Тайван се намира на около 130 км от брега на континентален Китай и се очакваше да се нареди на второ място по брой на заразените с COVID-19 заради близостта си и честите полети, които се осъществяват между тях. Страната има 23 млн. граждани, от които 850 000 пребивават и 404 000 работят в Китай. През 2019 г. 2,71 млн.души от континентален Китай са пътували до Тайван. При тези условия Тайван е постоянно нащрек и е готов да предприеме действия при епидемии, които избухват в Китай след кризата с "Тежкия остър респираторен синдром" (ТОРС) през 2003 г. На фона на непрекъснатото разпространение на COVID-19 по целия свят много държави могат да се поучат от ефективните мерките, които Тайван бързо приложи и предотврати мащабна епидемия.
COVID-19 се появи точно преди Китайската Нова година, когато милиони китайци и тайванци се очакваше да пътуват за празника. Тайван бързо се мобилизира и въведе специфични подходи за откриване, ограничаване и разпределяне на ресурсите за защита на общественото здраве. Тайван финансира националната си база данни за здравно осигуряване и я интегрира с имиграционна и митническа база данни, за да започне създаването на обобщени данни за анализи; направи възможно подаването в реално време на сигнали за посещение при лекар на базата на историята на пътуванията и клиничните симптоми, за да се подпомогне откриването на заразен. Властта използва нова технология, включително сканиране с QR код и онлайн съобщения за историята на пътуванията и симптомите, за да определят рисковете от инфектиране на пътниците според дестинацията, до която са пътували и местата, които са посетили в последните 14 дни. Хората с нисък риск (без пътувания до зоните от ниво 3 на предупреждение) чрез SMS изпращат здравни декларации за по-бързо преминаване през граничните власти; тези с по-висок риск (скоро пътували до зони от ниво 3) са поставени под карантина вкъщи и проследявани чрез мобилния си телефон, за да се гарантира, че не излизат по време на инкубационния период.
Тайван също така засили издирването на заразени с COVID-19 чрез активни проверки на пациенти с тежки респираторни симптоми (на база на информация от Националното здравно осигуряване), които са имали отрицателен тест за грип, а след това са проверени отново за COVID-19; от 113 души 1 се оказа заразен. Създаден бе безплатен горещ телефон, на който гражданите да съобщават за съмнителни симптоми за себе си или за околните; с развитието на болестта горещата линия достигна пълния си капацитет, така че всеки голям град беше помолен да разкрие свой горещ телефон като алтернатива. Не е известно колко често са използвани тези горещи телефони. Правителството осигури на заразените храна, чести прегледи и подкрепа за поставените под карантина. Този бърз отговор включваше стотици действия.
Признаване на кризата
През 2004 г. - годината, в която ТОРС избухна, властта в Тайван създаде Национален здравен команден център (НЗКЦ). Той е част от звеното за управление на бедствия, фокусиран е върху реакция при големи кризи и действа като оперативен команден пункт за директна комуникация между централните, регионалните и местните власти. НЗКЦ обединява централна командна система, която включва Главният център за управление на епидемии (ГЦУЕ), Командният център за биологични патогенни болести, Командният център за борба с биотероризма и Основният медицински център за спешни операции.
На 31 декември 2019 г. Световната здравна организация (СЗО) е уведомена за пневмония с неизвестен причинител в китайския град Ухан. Още тогава властта в Тайван нареди пасажерите в самолетите с директни полети от Ухан да бъдат проверявани за симптоми на треска и пневмония преди да слязат. На 5 януари 2020 г. заповедта е разширена, като обхваща и влизащите в Тайван лица, пътували до Ухан в последните 14 дни, с температура или симптоми на инфекция на горните дихателни пътища; будещите съмнения са проверени за 26 вируси, сред които ТОРС и Близкоизточен респираторен синдром (MERS). Пасажерите, които имат симптоми за треска и кашлица, са поставени под карантина вкъщи и се преценява дали имат нужда от болнична медицинска помощ. На 20 януари, когато от Китай са докладвани спорадични случаи на заразата, тайванският Център за контрол на заболяванията официално активира ГЦУЕ заради специфичен вид тежка инфекциозна пневмония, а здравният министър е назначен за ръководител на центъра. ГЦУЕ координира усилията на различни министерства, включително на транспорта, икономиката, труда и образованието, както и Администрация по опазване на околната среда, във всеобхватните усилия за противодействие на възникващата криза в общественото здравеопазване.
Управление на кризата
В рамките на 5 седмици (20 януари - 24 февруари) ГЦУЕ бързо изготви и въведе списък от поне 124 точки за действие, включително граничен контрол по вода и въздух; откриване на заболели (чрез използване на нови данни и технологии); карантина на подозрителни случаи; проактивно търсене на болни; разпределение на ресурси (оценка и управление на капацитета); успокояване и осведомяване на обществеността, докато тече и борба с дезинформацията; договаряне с други страни и региони; изготвяне на политики за училищата и грижите за децата; подпомагане на бизнеса.
На 27 януари Националната здравноосигурителна администрация (НЗА) и Националната агенция по миграцията интегрират историята за пътувания на пациентите за 14 дни назад с техните и данни от НЗА; това се случи за 1 ден. Системата за регистрация на тайванските граждани и за издаване на разрешителни за пребивавене на чужденци позволи на правителството да проследява хората с висок риск заради скорошни пътувания в засегнатите райони. Определените като високорискови (под домашна карантина) са наблюдавани електронно чрез мобилните си телефони. На 30 януари базата данни на НЗА е разширена, така че да покрие поне 14-дневна история на пътуванията за пациенти от Китай, Хонконг и Макао. На 14 февруари стартира Карантинна система при влизане, така че пътуващите да могат да попълнят формуляр на здравна декларация чрез сканиране на QR код, който води до онлайн формуляр, подадени преди отпътуване или след пристигане на летище в Тайван. Мобилната здравна декларация се изпраща чрез SMS до телефони на местен телекомуникационен оператор, което позволява по-бързото освобождаване от граничните власти на хората с минимален риск. Тази система е създадена за 72 часа. На 18 февруари правителството обяви, че всички болници, клиники и аптеки в Тайван получават достъп до историята на пътуванията на пациентите.
ГЦУЕ има активна роля при разпределението на ресурсите, включително при определяне цената на маските и използването на държавни средства и военни за увеличаване на производството на маски. На 20 януари тайванската CDC обяви, че правителството има запас от 44 млн. хирургически маски, 1,9 милиона маски N95 и 1100 стаи за изолация.
Комуникации и политика
Освен ежедневните брифинги за медиите от министъра на здравеопазването и вицепрезидентът на Тайван, който е известен епидемиолог, редовно прави изявления с полезни съвети за населението. Те се излъчват от кабинета на президента и са достъпни през интернет. Тези съобщения са съвети кога и къде да се носи маска; колко е важно да се мият ръцете; предупреждение, че може да се стигне до недостиг на здравните работници.
Ситуацията в Тайван
Междинни резултати
ГЦУЕ общува с населението по ясен и състрадателен начин. В допитване до 1079 случайно подбрани хора, проведено от Тайванската фондация за обществено мнение на 17 и 18 февруари, министърът на здравеопазването получава одобрение от над 80% от анкетираните заради справянето с кризата, а президентът и премиерът получават общо одобрение близо до 70%. Към края на февруари в Тайван има 30 случая на COVID-19, което е доста по-малко от първоначалните модели, предвиждащи, че Тайван ще бъде на второ място по брой на заразените.
Предизвикателства
Първо, публичните комуникации в реално време са основно на китайски и на жестомимичен език. Няма достатъчно информация на различни езици за гражданите, които не са тайванци, пътуващи или пребиваващи в страната. Второ, докато вниманието бе съсредоточено върху пътуванията по въздух, Тайван разреши акостирането на круизния кораб Diamond Princess и позволи на пътниците да се излязат на 31 януари, преди корабът да отпътува към Япония. По-късно стана ясно, че на кораба има много заразени хора. Това временно създаде обществена паника заради разпространението на заразата. Правителството публикува 50 места, които може да са били посетени от пътуващите с круизния кораб, и помоли гражданите, които може да са били в контакт с туристическата група, да се наблюдават за симптоми на вируса и при необходимост да се поставят под карантина. Никой не е заразен, след като минават 14 дни. Трето, не е ясно дали интензитетът на въведените политики може да се запази до края на епидемията и те да продължат да бъдат добре приемани от обществото.
Заключения
Тайванското правителство се поучи от опита си по време на епидемията от ТОРС през 2003 г. и създаде механизъм за реакция за опазване на общественото здраве, позволяващ бързи действия при следваща криза. Добре обучени и опитни екипи от служители бързо разпознаха кризата и активираха структурите за управление при извънредни ситуации за справяне с новопоявилата се зараза.
При криза правителствата често взимат трудни решения в условията на несигурност и ограничения от времето. Тези решения трябва да бъдат както подходящи според културата, така и съобразени с населението. С ранното признаване на съществуването на криза, ежедневните брифинги пред обществото и прости здравни съвети, правителството в Тайван успя да успокои обществеността, като предостави навременна, точна и прозрачна информация относно развиващата се епидемия. Тайван е пример за това как едно общество може бързо да реагира при криза и да защити интересите на своите граждани.
