Близо 2500 души се включиха в протест в германския град Кьотен, провинция Саксония Анхалт, свикан от крайнодесни групи след смъртта на 22-годишен германец. Полицията засили присъствието си в града с оглед на събитията в Кемниц, но участниците в протеста в неделя бяха много по-малко от хилядите, които се събираха в Кемниц през изтеклите седмици. "Винаги се страхуваш нещо подобно да не се случи. Винаги има разлика в мненията на хората, но е толкова лошо, когато се отнемат човешки животи", коментира местен жител последните събития. Полицията съобщи, че младият германец е починал от остра сърдечна недостатъчност - това показват първоначалните резултати от аутопсията. Смъртта му не е била пряко причинена от раните, които е получил при спречкването през уикенда с двама афганистанци на детска площадка. Мигрантите са арестувани. След обявяването на резултата от аутопсията полицията ги разследва за причиняване на тежки телесни повреди.
Когато крайнодесни тълпи маршируваха през източногерманския град Кемниц, нападаха чужденци и отправяха хитлеристки поздрави, германците не забравиха да поставят ситуацията в контекст. "Саксония отново", казваха те, пишеха го в социалните мрежи. Консервативният в. "Франкфуртер алгемайне цайтунг" зададе въпроса "Саксония все още ли е част от Германия?", "Шпигел" излезе с думата "Саксония" на корицата си, изписана с големи букви, преливащи в стар, познат от времето на нацизма шрифт. Ляв коментатор от изданието допусна саркастично, че Саксония трябва да се отцепи от страната. Във време, когато крайнодесният популизъм е във възход в цяла Германия, на източната провинция Саксония й излезе съвсем лошо име. В Кемниц бе само един от случаите. Градовете Хайденау, Фрайтал и Бауцен станаха известни и се случи същото.
От камбанарията на големите западни градове като Хамбург, Мюнхен или Франкфурт
тези места изглеждат ужасно отдалечени
Когато базираните в Берлин журналисти искат да се почувстват като чуждестранни кореспонденти, те излизат от редакцията за ден и отиват да разговарят с академичен изследовател на десния екстремизъм. После пишат статия, която звучи така отвлечено на читателите им, както далечни им се струват дописките от Газа, Пхенян или от гласуващите за Тръмп щати от Ръждивия пояс. Три десетилетия след падането на Берлинската стена разривът между Източна и Западна Германия все още е осезаем и продължава да се задълбочава. Източногерманците от дълго време скърбят за социалистическата ГДР. Но напоследък източногерманската носталгия по живота при социализма си намери посестрима в нов вид носталгия - на западногерманците, които тъжат по Германия без източногерманците.
При всяка вест за залитането надясно в Саксония Анхалт или Бранденбург германците от другите части на страната веднага заливат социалните мрежи с обещания никога повече да не спират на бензиностанция по пътя от Берлин до Мюнхен. Или че си искат обратно стената, която да изолира крайнодесните. Или че биха искали ядрените отпадъци да не се карат в Чехия, а в Саксония. Мнозинството от германците, особено онези, които живеят в богатите квартали на големите градове, са поразени от случващото се на изток. През последните няколко години
Германия претърпя тиха трансформация
Днес вече е широко разпространено схващането и у дома, и в чужбина, че страната успешно е оставила зад гърба си нацисткото минало и се е превърнала в толерантно и мултикултурно общество.
Унгарският писател Петер Естерхази нарича германците "световни шампиони по справяне с миналото". Естерхази иронизира. Но идеята е проникнала националното съзнание. Признанието на вината - фундамент на идентичността на ФРГ след 1945 г. се превърна в нещо друго - германците днес се гордеят с успеха си да признаят вината си и чувстват, че това им дава някаква степен на морална власт.
Когато нещата в Кемниц излязоха от контрол, Йозеф Йофе, известен коментатор и издател на "Ди Цайт", публикува новата си книга, наречена "Добрите германци". Тя е хроника на възхода на нацията от покаял се грешник до морална суперсила. Историята в книгата започва от споразумението на първия следвоенен канцлер Конрад Аденауер за репарации с Израел и завършва с настоящото управление на канцлера Ангела Меркел, твърд защитник на либералните ценности в ерата на Доланд Тръмп. Йофе твърди, че Германия е достигнала зрялост. "Тази Германия е най-добрата досега - либерална, демократична, стабилна и устойчива на кризи", пише той.
В твърденията му има нещо вярно. Но то се основава на западногерманската гледна точка и претопява източногерманския опит, който е съвършено различен. Германците, учили в Източна Германия, никога не се преминали през процесите, описани от автора на книгата. Няма признание за вина или чувство на изкупление. Социалистите в ГДР смятаха Западна Германия за единствен наследник на нацистка Германия. В резултат на това много източногерманци не чувстват идентичността на добрите германци за своя и се отвращават от това, че тя им се налага. Крайнодесните идеологии използват това усещане и твърдят, че е нездравословно да се гради национална идентичност върху чувство за вина.
Наричат го Schuldkult - култ към вината
От своя страна добрите германци от Запада са дълбоко объркани от възхода на крайнодясното насилие. В сценария не бе предвиден рецидив. Затова те обвиняват източногерманците. Ще признаят неохотно, че има подобни проявления и в някои западногермански провинции, но веднага ще добавят, че в Саксония и Мекленбург-Предна Померания нещата са много по-зле. ФРГ щеше да е много по-добра страна, ако не се бе обединила, казват те.
Това е да приемаш желаното за действително. След три десетилетия животът на хората в Изтока и Запада е толкова свързан, че не може да се направи такова разграничение. Вярно е, че Саксония и другите източни провинции са бастиони на десните популисти от "Алтернатива за Германия", но пък най-известните й политици са от западните провинции и партията съвсем не се представя зле и там. Вярно е също, че в източногерманските провинции са регистрирани най-много атаки на крайнодесни на глава от населението. Но абсолютното число е по-голямо в Северен Рейн-Вестфалия, многолюдното индустриално сърце на Запада. Вярно е още, че Саксония има непропорционално много неонацистки групировки. Но това се дължи отчасти на факта, че западногерманските нацисти се преместиха на изток през 1990 г., усещайки възможността да изградят нещо върху гола поляна. За жалост успяха.
В известната си реч отпреди три години тогавашният президент Йоахим Гаук говори за две Германии - нация на състрадание и толерантност и друга - на омраза и расизъм. Той нарече втората Dunkeldeutschland или "тъмната Германия" и макар че сам той е източногерманец, източногерманците разбраха какво иска да каже. Западногерманците казваха за източногерманците Dunkeldeutschland, защото в ГДР ги нямаше светлините на богатите градове на Запада. Когато Гаук посети Саксония на следващата година, демонстранти носеха плакати с надписи – "Ние сме тълпа" и "Добре дошъл в Dunkeldeutschland”.
Идеята за добрата и лошата Германия е стара, има я в противопоставянето на Гьоте и Гьобелс, Хайне и Хитлер, Бетовен и Бухенвалд. Изводът е, че германците са особен народ, способен и на изключително добро, и на изключително зло. Може и да е вярно. Но да се твърди, че добрата Германия е на запад, а лошата - на изток, е глупаво. Ако повече източногерманци прегърнат идеята, че те са лошите германци, нещата ще се влошават все повече. И не само в Саксония.
"Алтернатива за Германия" се радикализира все повече
Създадената като евроскептична партия "Алтернатива за Германия"(АзГ) все повече се радикализира и вече може официално да се определя като лице на множеството крайнодесни групи в Германия, предупреждават експерти. Това доказа и един от младите нейни активисти, който определи като предател Клаус граф фон Щауфенберг - един от известните герои в германската история. През лятото на 1944 г. полковникът от Вермахта, заедно с няколко свои офицери извършва опит за покушение над Хитлер и макар че атентатът е неуспешен, той се превръща в символ на истински героизъм. Неотдавна обаче младият активист на АзГ Ларс Щайнке нарече атентаторите срещу Хитлер "предатели и врагове на германския народ" - становище, което досега се е поддържало само от десните радикали. Мнозина се питат дали изявлението на Щайнке е тактическа провокация към обществото или пък доказателство за окончателното радикализиране на партията. Отговорът е изключително важен, като се има предвид, че от септември 2017 г. “Алтернатива за Германия” е третата основна политическа сила в Бундестага.
25-годишният Ларс Щайнке не е кой да е. Той е председател на "Млада алтернатива", младежкото сдружение на дяснопопулистката АзГ в Долна Саксония. Неговият постинг във "Фейсбук" по адрес на Щауфенберг предизвика възмущение и искания за изключването му от партията. Това е вторият опит Щайнке да бъде изхвърлен от “Алтернатива за Германия”. Още в началото на годината той трябваше да бъде изключен по обвинения за връзки с десни екстремисти, но въпреки това оцеля политически - за разлика от бившия си шеф Армин Пол Хампел. По мнение на експерти членовете на "Млада алтернатива" смятат едва ли не за свое задължение това да прекрачват всякакви граници. Според политолога Вернер Пацелт не става дума само за провокации, а за откровено преиначаване и охулване на факти и личности. Твърдението на Щайнке в постинга му, че атентаторите не могат да са герои, е именно охулване, което преднамерено преиначава факт от германската история, твърди Пацелт.
28-годишната Франциска Шрайбер, бивш член на “Алтернатива за Германия”, разказа в своя публикация, че бившите ѝ съпартийци заемат все по-крайнодесни позиции. Шрайбер предупреждава, че партията се радикализира политически и чрез целенасочени провокации се опитва да ревизира германската история. "Ръководителите на партията са под голям натиск", казва Шрайбер в интервю за "Дойче веле". Политологът Вернер Пацелт намира това развитие за логично. Тъкмо защото “Алтернатива за Германия” си спечели имиджа на дясна партия, много хора с крайнодесни нагласи бяха привлечени от нея. "Те фактически представляват основният двигател в партията и са мнозинство. Затова който иска да остане в нея, трябва да се съобразява с тях", изтъква Пацелт. По-умерените мнения не намират отзвук сред партийната база, както показват случаите с двама бивши лидери на АзГ. Както Бернд Луке, който е сред основателите на партията, така и Фрауке Петри бяха изтласкани от радикалните сили и напуснаха партийните редици.
За радикализация в партията говорят и други факти: наскоро бе премахната забраната за сътрудничество между “Алтернатива за Германия” и ксенофобската организация "Пегида" - "Патриотични европейци срещу ислямизацията на Запада". От 2014 г. в Дрезден традиционно се провеждат демонстрации на “Пегида”. Според Пацелт, който наблюдава политическата “сцена” от години, е сигурно, че при следващи демонстрации в цялата страна членовете на “Алтернатива за Германия” ще се присъединят към “Пегида”. Той смята, че “Алтернатива за Германия” е партия на “Пегида”. Въпреки че понякога ръководството на “Алтернатива за Германия” се опитва да действа умерено и да заклеймява собствените си членове, както при скандала с изявлението за Щауфенберг, не е ясно всъщност колко надясно ще се позиционира в крайна сметка партията.
