Изборите за Европейски парламент през 2014 г. се оказаха повратен момент за възхода на радикалните организации както в левия, така и в десния политически спектър. „Алтернатива за Германия“, Шведските демократи и „Подемос“ в Испания тогава успяха да спечелят по едно място в Европарламента. Гръцката СИРИЗА вкара в ЕП шест свои представители, а през 2009 г. имаше един евродепутат.
От тогава над 100 нови формации бяха създадени в страните - членки на ЕС, като някои от тях ще изпратят свои представители в Европарламента, след като избирателите гласуват през май. Кой ще привлече вниманието на избирателите през 2019 г.? Ето и новите играчи на европейската политическа сцена, които трябва да бъдат наблюдавани.
„Алтернатива за Германия“
Германската крайнодясна партия спечели седем места в Европарламента през 2014 г., но след това остана без нито един представител в институцията. Някои от тях напуснаха партията, а други избраха националната политика. Формацията, която сега е решила да заложи на кампания, призоваваща за излизането на Германия от ЕС, може да спечели 13 евродепутатски места през пролетта. Това сочат данните от допитване, направено по поръчка на „Политико“.
„Република, напред“
Политическата партия на френския президент Еманюел Макрон може да се окаже най-разочароващият новак. Еврофилите й възлагаха надежди да събере 30 евродепутати, които да бъдат ядрото на нова проевропейска коалиция, съставена от либерали, умерени социалдемократи и центристи християндемократи. Сега обаче партията е на път да вземе едва 19 представители в ЕП. Вътрешният натиск – най-скоро от страна на протестиращите „жълти жилетки“ – обърка намеренията на Макрон да формира съюзи извън територията на Франция.
И все пак има лъч светлина за Макрон: неговите депутати може да се окажат необходими за сформирането на широко проевропейски настроено мнозинство в Европарламента. Той ще има слаба позиция на балансьор, но все пак ще си остане балансьор.
Бунтарите в Полша
В Полша има две нови движения, които ще откраднат евродепутатски кресла от управляващата в момента страната партия „Право и справедливост“ и от най-голямата опозиционна формация „Гражданска платформа“. Крайнодясната партия „Кукиз`15“, оглавявана от бивш пънкар, взе 42 места в полския парламент през 2015 г. , но се бори да запази своята сплотеност. Тя може да излъчи четирима от общо 52-мата евродепутати, които Полша ще изпрати в Европарламента, и да се присъедини към алианса, в който влиза италианското Движение „5 звезди“.
Друго лявоцентристко движение, ръководено от бившия кмет на град Слупск Роберт Биедрон, все още не е регистрирано като партия. Социологическите проучвания показват, че то може да има петима представители в Европарламента, ако реши да участва във вота през май.
Чешката Пиратска партия
Политическата формация с уклон към "зелените" идеи е в надпревара с консервативната Гражданска демократична партия за второто място в чешките проучвания на общественото мнение. „Пиратите“ са на път да изпратят в Европарламента първите си четирима представители, като те ще застанат редом до германските Зелени и това ще е най-големият успех през 2019 г. на защитниците на околната среда. Крайнодясната партия „Свобода и пряка демокрация“ е другата достойна за внимание нова чешка партия, която може да спечели едно евродепутатско място.
Румънските кръстоносци срещу корупцията
Две нови партии водят преговори да излязат с единна платформа за борба с корупцията на евровота през май. Новосформираната партия ПЛЮС на бившия премиер на Румъния Дачиан Чолош вече е подбрала листа с 43-ма кандидати за Европарламента (страната може да изпрати в институцията само 33-ма представители). Другата организация е "Съюз Спасете Румъния", която е третата сила в румънския парламент. Заедно те биха имали шанс да спечелят 18% от гласовете или 6 евродепутати.
Новаците в Латвия
Три от петте партии в Латвия, които се ползват с най-голяма подкрепа от избирателите, преди 5 години не съществуваха. Популистката "На кого принадлежи държавата", Новата консервативна партия и либералната "За развитие/За!" могат да спечелят по едно от 8-те евродепутатски места, които се падат на страната.
Словакия дава много възможности
В Словакия избирателната активност на евровота през 2014 г. беше шокиращо ниска: едва 13%, като само 6% от жителите на страната на възраст под 30 години отидоха пред избирателните урни. Всяка нова партия може да привлече вниманието в седмиците преди вота и има шанс да спечели интереса на част от негласувалите 83% от населението, като промени напълно резултатите от изборите. Най-възможно е това да направят крайнодясната Народна партия "Наша Словакия" и „Ние - семейство“, като според последното проучване всяка може да вземе по 9% от гласовете.
Паневропейската левица
Нито "Движение демокрация в Европа 2025“ (DiEM25), нито пък „Волт Европа“ оказват влияние върху социологическите проучвания, но двете паневропейски микропартии предизвикаха голям шум в социалните мрежи. DiEM25 е оглавявана от бившия гръцки финансов министър Янис Варуфакис, който се намира в Германия. „Волт Европа“ е проект на проевропейски настроени особняци. Формацията има свои звена във всички страни от ЕС, а в осем от тях е регистрирана като партия.
-КАРЕ -
КОНКУРЕНТИ
Движението на френските "жълти жилетки" обяви, че ще участва във вота за ЕП и издигна за лидер на листата си 31-годишната санитарка Ингрид Льовавасьор. Представен беше списък от 10 кандидат-евродепутати, като целта е до средата на февруари в него да бъдат включени около 80 души. От движението обявиха, че всички френски граждани могат да предлагат кандидати. "Гражданското движение показа, че е необходимо гневът да се преобрази в политически проект, който може да даде отговори на подкрепящите го французи", се казва в изявление на "жълтите жилетки". Според наскоро направено проучване "жълтите жилетки" могат да получат 13% от гласовете на избирателите през май, което им отрежда трето място след "Република, напред" на президента Макрон и "Национален сбор" на Марина Льо Пен.
---------втори текст-----------
ЕП не иска „фалшиви“ политически групи
„ИЮ Обзървър“
Евродепутати подготвят допълнителни ограничения за формирането на европейски политически групи, за да се попречи на злоупотребите с обществени средства и оказването на по-голямо влияние при изготвянето на еврозаконодателство. Инициативата е на германския евродепутат социалист Йо Лайнен, който казва, че т.нар. „фалшиви политически групи“ в Европарламента злоупотребяват с парламентарни привилегии, за да си осигурят финансиране и влияние. Той дава за пример необичайния съюз между италианското антисистемно Движение „5 звезди“ и евроскептичната Партия за независимост на Обединеното кралство (ЮКИП). През 2014 г. те създадоха популистката евроскептична политическа група в ЕП "Европа за свобода и пряка демокрация" (ЕСПД) и според Лайнен тя е фалшива. „Те дори открито признаха, че нямат нищо общо – нямат обща политическа програма, нямат общи срещи и не гласуват по един и същ начин, така че това е истински пример за злоупотреба“, категоричен е той.
Сформирането на политическа група в Европарламента дава възможност както за обществено финансиране, така и за оказване на влияние при изработването на законопроекти. На групите е разрешено да предлагат законодателни поправки и да имат свои представители при разглеждането на законодателните досиета.
През 2016 г. над 58 млн. евро от бюджета на ЕП са разпределени между политическите групи, като формацията „Европа за свобода и пряка демокрация“ е получила 3 млн. евро. Бюджетът за 2019 г. като цяло е увеличен до 64 млн. евро.
Дору Франтеску, който е директор на базираната в Брюксел неправителствена организация VoteWatch Europe смята, че „Европа за свобода и пряка демокрация“ не функционира като нормална политическа група. „Член на Движение "5 звезди" и представител на ЮКИП гласуват един срещу друг малко по-често, отколкото заедно. Така че през повече от половината време те гласуват различно“, обяснява той. Според Франтеску липсата на политическо единство вътре в редиците на „Европа за свобода и пряка демокрация“ е изумителна, когато се правят сравнения с други политически групи. Крайнодясната група в ЕП "Европа на нациите и свободата", сформирана основно от евродепутати от френския „Национален сбор“, се нарежда на второ място след „Европа за свобода и пряка демокрация", когато става въпрос за липсата на политическа съгласуваност.
Говорителят на "Европа за свобода и пряка демокрация“ Херман Кели казва, че групата има общ политически устав за всички участващи евродепутати и партии, а членовете редовно се срещат в Страсбург и Брюксел. "Подобно на другите по-малки групи в ЕП, редовно сме обект на дискриминация от еврофедералистките групи", казва още той.
Евродепутатът социалист Лайнен се опитва да въведе критерия "политическа принадлежност" във вътрешните правила на ЕП, за да е сигурно, че поне три четвърти от дадена група е съставена от представители на една и съща европейска партия. Тя трябва да се наблюдава от ръководните органи на ЕП. По време на последната сесия в Страсбург обаче беше отложено гласуване по въпроса заради възражения на Зелените.
Лайнен казва, че е съгласен да отпадне предложението за три четвърти от дадена група да са представители на една и съща партия, като отстъпка към Зелените и с надеждата да получи подкрепата им за следващо гласуване в пленарна зала. Той смята, че хората, които искат да сформират политическа група трябва, например, да покажат, че имат общи цели и програма. Освен това трябва да гласуват заедно и да провеждат съвместни срещи, което според евродепутата социалист са практическите въпроси, "доказващи, че сте група".
