Е, този път политиците и държавата наистина се изгавриха с нас. Години наред търпим този джебчийски похват, наречен „партийна субсидия”, който използват, за да шарят в джобовете ни. А сега внезапно се оказа, че тихомълком хазната раздава, а партиите прибират - дори повече пари, отколкото публично признават пред данъкоплатците. И твърдят, че е законно!
Ситуацията е просто отвратителна, защото ни направиха да изглеждаме като будали. За държавното финансиране на партиите се говори страшно много през последните години. Под лозунга за неговото орязване се организира и проведе национален референдум. За това време вероятно всеки човек в страната, който е обърнал внимание на въпроса, е запомнил едно число – 11 лв. Това е сумата, която получават за всеки действителен глас политическите сили, влезли в Народното събрание, както и онези, които са събрали поне 1% на последните парламентарни избори.
И в края на всяка година, когато се обсъждаше държавният бюджет за следващата, неизменно се водеше един и същи обществен разговор – трябва ли да се запази субсидията, дали да се съкрати на едно левче за глас или поне да се намали с левче. Изведнъж разбираме, че докато сме се горещели заради тези 11 лв., финансовото министерство тайно е раздавало други, по-високи суми. При това облягайки се на закона.
Нещата стоят по следния начин. Данни на финансовото министерство, изискани от “Шоуто на Слави”, показаха, че ведомството е изплатило общо 38 648 384 лв. на партии и коалиции през 2018 г. Скритите бонуси излизат наяве, когато субсидията, получена от всяка „правоимаща” политическа формация, се раздели на действителните гласове, които е взела на последните избори през 2017 г. Тогава става ясно, че политиците всъщност са прибрали по 13.23 лв. на глас, а не по 11 лв., както всички (мислехме, че) знаем.
Как се получава така?
В Закона за политическите партии е записано, че общата сума, която държавната хазна изплаща всяка година на „правоимащите”, се определя ежегодно в Закона за държавния бюджет „в зависимост от броя на получените действителни гласове от партиите и коалициите на последните парламентарни избори”. Здравият разум диктува, че фразата „партиите и коалициите” включва само онези политически сили, които са влезли в парламента или са получили над 1%. Нали това са тези, които имат право на субсидия по смисъла на закона!
Съвсем другояче обаче тълкуват разпоредбата във финансовото министерство. Във ведомството смятат, че в сметката трябва да се включат действителните гласове, пуснати буквално за всички партии и коалиции, които са участвали на последните избори. С други думи, може да си гласувал за Ракиената партия или Коалицията на второто пришествие, но това няма никакво значение – ако твоят глас е действителен, тогава той ще се преразпредели към големите политически сили като ГЕРБ, БСП, ДПС и т.н. Както и парите, вървящи с него. Излиза, че се прилага същият принцип, който се използва, когато се определя кой колко депутатски мандати получава – гласовете за извънпарламентарните партии и коалиции се преразпределят в полза на формациите, влезли в Народното събрание. Достатъчно е само гласоподавателят да влезе в изборната секция, да гласува дори с "Не подкрепям никого" и хоп - неговите 11 лв. се прибавят към спечелилите партии.
Коментарът на финансовото ведомство за това безобразно тълкувание: спазваме закона, колкото и да е крив! „Има едно несъвършенство на законодателството.... Няма как при сега действащия Закон за политическите партии да се получат точно 11 лв. на глас. Законът е разписан така, че общата сума за гласовете на всички участници в изборите в крайна сметка да се разпредели само между правоимащите партии и коалиции“, оправда се министър Владислав Горанов.
От думите на Горанов става категорично ясно:
той е знаел, че фактически плаща повече от 11 лв. на глас.
Знаел е и докато години наред се вихреха (сега очевидно) безсмислени спорове за размера на сумата, не е споменал нищо. Тук не става въпрос за глупост или некомпетентност. Това е финансовото министерство. Там знаят всяка стотинка, която влиза или излиза от сметките им. Горанов е бил наясно през цялото време, че харчат много повече, отколкото гражданите смятат, и не е направил нищо. Има и още един парадокс. В Закона за държавния бюджет никъде не е обозначено ясно колко пари се плащат за партийните субсидии. Там може да се види например колко пари ще получи община Долно Нанагорнище, но онези 38 милиона за партиите ги няма. Скрити са някъде в обобщени графи.
Защо си мълчахте, господин министър?
Къде е отговорността ви към данъкоплатците?
Къде е отговорността ви към вашите гласоподаватели, които ви вкараха в парламента, а с това ви дадоха възможността да станете министър и да се разпореждате с парите им? И за какво беше всичко? За да могат ГЕРБ и вашите (уж) опоненти от БСП да събират милиони в банки, а Бойко Борисов да си купува симпатията на гражданите, като върши благотворителност със собствените им пари – като онези 70 000 долара, които партията му дари, за да бъдат прибрани тленните останки на загиналия алпинист Иван Томов.
Но не само Горанов е виновен – никой друг не иска да направи нищо. Бойко Борисов едно си знае, едно си бае: „Този закон за субсидиите БСП го направи, не съм го направил аз“. Няма значение кой го е направил. Като е толкова несъвършен, както твърди Горанов, ГЕРБ можеше сто пъти да го поправи за толкова години във властта. Вместо това мълчаливо вземаха парите. Социалистите пък така са се вторачили в тераси, барбекюта и апартаменти, че не могат да обърнат внимание на закона, който така удобно облагодетелства и тях. Оправдават се, че имали внесени законопроекти за намаляване на субсидията. Ами, като имате, отидете в парламента и започнете да ръчкате управляващите, докато склонят да ги разгледат и приемат! Но и те са си мълчали, че за 2018 г. са получили 2 милиона повече от полагаемото им. Или не са забелязали?! ДПС няма какво да ги коментираме – толкова са улисани да спасяват България и Европа от призрака на национализма, че парите на данъкоплатците им изглеждат като твърде незначителна кауза.
А може би просто всички се снишават от страх
да не би скандалното разкритие да отприщи неочаквано мощна буря. Финансовото министерство се позовава на „несъвършения” закон, за да плаща повече пари на „правоимащите”. За Горанов и хората му това, изглежда, изчерпва въпроса. Сега обаче започва проверка на Върховната административна прокуратура дали действително подходът на ведомството отговаря на закона. Ако излезе, че го тълкуват неправилно, тогава животът на Горанов ще стане много тежък. Особено след историята с апартамента на кръстника му масон това може да превърне финансовия министър в поредния воденичен камък на шията на Борисов, също като Цветан Цветанов. Опозицията също едва ли ще бъде много щастлива от подобно развитие, защото ще трябва да обяснява защо е вземала пари, които не й се полагат. Всъщност партиите са вземали повече от полагаемите им се пари години наред. Надвзетото за 2018 г. е 6 милиона, за тази пак ще е толкова, но е така, откакто е решено субсидията да стане 11 лв. И през цялото време най-много от тези пари са отивали в ГЕРБ, БСП и ДПС.
Затова, изглежда, партиите и другите отговорни фактори избягват да говорят: просто изчакват историята да утихне от само себе си. Кой знае колко ще се проточи прокурорската проверка. От Сметната палата, които също се включиха, казаха, че резултатите от работата им ще излязат през септември. Като - забележете!, тя също досега не е проверявала защо финансовото министерство раздава толкова пари на партиите. Едно е сигурно – данъкоплатците и тази година ще трябва да платим милиони левове в повече на партиите и коалициите, отколкото сме очаквали. Ако не ги натиснем да променят възможно най-скоро „несъвършения” закон.