Българският народ изпадна в затруднено положение. Това не е шега. Появи се зло, което помете много устои и показа за дни дефектите, ефектите и илюзиите, в които живеем.
Първата наивна мисъл, която пропадна, беше: "То се случва далеч и нас не ни засяга“. Вгледани в пъпа си, повечето философи на прехода не намериха "българската уникалност", която "за зло или за добро ни спасява". Ако някой се чуди на кавичките - става дума за подбрани цитати от последните години по темата защо не ни щат мигрантите.
Втората наивна мисъл, която умря от подсъзнанието до Фейсбук, е, че
"те ще ни оправят"
Под "те" се разбират само небългари, но надарени с всичко, което ние нямаме и никога няма да имаме.
Руснаците не извадиха чудодейно лекарство със сибирски произход, съдържащо рядка трева, пета от лос и тествано още от Валентина Терешкова. Развитите демокрации, уви, работели по правила и ще почакаме година и половина, ако въобще е вярно, че са открили ваксина. Не се лекува с медитация и игли, а в Китай и тигровата мас не помогна, нито монасите от Шаолин.
Стресово всички осъзнаха, че имаме нужда от държавата и от себе си като осъзнати същества, за да се справим с проблема. А ние мразим държавата и себе си не понасяме. А сега – и двете наведнъж, и то заедно! Ужас. Ама ние нали "за нищо не ставаме"? Нали сме "разделени"? Нали, "никога няма да се оправим"? Вече знаете защо са кавичките, чували сте всичко това и в „Панорама“, и в такситата...
Вирусът създаде най-голямото национално обединение
и сигурно някога ще кръстим площад на негово име.
Какъв крах настана у всички консервативно-путинистки кръгове, които изведнъж разбраха, че гражданското общество реагира първо и адекватно с набирателни сметки, с информационни кампании, доброволци, дарения, разнос на провизии към по-слабите т.н. Май неправителственият сектор не е образът на алчен западен милиардер, "протегнал костеливи пръсти към милата ни татковина". Не е винаги и прикритие за чужди разузнавания и други недодялковщини. Хората обичат да бъдат солидарни пред заплахата и без заплахата също, като първият вариант е известен от племенни времена.
Несполучливо се срина и
матрицата на либералстващите в крайности,
защото се наложи субординация, щаб, извънредни мерки и лидер на процеса с ясни забрани и съвети. Явно не може в тази ситуация да пребиваваме като слънчевите хора и да ни излекува свободата и пазарът. Апропо, последният вие като койот и чака помощ! Предлагам да не губят време с Владислав Горанов и Томислав Дончев - те никога не са имали частен бизнес (поне официално), а да говорят директно с Борисов. Той поне е имал „Ипон“ и е давал заплати.
Срина се и лявата илюзия, че солидарността е собственост на социалистите. Оказа се, че бизнесът е най-солидарен с хората си и най-милостив към околните. Дано мерките, предвидени за него в изявления на властта, не изчезнат от законопроектите в Народното събрание.
Доказа се по емпиричен път нещо, за което не обичаме да говорим.
Овластената профанщина създаде цяло поколение
и то днес реагира така, както е виждало, че реагират хората в анцузи, получили власт и признание. Всеки за себе си. Пука им за неграмотността в гетата - те ще се оправят! Възрастните да си стоят в къщи, то младите не ги лови! Това се вижда не от думите, а от действията на тези хора по кафенета и барове до последния момент. Да, не всички са такива, спокойно, не всички. Точно Вашето дете не е такова, то е добро и възпитано, но като го повикат приятелчетата и то, горкото, какво да прави - излиза.
Българската православна църква продължава да дава причастие с обща лъжичка и не искам да я коментирам, защото пак ще чуя, че съм никаквец, арменец, нехристиянин и не искам да си го причинявам.
В криза, наистина, за дни се вижда всичко, за което инак са нужни мандати. Не мина и едно денонощие и веднага се разбра, че шефката на здравната комисия в парламента героично излъга, като обяви, че има защитни облекла за медицинския персонал
Времето на криза е и време за герои,
какво да се прави. Депутатът Лъчо и министърът МУ Ананиев така и не се сетиха, че у нас е пълно с частни болници и при форсмажор е добре да се включат. А когато се правят закони, се сещат първо за тях?! Добре, че хората сами предложиха помощ.
За дни се разбра, че не може работещите в държавните болници да изнемогват от мизерия и безпаричие. Нито трябва да висят по прозорците, нито с лентички пред сградите. Сега сами благоволиха да им дадат по 1000 лева, но дали са разбрали, че този, който им ремонтира 12-годишната кола, е по-оценен в пари, отколкото този, който ремонтира тялото на 12-годишното им дете?
Да не говорим за министъра на културата, който ту затваряше театри, ту ги отваряше и редеше през ред. Всякакви алюзии с оркестъра на "Титаник" са несъстоятелни. Става дума за профанщина.
Опозицията загуби 80% от времето си
с въпроса "колко е изгоден вирусът за Борисов, за да потуши скандалите"! Ами ето толкова, естествено, че всички ще се занимават с нещо, което сее смърт!
Самият Борисов разбра, че с червен конец и ракия няма да стане. Трябва да сме честни, обяви извънредна ситуация навреме. Не, не казах както трябва, но навреме, в сравнение с много свои колеги в Европа. И второ попадение - избра образован, решителен непукист, който не се интересува от мисирки и рейтинг и е свикнал да казва истината, макар и нелюбезна за слуха. Всички усетиха разликата! Всички чуха генерал-майор професор Мутафчийски. Шок, бомба и всичките пикови думички са валидни. Някой реши да казва истината и то безцеремонно. Някой, който не желае да обяснява кой е той като човек, нито дали е ляв или десен. Той е наясно, че трябва да работи с правителството, независимо кое е то и работи. Работи!
Мутафчийски поиска най-строги мерки. Президентът и премиерът уж го подкрепиха почти мигновено. Когато излязоха министрите се оказа, че няма такова нещо. Всички решиха да се долепят до ситуационно изгрелия авторитет на професора-генерал на националния терен - Борисов, Радев, Гешев, кой ли не. Но в момента, в който трябваше нещата да се случат, двойствено бяха хлъзнати министрите, за да дадат заден. Такава е функцията на бушоните, такъв е "другият" глас на Борисов. Сигурно това е изумило Мутафчийски, но той няма мандат и работи, работи.
Уж се съгласиха на строги мерки и веднага се отметнаха.
Да живеят фризьорите!
Кой печели от тази институционална лъжа? Едва ли ние. Единият разбира от кризи, а другият - не. Единият знае, че първо е животът, а после икономическите интереси. Другият е свикнал да се съобразява само с интересите на малцина. Знаем и имената на тези "малцина". Убеден съм, че и премиерът разбира - трябва да слуша генерал, който наистина е и знае как се води война. Нали знаете, не е добре да се спори с лекар, когато те лекува.
