Петър Чухов е роден през 1961 в София. Бакалавър по библиотечни науки и магистър по социология на СУ "Св. Климент Охридски". Автор на книги с поезия и проза. Превеждан е на десетки езици. Носител на много награди, сред които Наградата на музея "Башо" в Япония. Пише музика и текстове, свирил и свири в различни групи ("Субдибула", "Тутакси", "Стенли", "Пешо и алкохолиците", "Гологан" и др.). Наскоро излезе най-новата му книга "Достатъчно дълго" (ИК "Жанет 45).
----
- Вие пишете и поезия, и проза, и литература за деца, освен това музицирате и свирите по концерти. Това не ви пречи да си вършите работата като библиотекар в Столичната библиотека. Как се справяте? 
- Тъй като повечето ми текстове са кратки, те се раждат в ритъма на ежедневието, без да имат нужда от специално "кабинетно" време. Пиша на улицата, на маса, в леглото и доста рядко на бюро. Със свиренето е по-трудно, опитвам се да отделям поне по час на ден, но невинаги успявам. Затова пък в благоприятни случаи изпадам в музикална вакханалия и свиря часове наред. Работата ми като библиотекар е чудесна хранителна среда за литературните ми занимания - общувам не само с книги, но и с читатели, както и с много колеги писатели.
- Бяхте особено активен в хайку формата. Учи ли на дисциплина стремежът да се ограничиш с малко думи?
- Несъмнено, но освен дисциплина тази кратка форма създава и внимателно отношение към думите, един вид респект и благодарност към тях, както и нагласата да откриваш скритата им енергия, която понякога се обезсилва от многословието.
- "Гологан", Par Avion Band, групата за поезия и алтернативен рок "ЛаТекст", преди това "Субдибула" - не са ли прекалено много групите, с които правите музика? Всъщност какви са последните ви проекти, с кого?
- Не са, защото всяка от тях е различна от другите и се допълват - с "Гологан" свирим етнорок, с Par Avion Band мелодичен рок с елементи на блус и реге, а с "ЛаТекст" алтернативен рок, комбиниран с изговаряне на поезия. Най-новият проект е един поетично-музикален пърформанс, който представяме с поета и музикант Иван Христов из България, а вече ни чакат и участия във фестивали в чужбина. Иван свири на кавал и с него имаме дългогодишно сътрудничество в "Гологан".
- "Капе зелена боя" - казвате в едно стихотворение, след като подготвяте читателя за кръв, пот или по-съдбовни течности. Бутафорията част от живота ли е и става ли все по-важна? 
- Бутафорното, ако мога да перифразирам една известна максима, е в очите на възприемащия. То е начин едновременно на съпротива, но и на приемане на реалността, по-точно на справяне с нея. Възможност да се избегнат или поне омекотят силно травматичните сблъсъци. 
- Стиховете ви предпочитат намека, намигането, далечната асоциативна връзка. Как успявате да намерите отклик, да стигнете до читателя?
- Макар и според мен част от нещата, които пиша, да не са за най-широка читателска публика, не смятам, че като цяло са херметични. По-скоро обратното - тъй като основното поле на интересите ми са междуличностните взаимоотношения, както и личностната археология, потапянето в собствения ад, мисля, че текстовете ми се припознават от доста хора.
- Имаше един нелеп скандал, че сте били "омаскарили" класиците... Нужен ли е скандал, за да хвърли поглед масовата публика върху стесняващото се литературно пространство?
- Скандалът привлича много повече внимание, отколкото "постните" успехи и постижения. Затова мнозина го търсят, без да си дават сметка, че той би могъл да насочи лъча на прожектора към тях, но все пак основният въпрос си остава какво ще се види тогава. Аз не се смятам за скандална личност, не съм възнамерявал да провокирам, нито съм си представял, че въпросните мои текстове ще предизвикат такава реакция.
- Как ще коментирате парадокса, че уж се чете и съответно купуват книги по-малко, пък желаещите да се "разкажат" в проза, в поезия, в кино не намаляват?
- Нарастващата популярност на писането като начин за себеизява според мен се дължи на превръщането на интернет и социалните мрежи в пространства за незабавна реализация на текстове без контрола на редакторската институция. Във Фейсбук например всеки може да събере своя читателска аудитория и да получава благоприятни отзиви веднага след качването на творбата си.
- Защо пиете само бира, след като повечето поети и музиканти са известни с "прекаляването" с разни упойващи и стимулиращи вещества?
- За мен бирата е "сериозно" хоби, интересувам се от различните видове, целта ми е "силата на вкуса", не опиянението. Или по-точно опиянението чрез и през вкуса, не чрез алкохола. Не употребявам стимулиращи вещества може би защото екзалтацията на творчеството за мен е достатъчно опияняваща сама по себе си, както и самото живеене.
- Ще продължавате ли с т. нар. "поетични дуели"? Имат ли те бъдеще, какво?
- Макар и по-рядко, продължавам да правя поетически двубои - напоследък по-често извън София. Надявам се, че ще дойде времето, когато те пак ще се случват ежемесечно, което не е лесно, защото са тежки за организация и провеждане, а и невинаги се намират желаещи да участват, тъй като са свързани с деликатни ситуации.
- Нашият културен живот - пречи ли му нещо? А какво му помага? - държавни субсидии, повече реклама, развиване на вкуса у маргинални иначе среди от населението?
- Според мен основният проблем е хаотичността. Като че ли това, което се случва, е резултат преди всичко на индивидуални усилия, а не на добре обмислена и осъществявана културна политика. Личностите не могат да заместят институциите, освен това, повече или по-малко, те работят главно за себе си. Това, което помага, вероятно е ентусиазмът, пак на отделни хора, които, уви, рядко се намират на подходящите места, за да задвижат институциите.
- Какво ви е убежище в трудни минути - любовта, стоицизмът, религията, творчеството, някое хоби?
- За мен любовта не е убежище, тя е пътешествие в открито море. Стоицизмът е твърде изолационистична стратегия, ми се струва, а и не обичам прекалената твърдост както на нещата, така и на хората. Религията често подвежда, зад нея нерядко наднича зле прикрито лицемерие. Хобитата могат да бъдат чудесна украса, но не и обител, в която можеш да се приютиш. Остава творчеството и да - то наистина е моето убежище и не само в трудни минути. То е истинският ми дом, то превръща съществуването ми във вълшебство, придава му отвъдност. И нямам предвид творчеството само като създаване на произведения на изкуството, а като цялостно отношение към живота, като пресътворяване на действителността в хода на живеенето. 

НАТУРАЛНО

Нещо капе
върху тревата.

Кой залага на дъжд?
Кой на кръв?
Кой на потта на косача?

Край на залаганията!

Върху тревата капе
зелена боя.