад за международния контрол върху наркотиците. В страната има "високо ниво на вътрешна и международна организирана престъпност, основно идваща от Източна и Югоизточна Европа“. „Словакия е транзитна, но и страната за доставка на фалшиви и контрабандни стоки, автокражби, измами с ДДС, трафик на хора, оръжия и нелегална дрога“, се казва в доклада. „Много от същите организирани престъпни банди участват в пране на пари, спечелени от криминални дейности."
Уебпорталът Know Your Country, който е фокусиран върху незаконните финансови потоци, определя Словакия като държава със среден риск – това означава, че има съмнения относно способността й независимо да разследва финансови престъпления и да помага на други държави при замразяването на активи на потенциални престъпници.
Назад към 90-те години
Нова вълна организирани бандити, повечето от Албания, идват в Словакия след падането на комунизма. Изолирани по време на параноичния комунистически лидер Енвер Ходжа, албанците са принудени да разчитат на семейните си връзки и хитри номера в живота и в бизнеса. Тогава, в хаотичното преминаване към капитализъм, икономиката на страната се срина под тежестта на мащабните схеми с финансови пирамиди. През 1997 г. правителството е свалено от власт, а над 2000 души губят живота си в бунт, който прерасна в гражданска война. След като губят почти всичко, много албанци търсят в чужбина възможност за ново начало. Някои от тях организират мафиотски структури, които се простират из света. А някои от тях са намерили сигурно убежище в Словакия.
Страната е толкова сигурна, че етнически албанец и бос на трафик на хероин установява приятелски отношения със словашкия върховен съдия Щефан Харабин, който по-късно става министър на правосъдието и накрая оглавява Върховния съд. Сега е участник в кандидатпрезидентската кампания. През 1994 г. е записан приятелски телефонен разговор между Харабин и трафиканта на хероин Баки Садики. Когато изтича стенограма от записа през 2008 г., разкритието, че двамата са се срещали и са в добри отношения, предизвика скандал. Въпреки това Харабин твърди, че не познава Садики и че единствената им връзка е чрез съпругата на Садики, с която се познавали преди да се оженят. Садики е арестуван в родното си Косово и през 2012 г. е екстрадиран в Словакия, където в момента изтърпява 22-годишна присъда по обвинения за трафик на наркотици, като сред тях е трафик на хероин от Турция за Словакия.
Харабин пък съди прокуратурата за това, че публично е потвърдила истинността на частния телефонен разговор, като настоява, че прокурорите са нанесли щети на репутацията му. Харабин печели делото и съдът му присъжда 150 000 евро обезщетение за определеното от него неправомерно съдебно производство. Прокуратурата обжалва. Харабин също така заплашва да съди медиите, които са съобщили за случая. Според изтекли дипломатически грами, разпространени от WikiLeaks, Харабин е стоял зад усилията да бъде затворен специалния съд за обвинените в корупция или случаите, свързани с организираната престъпност. В грамата също така се отбелязва, че той „е предложил преразглеждане на Наказателния кодекс, което ще ограничи професионалните инструменти, и да се намалят присъдите за криминални бандити, извършили повторно престъпления“.
Харабин е уволнен от поста си на председател на Върховния съд през 2015 г. и сега е кандидат за президент. Първият тур на изборите е на 16 март. Харабин не отговори на телефонните позвънявания и на мейлите, съдържащи молба да коментира обвиненията.
Гражданство за продажба?
Словашки паспорт, който позволява лесен достъп до целия ЕС, е ценно нещо за всеки амбициозен международен наркодилър. Въпреки че с него могат да се сдобият само хора, които имат чисто досие, репортери установиха, че поне двама сръбски бандити успешно са преминали процедурата.
Драгослав Космаяц, смятан за основател на голям балкански наркомаршрут, получава словашко гражданство в Братислава през 2004 г. Неговият статут публично не е разкрит до 2014 г., когато тогавашният сръбски премиер Александър Вучич се оплаква, че Космаяц – когото описва като най-страшния наркотрафикант на Балканите – бяга от правосъдието в Сърбия. Твърди се, че той е избягал от страната със словашкия си паспорт. По-късно се връща в родината си, но никога не е съден за наркотици. Адвокатът му Джордже Симич подчертава, че всяко дело срещу клиента му е било отхвърлено.
Словакия започна да затяга имиграционното си законодателство през 2005 г. А година по-късно известният сръбски наркотрафикант Дарко Шарич също взе словашко гражданство. Осем години по-късно той бе арестуван в Латинска Америка по обвинения в трафик на кокаин и пране на пари, след което е предаде на Сърбия. След проточил се процес Шарич бе осъден и изпратен за 20 г. зад решетките. (Присъдата беше анулирана от апелативен съд; Шарич по-късно получи 15 години затвор на нов процес). Адвокатът на Шарич не отговаря на изпратените съобщения за разговор. „Някой трябва да е спечелил много пари от продажбата на словашко гражданство на сръбски наркобарон“, заяви министърът на външните работи Мирослав Лайчак.
„Чао!Чао!Чао!“
Не само престъпници от бивша Югославия се преместват в Източна Европа. „Падането на Берлинската стена и рухването на СССР през 90-те години означаваше и отваряне на източноевропейската граница“, разказва чешкият криминолог Петр Купка. „Това означаваше нови възможности за бандите от организираната престъпност“. Сред тях имаше и италианци. Денят, в който пада Берлинската стена, германски агент показва, че калабрийската „Ндрангета“ е готова да се премести на изток. Член на групата пък е чут да издава нареждане на свой приближен в Германия: „Купувай! Купувай! Купувай!“
"Ндрангетата" иска да инвестира големи суми пари, които са спечелени от отвличания и откупи за предприемачи от най-богатите северни райони на Италия. Това обаче е само в началото: входът към Източна Европа, включително Словакия, тъкмо се отваря.
Извън Калабрия
„Ндрангета“ е единствената италианска престъпна организация, основана по строга фамилна структура на семейството. И въпреки че основната й база е в Калабрия, членовете й често пътуват в чужбина, за да разширяват дейността. „Босът на "Ндрангета" е в Калабрия, откъдето прави стратегия за завладяване на света“, обяснява Джузепе Ломбарди, който е топ антимафия прокурор на Реджо Калабрия. „Тя има малки клетки, които са разпръснати по света, и всяка от тях си има задача: внедряване, инвестиране, увеличаване на силата... Идеята им е да бъдат ефективни, без да продължават проверките от централното звено на „Ндрангета“, казва Ломбардо. Клетките на "Ндрангета" в чужбина се държат като капиталови дружества, изглеждат като предприемачи и инвестират в различни сектори: от земеделие до ресторанти, от зелена енергия до финанси, от обучение до консултации.
Понякога семействата имат по-обикновени мотиви, за да напуснат Италия. В края на 80-те години на ХХ век членовете на едно от семействата, което е част от "Ндрангета" – Галисианос – се преместват в околностите на град Висп, който е в южната част на Швейцария. Друго семейство, исторически свързано с тях, ги последва – фамилията Родас. Целта им беше да избягат от кървавите вражди, които се водят у дома, и да създадат нови възможности в по-богати земи от земеделска Калабрия, в която вече доминират богати семейства. Един от членовете на семейство Рода, опитен животновъд на име Диего, се премества от Швейцария в Словакия през 90-те години. Той купува имот и продължава да отглежда животни, което го прави богат. (Диего Рода никога не е осъждан за обвинения, свързани с организираната престъпност.)
Семейството Рода вече е добре устроено в Словакия и контролира голяма част от селскостопанския бизнес в източната част на страната. Следовател от селото на семейство Рода, пожелал анонимност, защото не е упълномощен да обсъжда въпроса, каза на OCCRP, че семейството е известно в района, тъй като е забогатяло и станало влиятелно в Словакия, но че е трудно да докаже каквато и да е връзка с организираната престъпност. „Докато Рода в Калабрия бяха разследвани от нас при две различни операции, техните роднини в Словакия бяха извън обхвата ни“, казва Антонио де Бернардо, водещ прокурор за борба с мафията в Калабрия. "След като италианците напускат родината си - и това се отнася и за мафиотите - за нас е трудно да ги разследваме и да следваме всичките им стъпки и дейности", каза Де Бернардо. „Досега „Ндрангета“ е построила международни престъпни холдинги в целия свят, а ние имаме трудности да пресичаме границата, защото чуждите държави не успяват да признаят престъпление „от мафиотски тип”. Това обвинение обичайно се използва в Италия, за да бъдат съдени членове на мафията, и то съществува само в няколко държави.
Докато Диего Рода продължава да гради империята си в Словакия, той успява да се възползва от ресурсите и таланта на друга калабрийска фамилия – Вадалас. Антонино Вадала, която е калабрийски животновъд, е женен за дъщерята на Рода Елизабета. Семейството са е установило в Словакия. Вадала можеше да стане основен участник в историята с Ян Куцяк. Когато беше убит, словашкият журналист разследваше калабрийците и връзките им с тогавашния министър-председател Роберт Фицо. Малко след убийствата Вадала беше обвинен от италианските прокурори в трафик на дрога за "Ндрангетата". Той и Рода са арестувани в Словакия след убийствата, но са пуснати без обвинения.
Пред журналисти адвокатът на Рода Антонино Куратола подчерта, че клиентът му не е бил заподозрян и че „твърденията за участието на него или членовете на семейството в убийството на бедния журналист са напълно неоснователни ". "Още по-неоснователни са обвиненията за предполагаема връзка на Рода с организираната престъпност в Калабрия", добавя Куратола. Адвокатът на Вадала не отговори на имейли с искане за коментар.
