Главният прокурор Сотир Цацаров ходи в началото на миналата седмица до Брюксел, за да провери дали опашката на гущера, която уж реже периодично, се е проточила чак дотам. Резултатът бе положителен, т.е. разбра, че тя вече мърда под бюрото на първия заместник-председател на Еврокомисията Франс Тимерманс, който отговаря за контрола над едрата престъпност в България и Румъния чрез Механизма за сътрудничество и проверка (МСП).
"Служителите на ЕК, които работят с България и Румъния, са наистина много добре осведомени за това, което се случва там", каза малко по-късно на брифинг Тимерманс, с което едва ли зарадва Цацаров. За първи път се чу официално, че шумотевицата около "Апартаментгейт" е стигнала до Брюксел. Както обикновено мисията на главния прокурор бе да увери Еврокомисията, че правилно се е наканила да прекрати наблюдението над България до края на мандата си тази година.
На сайта на прокуратурата бе пуснато следното съобщение: "Главният прокурор информира заместник-председателя на ЕК за резултатите от противодействието на корупцията и организираната престъпност, като го запозна с актуални текущи разследвания. Дейността на Специализираната прокуратура бе оценена като успешна, особено след разширяване на компетентността й с корупционни престъпления, извършвани от лица, заемащи висши публични длъжности." Това са били
даровете на Цацаров за Еврокомисията,
която настойчиво чака поне минимални резултати (по възможност присъди), за да обяви, че МСП е изиграл ролята си и може да отпадне. Интересно е, че главният прокурор се е похвалил дори с успехи срещу организираната престъпност, която според последните три доклада на ЕК е загубила актуалност в България. Това може да се тълкува като бонус за Брюксел, който изпадна в неудобното положение да твърди, че "такова животно нема", когато всички виждат, че нито един бос на престъпна групировка не е вкаран в затвора.
Въпреки че отказа да коментира казуси, по които текат следствени действия, Тимерманс призна: „Да, има проблеми - обсъдихме ги днес, има разследвани служители, подадени са оставки. Има причина да следим внимателно всичко това. (...) Докъде ще стигнем ще се разбере в следващите месеци и години“. Изявлението му щеше да се класира в брюкселското нищоговорене, ако не бе последната дума в него. България трепетно се надява, че на МСП му остават броени месеци живот, а Тимерманс рече “години“. Нищо чудно Еврокомисията да е започнала да се разколебава колко изрядна е България, виждайки наедрял гущера, за чието срочно скриване написа препоръки през януари 2017 и ноември 2018 г.
Въпреки това едва ли предстои нещо драматично, защото, както обяви прокуратурата, „Сотир Цацаров и Франс Тимерманс дискутираха и следващите стъпки и мерки, които следва да се предприемат, включително чрез необходими законодателни промени“. МСП навъртя 12 години все в препоръки за законодателни и структурни промени и да се говори отново за същото, означава
парализа на фантазията
Очевидно прокуратурата, от която се чакат „реални резултати“, опитва отново да прехвърли топката в полето на законодателите за печелене на време, за да могат Цацаров и Еврокомисията, чиито мандати изтичат едновременно, да си тръгнат по живо по здраво, без да са свършили нещо смислено.
Ако някой има причина да се тревожи истински, е премиерът Бойко Борисов, защото охраненият гущер е получавал най-питателни грижи през последното десетилетие, т.е. през неговите три недовършени мандата. Той няма как да се прави на изненадан, защото се познава с гущера от излюпването му през борческите години в зората на прехода. Още тогава се виждаше, че растежът му е безконтролен, и затова един от „колегите“ му в силовите групировки – покойният вече президент на „Мултигруп“ Илия Павлов, публикува прочутата си статия във в. „Дума“ под заглавие „Време е да обуздаем организираната престъпност“ (март 1995 г.). Идеята му бе да се прикрие нейната видимост и затова употреби метафората с гущера: “Тъй както гущерът къса опашката си”, държавата да помогне на престъпните групировки да се легализират и да придобият порядъчен вид. Фактически той призова за имитация на законност – нещо, за което Еврокомисията също настоява в последните си доклади, макар и с други думи.
Властелинът на ножиците кипна
от "Апартаментгейт" заради резила, че тайното става твърде явно, и затова не му е до рязане на опашки, а до развъртане на чука. „Идва ми да взема един чук и където има тераси, покриви, да ги счупя и да приключваме“, изригна той пред актива на ГЕРБ по повод началото на кампанията за евроизборите. Какво са му виновни терасите и покривите? Обяснението е, че точно те са опашките на корупцията на високо равнище, които се виждат от всички. Колкото и тайно да се облагодетелства човек от властта, смисълът е един ден (ако може по-скоро) да се възползва от натрупаните блага. Само за богаташи в Далечния изток съм чувал, че могат да живеят в бамбукови колиби, а отдолу да крият килограми злато. У нас видимостта лесно избива в недвижима собственост и затова жилищният скандал има по-широко измерение от орезиляването на конкретни лица. Той е проява на трупана обществена нетърпимост към корупцията на високо равнище, в чиято безнаказаност почти никой не се съмнява.
Номерът на Борисов с чука е продължение на пословицата „бие самара“. Вместо да налага магарето, той се заканва да чупи образно тераси и покриви. Вместо да подаде сигнал в прокуратурата за търговия с влияние и незаконно обогатяване на свои любимци, той се нахвърля върху разследващите журналисти и опозицията, която го критикува. Вместо да оспори законността на сделките, се задоволява с оставки, като насърчава провинените да се оттеглят заедно с нечестно придобитите блага. Чукът му сигурно е гумен, защото няма да счупи нито една тераса. Самият Тимерманс отбеляза, че грозната картина боде очите и на Брюксел - „за апартаментите, очевидно придобити на много ниски цени (...) очакваме резултатите“.
Но резултати няма откъде да дойдат, защото дори антикорупционната комисия, която трябва да отнема необяснимо богатство, се оказва ръководена от неудобно забогатели. С огромно старание държавата стигна до осъждане на бившата кметица на кв. "Младост" Десислава Иванчева и нейната заместничка Биляна Петрова, за да се похвали в Европа с първи съществен резултат в борбата с корупцията (друг е въпросът дали присъдите им ще издържат на втора инстанция). Интересно е, че те самите търсят закрила в Европа - чрез жалби в съда в Страсбург и чрез намерението на Иванчева да се състезава за евродепутат. Техният казус, който все пак не е стигнал до апартаментен завършек, би трябвало да се сравнява занапред с отношението на държавата към онези, чиито опашки стърчат от покриви и тераси. Защо тя не е еднакво строга към всички?
Отговорът е на езика на всеки - защото законът не е еднакъв за всички.
