Чистотата на въздуха в София - една от най-задушаващите се европейски столици, се настани като централна тема в предизборната кампания. Следвайки обществените проучвания, всички партии и кандидати се надпреварват да коментират колко сериозен е проблемът и колко е трудно да бъде решен. На този фон в Софийския градски съд буквално се влачи делото срещу пасивната позиция на Столичната община в периода от 2015 до 2017 г. По това дело се стигна до безпрецедентно определение на съда - налагането на привременни мерки, които да принудят Столичната община да приеме допълнителни действия в защита на здравето на гражданите преди постановяване на окончателното решение. Уви, това не помага. Според Столичната община наложените от съда мерки са или неизпълними, или ненужни. Съдебният спор може ли общината да направи нещо повече продължава, като материалите са публично достъпни в съда. Те дават любопитна представа какво всъщност мисли Столичната община за чистотата на въздуха и опитите на гражданското общество за повече прозрачност. Какво поиска съдът и с какви аргументи Столичната община отказва да изпълнява определението (от 8 юли, 2019 г.)?
Повече публичност на данните за замърсяването - мисията невъзможна
В началото на лятото, след поредните обрати и невъзможност да се осигурят вещи лица по делото, съдия Албена Ботева излезе с безпрецедентно решение - налагане на привременни мерки по делото за въздуха. По отношение на публичността съдът поиска от общината да обявява средноденонощните нива на фини прахови частици - ФПЧ2.5 и ФПЧ10 на сайта си, както и на информационните табла в превозните средства на градския транспорт, на спирките на транспорта, в станциите на метрото. Общината не счита за възможни нито едно от тези решения.
За фините прахови частици с диаметър 2.5 µm, които се считат за по-опасни, защото навлизат в алвеолите на белите дробове, Столичната община не счита за нужно да прави каквото и да било допълнително. Аргументът на общината е служебен - за тези частици няма среднонощна норма, а само средногодишна норма. Така общината не била длъжна да предоставя такива данни и неслучайно по делото срещу нея нямало искови претенции срещу превишаването на среднодневните норми. Средногодишните стойности на ФПЧ 2.5 се измервали в два измервателни пункта - "Хиподрума" и "Копитото", и информация за това имало на сайта на агенцията за околна среда.
За фините прахови частици с диаметър 10 µm общината счита, че предоставяната от нея в момента информация е напълно достатъчна. Общината предоставя данни за почасовите стойности на ФПЧ 10 на www.sofia.bg/components-environment-air, има данни за средноденонощните стойности на ФПЧ 10 на air.sofia.bg и прогноза за следващите 2 календарни дни на www.sofia.bg/prognosis-fpch10.
Тези данни
няма как да бъдат предоставени по-публично
в превозните средства и на спирките на градския транспорт, твърдят от СО.
Според официалното становище, изпратено до съда, информационните табла на спирките за градския транспорт позволяват въвеждане на съобщения до 109 знака, но това става само ръчно от оператор. За автоматичното възпроизвеждане на информацията била необходима промяна в софтуера. София не приема това за полезно, защото гражданите и гостите на столицата щели да се объркат за основното съдържание на информацията - разписанието на градския транспорт. Мониторите в трамваите на PESA също предавали само предварително записана информация, а информационните табла в автобусите изисквали програмиране на всеки един автобус, което отнемало от 2 до 10 минути. Не било възможно ежедневно препрограмиране на 152 автобуса. Технологична възможност за предаване на такива данни имат само телевизионните монитори в метрото, твърди СО. И тази информация обаче следвало да бъде обработена най-малкото 2 часа преди предаването й и най-късно до 10.30 сутринта. Всичко това на общината й се струва сложно и ненужно, защото заради забавянето на данните гражданите може да изпаднат в заблуждение за качеството на въздуха в реално време. Това щяло да създаде неудобство на пътниците, които така или иначе разполагали с възможността да проверят данните на сайта на Столичната община. Любопитно е, че в самото становище на "Метрополитен" се заявява готовност информацията все пак да се подава.
Част от тези отговори звучат като подигравка със засегнатите, коментира отсрещната страна. "От логиката на Столичната община излиза, че кметството може да не оповестява никаква информация за ФПЧ 2.5, преди да са станали окончателно известни средногодишните стойности на замърсяването. В същото време Българската агенция по околната среда стартира през 2019 г. подобна услуга, показваща както среднодневни, така и почасови данни за ФПЧ 2.5 и ФПЧ 10. Общината разполага с тези данни, но отказва да ги предоставя. Нещо повече - има препоръчителна дневна норма на СЗО за ФПЧ 2.5 - концентрация под 25µg/куб.м", изтъкват в насрещната си молба ищците.
Гражданските организации са категорични, че препрограмирането на софтуера на спирките на градския транспорт и телевизионните екрани в метрото за предоставяне на информация за качеството на въздуха, което се изтъква от СО като пречка, е напълно възможно. "Експертите, до които се допитахме, са на мнение, че преработката на наличния софтуер е възможна и несложна задача, защото електронните табла на спирките на градския транспорт имат възможност да изписват програмиран текст без физическо взаимодействие с тях", изтъкват ищците.
Те предлагат на съда и алтернативно решение, което да дава по-ясна информация на гражданите - вместо предоставяне на числови данни от измервания да се дават данни за европейския индекс за качеството на въздуха. Индексът се ползва от Столичната община на сайта air.sofia.bg и е по-удобен за използване, защото мери качеството на въздуха с категории добро, приемливо, средно, лошо, много лошо и без данни, с посочване на основния замърсител за влошаване на качеството на въздуха. Ищците изтъкват, че тази информация е винаги актуална. При липса на достатъчно пространство, какъвто е случаят с градския транспорт, информация може да се предоставя само когато индексът определя качеството на въздуха като средно, лошо или много лошо. Столичната община е отхвърлила и тези искания. Макар да ползва индекса на собствения си сайт, общината надълго и нашироко е изтъкнала недостатъците на този инструмент за измерване на качеството на въздуха. Тя пак се е вкопчила в твърдението, че индексът не дава информация за средногодишни норми и бил само приблизително точен, защото ежечасово подаваните данни от близо 2000 измервателни станции в Европа не били официално верифицирани.
Тук общината е прибегнала и до нагъл йезуитски аргумент - ако гражданите могат да се сдобият с информация за нормите на замърсяване, преди да напуснат домовете си - например онлайн от интернет страницата на СО или ИАОС, то получаването на такава информация от таблата за разписание на градския транспорт със сигурност предполага излагане на съответните замърсители. Така тази информация няма да има превантивен характер, счита общината. По линия на таблата за градски транспорт общината изтъква ново двеста - какво ще помогне на граждани, пътуващи от центъра към "Люлин", да получат информация за измерените концентрации на ФПЧ 2.5 и ФПЧ 10 в станцията в "Дружба" например.
На фона на това упорство да не обявява никакви допълнителни данни общината изтъква, че подготвя своя общинска система за наблюдение на чистотата на въздуха. За тази система последно се говори през лятото, като дори имаше снимка на един от монтираните нови сензори (които трябва да са общо 22), но гражданите все още не получават данни от нея.
Честото миене на улици - вече е факт?
Столичната община не счита за относимо и второто нареждане на съда - да мие улиците с обществена значимост и вътрешнокварталните улици по 2 пъти през летните месеци от май до септември и по веднъж месечно от октомври до април. Тук общината се е измъкнала с общата статистика за миенето на улиците, като твърди, че средномесечно се мият 20 000 декара улици и места за обществено ползване, пък съдът настоява за минимум 10 847 декара на месец. Общината не дава детайлни данни за честотата на миене на вътрешнокварталните улици и улиците с обществена значимост, визирани от съда.
Тук по-любопитно е конкретното становище на Столичния инспекторат, който контролира почистващите фирми. Инспекторатът в прав текст признава, че вътрешнокварталните улици се мият с маркуч с кратност 4 пъти годишно. Инспекторатът е омъглил другия метод за миене - с автоцистерни с дюзи, и твърди, че тук кратността е 24 пъти годишно. От новата поръчка за чистотата става ясно, че това изобщо не важи за вътрешнокварталните улици и за повечето улици с обществена значимост. На искането на ищците, които признават, че през зимните месеци трябва да се подхожда гъвкаво, като се изготвят месечни графици, от общината отговарят, че това било работа на почистващите фирми, които си имали договори за чистене и оперативни планове. Така и тук излиза, че плановете и договорите не подлежат на никакви изменения. Това е абсурдно и неслучайно новата поръчка за чистотата предвижда безусловна възможност общината да променя кратности на отделни дейности, като ги съобразява и с финансовите си възможности.
Велоалеи няма, но плановете са налице
По третото искане на съда - за предоставяне на план за изграждане на велоалеи, Столичната община е категорична, че такъв има. Общината е приложила като доказателство решението на СОС от 27.06.2019 г., с което бе одобрен новият план за устойчива градска мобилност на Столичната община. В плана наистина има отделен раздел за велоалеите, при това обширен. Както изтъкват ищците, цитирайки становище на сдружение "Велоеволюция" обаче, планът за устойчива градска мобилност на Столичната община няма задължаващ характер и не е интегриран с устройствените планове за развитие на града. Неслучайно в самия план се изтъква, че заложените велосипедни трасета трябва да бъдат отразени при актуализация на Общия устройствен план и в подробните планове на всеки от районите. Към настоящия момент Столичната община не е приела план за действие за изпълнение на ПУМГ, а обещаваните срокове за изграждане на трасетата в съответните програмни документи постоянно се отлагат, изтъкват ищците.
