Окончателният доклад на спецпрокурора Робърт Мълър, състоящ се от 448 страници, разглежда множество въпроси – от контактите, установени от екипа на Доналд Тръмп с руснаци по време на предизборната кампания до усилията на президента на САЩ да осуети разследването. Според заключенията хората на Тръмп не са заговорничили с руското правителство, но документът не разплита всички мистерии около схемата за евентуалната намеса на Кремъл в изборите в САЩ през 2016 г.
Няколко от сюжетните линии в разследването, с които се твърдеше, че Мълър и ФБР – да не споменаваме безбройните журналисти и детективи аматьори в интернет - се занимават, не получиха отговори в обширния доклад. Сред тях са съмнителните взаимоотношения между организацията на Тръмп и компютърни сървъри на Алфа банк; вътрешните дейности на компанията „Кеймбридж аналитика”; има ли компрометиращи записи на президента и какво е направил руски олигарх с дадени му вътрешни данни от проучвания по време на кампанията на Тръмп.
Възможно е по някой или по всички тези въпроси да са правени проверки от федерални прокурори независимо от дейността на екипа на Мълър. В доклада си той разкрива, че информация от чуждестранни разузнавания и контраразузнавания често е била предавана в централата на ФБР или в негови офиси по места. Мълър също така 14 пъти е изпращал документи в Министерството на правосъдието и във ФБР. Само за два от тези случая – свързани с бившия личен адвокат на Тръмп Майкъл Коен и с бившия съветник в Белия дом на Барак Обама Грег Крейг – са публично известни.
Изглежда, че нито една от тези второстепенни сюжетни линии не е накарала екипът на Мълър да предяви криминални обвинения. Ето и петте най-големи въпроса, останали без отговор по руското разследване:
Съществува ли тайна компютърна връзка
между организацията на Тръмп и московската Алфа банк?
И преди назначаването на Мълър ФБР проверяваше защо компютърен сървър от Алфа банк, която е най-голямата търговска банка в Русия – ръководена от олигарси с близки връзки с президента Владимир Путин – е имал хиляди контакти със сървър, използван от организацията на Тръмп в периода между май и септември 2016 г. Изданието „Слейт” съобщи, че според компютърни специалисти има подобни връзки и това предизвика онлайн сензация само няколко дни преди вота, а в. „Ню Йорк таймс” написа, че ФБР е стигнало до заключението, че може да има т.нар. „безобидно обяснение” за подобна активност – например онлайн маркетинг или спам.
Много независими киберексперти, повечето от които работят на висши постове в Пентагона, Белия дом и разузнаването, продължават да настояват, че времето и честотата на активността на сървърите не отговаря на автоматизиран процес. „Времето на комуникацията не е случайно и не е редовно-периодично”, казва един от експертите пред „Ню Йоркър” миналия октомври. „Повече прилича на човешка дейност”.
Безобидна или не, активността на сървърите не е включена в доклада на Мълър. Единственото споменаване на Алфа банк е в контекста на усилията на изпълнителния й директор Пьотр Авен да се свърже с преходния екип на Тръмп през декември 2016 г. Според Мълър тези усилия не водят до успех и вероятно заради това екипът му приема като незначителна активността на компютърните сървъри. Все още обаче няма убедително обяснение за нея или защо домейнът на Тръмп, с когото си е общувала Алфа банк, внезапно изчезва два дни след като в. „Ню Йорк таймс” уведомява представители на банката във Вашингтон за активността на сървъра.
Има ли връзка „Кеймбридж аналитика” с Русия или с „Уикилийкс”?
Една от най-големите второстепенни сюжетни линии в разследването за руска намеса в изборите е ролята на компанията „Кеймбридж аналитика”. Спорната компания не се появява в доклада въпреки индикаторите, че Мълър е разпитвал и е призовал бивши служители.
Екипът на Тръмп наема „Кеймбридж аналитика” през лятото на 2016 г. и тя има основна роля при опитите да се въздейства на избирателите чрез използването на откраднати данни от Фейсбук.
Александър Коган, който е американец от руски произход и е работил за Кеймбриджкия университет, помага на фирмата да събере сурова информация за 87 млн. профила във Фейсбук от 2014 г. Тогава компанията използва микротаргетирани политически реклами. Също така има и връзка с „Уикилийкс”. Александър Никс, който е изпълнителен директор на компанията, признава, че се е свързал с Асандж през лятото на 2016 г., за да предложи помощта си при планирано от „Уикилийкс“ разсекретяване на електронни писма на Хилари Клинтън.
Мълър призовава в началото на годината Британи Кайзер, която е бивш директор в компанията, отговарящ за бизнес развитието й. Тя разказва пред в. „Гардиън”, че е оказала пълно съдействие. Базираният във Вашингтон служител Сам Патън започва да сътрудничи на разследването на Мълър миналата година, след като се признава за виновен по несвързано със случая обвинение. Той е работил в офис в Орегон на компанията SCL Group, която е част от „Кеймбридж аналитика”, преди междинните избори през 2014 г. Мълър разпитва за компанията и няколко експерти по цифрови технологии, които работят за кампанията на Тръмп, твърди Ей Би Си.
Подобно на американската Национална асоциация на притежателите на огнестрелно оръжие „Кеймбридж аналитика” изобщо не се споменава в доклада на Мълър. И все още не е ясно дали компанията е знаела за плановете на „Уикилийкс” или пък дали усилията за микротаргетиране на избиратели са били координирани с провежданата руска информационна война.
Любопитно е, че голямата част от доклада на Мълър, посветена на руската Агенция за интернет изследвания – която възлага на интернет „троловете” да разпространяват дезинформация и пропаганда по време на вота – е редактирана в крайния документ заради потенциални щети върху продължаващи проверки.
Какви са били взаимоотношенията на Националната асоциация на притежателите на огнестрелно оръжие с екипа на Тръмп и с Русия?
След изборите имаше много, но неясни данни, сочещи, че руснаците може да се опитват да се инфилтрират в Национална асоциация на притежателите на огнестрелно оръжие като начин да се свържат с републиканците и с кампанията на Тръмп.
Докладът на Мълър обаче не хвърля светлина върху това въпреки медийните съобщения, че спецпрокурорът е ровичкал по темата.
Първият индикатор за интереса на Мълър към потенциалните връзки се появи по-рано тази година, когато бившият съветник в кампанията на Тръмп Сам Нънбърг заяви пред Си Ен Ен, че екипът на спецпрокурора го е питал за отношенията на екипа с Асоциацията и обстоятелствата около речта, произнесена от Тръмп там през 2015 г. Разследващите разпитват свидетели за връзките на кампанията с Асоциацията до декември 2018 г., твърди Си Ен Ен.
Обвиненията, отправени през миналия юли на рускинята Мария Бутина, която се опитва да се внедри както в кампанията на Тръмп, така и в Асоциацията по време на изборите, също повдига въпроси за статута на евентуални посредници между Тръмп и руснаците. Бутина е обвинена, че е действала като агент на чуждестранно правителство, без да уведоми Министерството на правосъдието.
Бутина беше първият човек, който на обществено мероприятие през 2015 г. в Лас Вегас публично поиска мнението на Тръмп за наложените на Русия санкции, а също така се опита да посредничи за среща между Тръмп и нейния руски ръководител Александър Торшин, която да стане по време на сбирка на Асоциацията през май 2016 г.
Електронното издание „МакКлъчи“ по-късно съобщи, че контраразузнавачи на ФБР са разследвали дали Торшин е прал пари от Русия чрез Асоциацията, за да помогне за финансирането на кампанията на Тръмп - Национална асоциация на притежателите на огнестрелно оръжие дава 30 млн. долара в подкрепа на Тръмп през 2016 г., което е три пъти повече от средствата, дарени на Мит Ромни през 2012 г.
Въпреки интереса на разследващите Асоциацията не е спомената нито веднъж в доклада на Мълър. И с нея се занимават прокурори от Вашингтон, а не екипът на Мълър.
Какво знае „Уикилийкс“ за източника на откраднатите мейли?
Мълър отговори на един отдавна зададен въпрос за руското хакване на изборите – как агенти на Кремъл са получили откраднатите мейли и след това са ги дали до „Уикилийкс“. Но не се зае с потенциално по-страшния въпрос: Знаели ли са от „Уикилийкс“, че получават части от данните, с които са се сдобили руснаците?
В доклада си Мълър подчертава подробно как руското военно разузнаване ГРУ е атакувало компютрите на демократите по време на кампанията. Между март и април 2016 г. „ГРУ е откраднало стотици хиляди документи от компрометирани електронни пощи и мрежи“, и ги е разпространило чрез агентите си, представящи се за независими хакери – сред които “Guccifer 2.0” и DCLeaks.com – и чрез „Уикилийкс“.
Според доклада на Мълър ГРУ е използвало тези фалшиви онлайн личности, за да прехвърли част от откраднатия кеш на „Уикилийкс“. Чрез DCLeaks ГРУ установява контакт с „Уикилийкс“ за прехвърляне на откраднати документи на 16 юни 2016 г. Осем дни по-късно „Уикилийкс“ се свързва с Guccifer 2.0 чрез Туитър и иска „всички нови материали“.
Мълър отбелязва, че Асандж и „Уикилийкс“ са се опитали да скрият източника на хакнатите материали, като твърдели в публични изявления, че атаката срещу компютрите на Националния комитет на Демократическата партия е „вътрешна работа“, осъществена по-скоро от Сет Рич, убит член на комитета, отколкото от Русия.
Екипът на спецпрокурора обаче или не искаше, или не можеше да обясни какво знае „Уикилийкс“ за истинската самоличност на хакерите. „ГРУ и „Уикилийкс“ се стремяха да скрият комуникациите си, което ограничава възможностите на екипа да събере цялата комуникация между тях“, се казва в доклада, като се подчертава, че те използват криптиране.
Тази информация може да бъде от значение при определянето дали „Уикилийкс“ е действал в качеството си на журналист, както твърди основателят Джулиан Асандж, или като „недържавна вражеска разузнавателна служба“, подтиквана от Русия, както твърдеше през април 2017 г. тогавашният директор на ЦРУ Майк Помпео.
Асандж беше арестуван в Лондон по-рано този месец, след като Еквадор престана да му дава убежище. Той е изправен пред криминални обвинения в САЩ заради съмненията, че се е опитал да помогне на бившия анализатор в американското разузнаване Челси Манинг да проникне в компютър, в който са съхранявани „чувствителни“ правителствени файлове през 2010 г.
Ами скандалният видеозапис, свързан с казуса „Стийл“?
Може би няма друг елемент от скандала „Тръмп-Русия“, който да е толкова сензационен, колкото твърдението, което се съдържа в непроверено досие, събирано по време на кампанията от бившия британски шпионин Кристофър Стийл. Според него руснаците имали компромат за Тръмп - стар видеозапис, в който той се забавлява с проститутки в хотелска стая в Москва.
Въпреки че към записа имаше огромен обществен интерес в последните две години, Мълър го споменава накратко. В доклада му се казва, че руският бизнесмен Георги Рцхиладзе е пратил текстово съобщение на Майкъл Коен на 30 октомври 2016 г., в което пише: „Стига със записите от Русия, не съм сигурен, че има още. Просто да знаете...“ Рцхиладзе разказва на разследващите за „записите“, като има предвид унизителните за Тръмп кадри, за които се твърди, че са собственост на руско-азерската фамилия Агаларови.
Рцхиладзе казва на Мълър, че вярва, че записите са фалшиви. Но по неясна причина, не е казал това на Коен според доклада. Мълър обаче не прави никакво заключение. Остава неясно кой може да е направил или разпространил подобни записи, какъв може да е бил мотивът – и дали някой от екипа на Мълър някога е виждал един или повече от тях.
