Докато се взирахме в трудно разбираемата за обикновения човек кауза на български превозвачи срещу въвеждането на правила в тежкотоварния транспорт в Европа и очаквахме самолета от Америка, сме на път да пропуснем една новина, която може да промени много повече живота ни от няколкото процента от печалбата на нeколцина транспортни предприемачи.
Европейският парламент гласува преди два дни, почти незабелязано в България, реформата на авторското право за интернет. Тя ще влезе в сила в ЕС от 2021 г. и ще промени интернет такъв, какъвто го познаваме днес, а заедно с това ще принуди и нас да адаптираме навиците си да използваме услугите на големите интернет платформи, за да се информираме, общуваме и забавляваме.
Първите анализи на гласуваната от Европейския парламент реформа, която ще бъде окончателно одобрена от страните членки на 9 април, преди да бъде обнародвана в Официалния вестник на ЕС, показват смесени очаквания за ефекта от нея.
Коментатор на Economist сполучливо сравни положението, в което се оказа Европа след вота на Европейския парламент, като галското село от комикса за Астерикс и Обеликс, заобиколено от римските легиони, което разчита на магическа течност за победата си. "Поредната порция магическа течност - в очите на европейските лидери - е реформата на авторското право", пише с ирония прозорливият колумнист.
Financial Times също изрази опасенията на мнозина, че новите правила, прицелени в печалбите на интернет гигантите като Google, YouTube и Facebook, всъщност ще ограничат в по-голяма степен достъпа на потребителите до новини и видео споделяне.
За какво става дума
Новите правила въвеждат изискване към интернет платформите да сключват лицензионни споразумения за ползване на авторски произведения с техните носители – творци, звукозаписни компании, музикални дружества, филмови студии, сценарни компании и пр. Същото важи и за издателите на медии, чиито публикации новинарските агрегати биха искали да показват в услуги като Google News, Twitter и други.
Въвежда се и отговорност на интернет платформите за качено от техните абонати и ползватели съдържание, за което не са предоставени лицензионни права. Досега те нямат такъв ангажимент и премахват съдържание само по сигнал на носителя на авторски права.
По данни на YouTube в платформата всяка минута се качват по 300 часа видео. За да избегнат плащането на глоби за авторско съдържание, за качването, на което поради големия брой ползватели не могат да следят, платформите ще трябва да въведат филтри на съдържание. Те ще бъдат достатъчно ситни, за да прецеждат максимален брой проблеми.
Макар че Европейският парламент отрича необходимостта от филтри на съдържание, специалистите са категорични, че те ще се развият и това ще доведе до заличаване и/или недопускане и на огромен брой произведения без авторски права, както и на лицензионно съдържание, което вече е оторизирано за публикация от неговите създатели.
Всеки клип, съдържащ музикални фрагменти или изображения, които биха могли да са обект на авторско право (създадени преди по-малко от 70 г. например), пък дори и влезли като шум или фон например, потенциално биха станали повод за свалянето на цялото видео.
Журналистите също едва ли ще забогатеят особено от реформата,
но определено биха загубили влияние върху аудиторията си, която вече се информира основно от интернет. Правата за включване в новинарските агрегатори ще бъдат на издателите, не пряко на журналистите. Издателят ще се договаря с автора за размера на неговия дял вторично. И дори да си представим, че работодателите издатели честно ще делят печалбата, немският опит с онлайн лицензирането показа, че моделът съвсем не е безспорен. Германия и Испания приеха в националните си законодателства подобни разпоредби, преди ЕС да ги официализира за останалите страни.
В Германия очаквано се оказа, че интернет платформите нямат интерес към малки, периферни или тясно профилирани медии. Неслучайно гигантът Axel Springer SE е един от най-гласовите привърженици на модела.
Лицензни договори ще могат да получат само най-големите и най-известни издания в Европа, докато по-малките ще имат избор или да изчезнат от резултатите на търсачките, или да сключват безплатни лицензи за публикация, за да останат в тях. Безплатните лицензи няма да донесат по-справедливо заплащане на авторите на статии, но липсата им със сигурност ще ги лиши от аудиторията и ще заплаши оцеляването им.
Потребителите също ще имат по-малък избор на източници на информация
и потенциално ще са по-лесно манипулируеми.
Реформата на авторското право включва в обхвата на лицензите за медиите и т. нар. Snippets – кратки анотации или цитати на материала, който търсачките показват под заглавието на статиите, извадени в резултатите. Директивата допуска те да са безплатни само ако са “изключително кратки” или състоящи се от отделни думи. Това ще направи за потребителите още по-трудно да се ориентират в нужния им текст, ще забави търсенето им и ще доведе до пренебрегване на статии, чиито заглавия “не хващат окото” или са публикувани в по-малко известни медии.
Все още е трудно да се каже как точно ще реагират интернет гигантите, макар че Google предупреди, че създадената правна несигурност ще удари по европейската цифрова икономика. Вече става по-ясна и заявката на Facebook, че в бъдеще ще се концентрира върху услугите за двустранни съобщения, профилирайки се според съдържанието на разговорите таргетираните реклами, които ще получават събеседниците.
Възможно е ограниченията да доведат до създаването на нов тип платформи за споделяне, които ще се окажат извън обхвата на реформата на авторското право и ще позволят на потребителите да продължат да се наслаждават на технологиите, без да обиждат финансово създателите на съдържание.
Това, което може да се каже с голяма доза сигурност е, че потребителите ще трябва да променят навиците и културата си за ползване на интернет.
Разбира се, винаги е добре човек да може да погледне позитивно. В случая, тъй като реформата на авторските права е приета под форма на европейска директива, тя трябва през следващите 18 месеца да бъде вкарана в националното законодателство на всяка от 27-те (28) държави членки. Докато всяка от тях се справи в нужната степен, това може да отнеме много повече време, отколкото някой би могъл да си представи. Вижте "Натура 2000" или стандартите за качеството на въздуха например.
