Ех, да бях Габриел Гарсия Маркес... Щях да напиша “Сто години самота”.
Но аз съм само Джимо. Дали да не озаглавя тази писаница 70 години срамота? Самота или срамота навява 70-гобишният юбилей на НАТО? Дявол знае. И генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, бивш премиер на Норвегия. Аз знам само:
- Че обичам да слушам “Маршът на тролите” (не на троловете) от норвежеца Григ, когото Хитлер наричал “най-великия композитор след Вагнер”;
- Че измислили законите да оперират носителите на наследствени болести, за да нямат потомци.
Пред конгресмените във Вашингтон Столтенберг каза, че НАТО не е самотно, има приятели и е хубаво да имаш приятели.
Вярно, хубаво е. Но девизът “Един за всички, всички за един” е на тримата мускетари и Д‘Артанян, не на натовците. Турция и Гърция бяха в НАТО, когато се сбиха. През 1974 г. гръцка хунта взе властта, кипърският президент архиепископ Макариос бе заменен с човек, искащ “еносис” с Гърция и Гръцка Република Кипър. Пет дни по-късно започна турската окупация на Кипър с кодово название “Операция „Атила”, а НАТО гледаше като самотен наблюдател.
През 1942 г. САЩ и СССР бяха приятели в антихитлеровата коалиция. Прочетох в сп. “Рийдърс дайджест” следния моряшки спомен:
Срещнали се в океана съветски и американски кораб. Американците спуснали лодка, капитанът пратил на руснаците каса от своето уиски Jack Daniel’s from Lynchburg. Съветският капитан върнал жеста, пращайки на американците водка и чер хайвер. После в каюткомпанията съветските моряци мърморели: Ето какво било прословутото уиски, то мирише на наш самогон. В мес-хола американският екипаж се възмутил от черния хайвер: This bloody blackberry jam smells of fish/този гаден конфитюр от боровинки мирише на риба.
Поуката е:
“На вкус и цвет товарищей нет”. През 1945 г. американците и червеноармейците се срещнаха на брега на Елба и се прегърнаха, но разликата в представите за добро и лошо разполови Германия и цяла Европа. За N-ти път излезе прав генерал фон Клаузевиц, че “Войната е продължение на политиката с други средства”.
През 1946 г. във Фултън, Мисисипи, Чърчил открадна думите на Гьобелс “желязна завеса”:
“От Шчечин на Балтийско море до Триест на Адриатическо се спуска една желязна завеса”.
Иронизираха стария “Уини” с думите на евреина Майер от филмовата къща “Метро Голдуин Майер”: “Трудно е да предсказваш, особено бъдещето / It’s difficult to make predictions, especially about the future”. Вярно. Немалко евреи не виждаха наближаващия Холокост: изтреблението на всички “унтерменш”. Untermensch означава расово или здравно непълноценни (евреи, цигани и славяни), носителите на наследствени заболявания и недъгавите.
Мнозина българи, включително аз, сбъркахме в прогнозите си за бъдещето. През 1989 г. поканих за телевизионни събеседници двама политици. Единият каза: Промяната започна, но ще ни трябва цяла година да се нормализираме. Две години възрази другият. Три, наддадох аз като най-песимист. А досега се търкулнаха трийсет....
Когато беше министър, Соломон Паси прозорливо прибра зад оградата на залесения двор зад Външно ценни скулптури, включително статуя на Лиляна Димитрова от приятеля ми Галин Малакчиев. Мони Паси непрозорливо си направи устата за поста генерален секретар на НАТО; Вашингтон си направи оглушки. А Мони нямаше да посрами НАТО, понеже то самичко се бе посрамило генерално още през Унгарското въстание през 1956-а.
Тогава, докато България беше най-верният сателит на Москва, унгарците начело с Имре Наги въстанаха против съветския комунизъм, накрая Имре Наги беше обесен. С приятеля ми Петко Кожухаров слухтяхме как от Мюнхен радио “Свободна Европа” обещава натовска помощ на унгарците, а нас подкокоросва:
“Българи, вземете пример от унгарците. Имре Надж (Над/Наги) извади Унгария от Варшавския договор, поиска от ООН, Англия и САЩ да признаят свободна и независима Унгария. Унгарците отиват при бензиностанциите, пълнят бутилки с бензин, свалят връхните си дрехи, напояват ги с бензин и щракват запалките. Будапеща свети като коледна елха. Вкъщи унгарците намотават около бутилките бензин бикфордов фитил, на няколко места с ножче оголен до жилото, мятат този коктейл "Молотов", така че бутилката да се разбие в охладителните ребра зад купола на танка. Бутилката да не e дебелостенна от шампанско и я мятате не от партера, нито от най-горния етаж, а от втория или третия.”
Със или без НАТО САЩ бомбардираха от Либия до Афганистан и от Сирия до Сърбия.
А ЕС? Ах, ЕС! Македонците му викат европска уния или заедница, което ми по харесва. Когато българите влизахме в ЕС, свирехме на сто кабагайди химна на ЕС от финала на Деветата симфония на Бетовен. Пък то трябвало от финала на осмата симфония на Густав Малер, понеже звучи като поздрава Сервус (аз съм ваш покорен слуга).
Сервус, драги читателки и читатели!
DI copyright
