Израелският народ не би приел нищо по-малко след клането, на което беше свидетел на 7 октомври. И след провала на политическото и военното ръководство да защитават цивилните в домовете им.

И все пак, 17 дни след началото войната, отговорът на Израел наподобява

дългия низ от неубедителни военни операции,

които години наред позволяваха заплахата от "Хамас" да расте и да избухне през границата в южен Израел. Досега отговорът на ЦАХАЛ почти изцяло беше под формата на удари от военновъздушните сили и артилерията.

Заложниците, взети от "Хамас", отложиха дългоочакваната наземна атака. Разочароващото забавяне, според съобщенията, е заради натиска на Белия дом и цели да се даде повече време за освобождаване на заложници. Със сигурност има някаква логика да се гарантира, че войските са напълно готови и оборудвани и че защитните сили на "Хамас" са намалени, преди да се изпратят дивизии на ЦАХАЛ в битката. Но като се има предвид бойният опит на Израел през последните 30 години, може да има друга причина — дълбокото нежелание да се пратят сухопътните войски на ЦАХАЛ в битка.

Възходът и падението на наземната маневра

В ранните десетилетия на страната — когато спечели известните си победи — израелската армия беше агресивна сила. Той изпрати сухопътните си сили да маневрират дълбоко в тила на врага, като така отдалечи битката от израелските населени места и успя да нанесе решителни поражения на врага.

Този подход беше изумително ефективен. Арабските дивизии бяха недвусмислено опустошени на бойното поле, а превзетата територия беше основа за мирни преговори с лидерите на враждебната арабска коалиция, които видяха, че членовете й намаляват с всяко поражение от израелските сухопътни сили.

Но концепцията за наземна маневра започва да се разпада след войната Йом Кипур от 1973 г. Въпреки че този конфликт все пак завърши с класическа победа на бойното поле, неочаквани загуби от танкове на ЦАХАЛ и

безпрецедентна загуба на вяра в лидерите,

изпращащи младите мъже в битка, подтикнаха израелците да започнат да се замислят дали рискуването на живота им в битки е толкова необходимо, колкото им беше казано.

Семената на промяната бяха посети, въпреки че през следващите години ЦАХАЛ удвои сухопътните сили. Най-голямата наземна армия ЦАХАЛ беше в Ливан през 1982 г, но тогава започна горчивият дебат в израелското общество за войната, която се разглежда като избор, за жертвите във военно време.

Това също предопредели пътя напред. В легендарната операция Mole Cricket 19 на 9 юни 1982 г. ЦАХАЛ шокира сирийците и техните съветски покровители, като унищожи зенитния масив на сирийската армия в Бекаа и свали около 25 сирийски самолета, като същевременно не загуби нито един свой собствен. Успехът на военновъздушните сили, които разчитаха на иновативни приложения на нови технологии, съчетан с разочароващото представяне на сухопътните сили,

отвори вратата към нова концепция

Нарастващият дебат в Израел съвпадна със смяната на американската военна концепция, която вече разчиташе на своето технологично предимство, за да се справи с проблема със съветското числено превъзходство в Европа. Вместо да се срещне с руската броня, т.нар. концепция Революция във военните дела (RMA) предвиждаше засилено използване на прецизни ракети и подобрен капацитет на разузнаването. Зашеметяващата победа на САЩ над голямата иракска армия през 1991 г. показа на Израел потенциала на RMA да предложи средство за победа, без загуби на сухопътните сили.

С надеждата да избегне скъпите сухопътни войни и да използва пълноценно технологичното предимство на Израел пред враговете си, ЦАХАЛ заложи на концептуална революция, в която ресурсите се насочват към разузнаването и военновъздушните сили.  Ракетни удари елиминират военната система на врага, като удрят в ключови възли, докато понасят минимални загуби.

Наземната маневра, по-рано крайъгълен камък

на военните планове на армията, изчезна от големите израелски конфликти, като командирите избягваха изпращането на сухопътни войски в битка. Двете мащабни операции срещу "Хизбула" в Южен Ливан през 90-те години на миналия век — "Отговорност" и "Гроздовете на гнева" — включваха само артилерийски и въздушни атаки и абсолютно никаква наземна маневра.

"Напредъкът в стелт технологията, безпилотните самолети и електронната война през 90-те и началото на XXI век накара някои израелски военни да се забавляват с идеите за перфектна война", казва Итай Брун, бивш ръководител на отдела за анализ на военното разузнаване на ЦАХАЛ. Изглежда, че ръководителите на силите за сигурност живеят с убеждението, че Израел може да провежда

кампании без да дава жертви

и без да причинява смърт сред гражданите от другата страна.

По време на Втората интифада малки пехотни части на ЦАХАЛ извършваха нападения и арести на палестински заподозрени в терор, докато се нанасяха въздушни удари по терористични лидери или ракетни установки в градовете.

Основното изключение беше операция „Защитен щит“ през 2002 г., в която силите на ЦАХАЛ завзеха палестински градове. Но тази операция, неслучайно превърнала се в

последната решителна победа на Израел в кампания,

се разглежда като релевантна само за уникалните условия на Западния бряг, и не доведе до подновяване на класическата наземна маневра в следващите документи на ЦАХАЛ.

Не е изненадващо, че лъвският дял в иновативните технологии и увеличенията на бюджета отиде във военновъздушните сили и разузнавателните звена, докато сухопътните сили на ЦАХАЛ, които все повече се разглеждат като неотносими към съвременните операции, преминаха през едно загубено десетилетие.

Израел се оттегли едностранно от Ливан през 2000 г. В следващите години израелските лидери нямаха желание отново да се забият в ливанската кал, използвайки сухопътни сили срещу "Хизбула".

Израел направи подобна стъпка в Газа,

като изтегли всички цивилни и войски през 2005 г. Премиерът Ариел Шарон предупреди палестинските терористи да не приемат оттеглянето като знак за слабост: “Ако изберат огън, ние ще реагираме с огън, по-силен от всякога,” каза той.

Оттеглянето от Газа и защитната ограда, която започна да се издига едновременно на Западния бряг, отразяваха желанието на Израел да разреши конфликта си с палестинците, като просто се отдели от тях.

След този период операциите на Израел все повече се фокусират върху възпирането, основано на огнева мощ. Втората ливанска война през 2006 г. започна както предишните операции, с масивни въздушни удари. Но тъй като стана ясно, че военновъздушните сили не могат да спрат ракетния огън на "Хизбула" по Израел, сухопътните сили се въвеждаха в боя постепенно и възпиращо.

След 2006 г. имаше признаци, че ролята на сухопътни войски се повишава. Операцията „Лято олово“ 2008-2009 г. в Газа премина със значителна наземна маневра от пехотата и бронетанковите сили на IDF.

Противоракетната система Iron Dome беше внедрена през 2011 г., което даде на израелските лидери алиби да мислят за отбраната и да не се занимават с корена на заплахата.

След появата на Железния купол

Израел имаше още два големи конфликта с "Хамас". През 2012 г. ЦАХАЛ разчиташе изцяло на стенд-оф огнева мощ и не изпрати войски, докато ограниченото движение на сухопътната армия през 2014 г. беше част от отбранителните усилия и нямаше за цел да победи "Хамас" на бойното поле.

По-малките конфликти — през 2019, 2021, 2022 и 2023 — се отличаваха изключително с огън от въздух, море и артилерия и без наземно нахлуване.

Тези операции за възпиране бяха белязани от откриваща въздушна атака, последвана от дни или седмици въздушни и артилерийски удари, след това прекратяване на огъня, придружено от уверения от израелските лидери, че възпирането е реализирано.

Някои висши служители на ЦАХАЛ предупредиха публично, че

операциите по възпиране са път към гибел.

Генералите Тамир Ядай и Еран Ортал писаха в официално издание на ЦАХАЛ преди повече от десетилетие, че конфликтите са част от предсказуем и тревожен модел: Военновъздушните сили на Израел извършват откриващ удар, който убива старши командир и временно изкарва врага от равновесие; Израел решава да продължи операцията; след това ЦАХАЛ се бори да поддържа натиск върху врага, който се възстановява; Йерусалим се обръща към международната общност, за да помогне за приключването на битката; Израел се радва на ограничен период на тишина преди следващия тур.

Статията от 2013 г. излезе след операцията „Стълб на отбраната“ — едноседмична битка, която започна с въздушен удар по Ахмед Джабари, вторият човек във военното крило на "Хамас."

Десетилетие по-късно — и само пет месеца преди клането на "Хамас" — правителството на Нетаняху стартира операция „Щит и стрела“, като уби трима висши палестински служители на "Ислямски джихад", разпали пет дни интензивни боеве, без да има никаква надежда, че това ще бъде последният кръг в битката между двете страни.

Убит беше Халил Батини, командир на PIJ за северната ивица Газа, който замени Тайсейер Джабари, който беше убит от израелски въздушен удар през август 2022 г. Джабари беше заменил Хусам Абу Харбид, убит от Израел по време на операция през 2021 г., който пък замени Баха Абу ал Ата, ударен от военновъздушните сили на Израел в началото на операция „Черен пояс“ през 2019 г.

Години въздушни удари, убийства и

кратки периоди на напрегнато спокойствие

бяха доказателство за мнозина, че IDF е заседнал в парадигматичен коловоз, който поставя дългосрочната сигурност извън обсега.

И все пак имаше признаци, че ЦАХАЛ вижда проблемите. Армията пусна два важни документа - “Многогодишният план на импулса" и  “Оперативната концепция за победа”, в които признава, че има сериозен проблем, че трябва да се промени концептуално и материално. В документите се признава, че реактивните мерки са недостатъчни за справяне със съвременните предизвикателства. За първи път в тези документи се отбелязва, че Израел не воюва с някакви бунтовници, а с добре обучени "терористични армии, въоръжени с ракети”. Приема се фактът, че операциите по възпиране не премахват заплахата.

Новата концепция призна необходимостта от решителна победа чрез наземна маневра. Но тя предложи нов тип маневра, който произтича от разбирането, че територията вече не е актив, който враговете на Израел се опитват да защитят. Вместо това трябва да бъде потушена способността им да поддържат ракетния си огън.

Концепцията обаче срещна съпротива преди атаката на "Хамас". ЦАХАЛ бавно приема организационни промени, защото отнема години преди те да се филтрират по йерархията, подобно на всяка друга голяма институция. Оперативно армията продължава да се придържа към концепцията за възпиране.

Генералите Ортал и Ядай продължиха да призовават за промяна. И много скоро ще имаме много по-ясна представа дали ЦАХАЛ все още може да маневрира на територията на врага.

*Заглавието е на "Сега"