Урсула фон дер Лайен предложи точно преди последния Европейски съвет революционна идея: да се отмени правото на вето на държавите, за да не затрудняват вземането на колективни решения в ЕС поне по въпросите на външната политика и приемането на нови членове. Инициативата е толкова радикална, че едва ли ще получи бързо развитие, ако въобще бъде внесена за обсъждане на високо равнище. Но вече има подкрепа от Германия.
Осмислянето ѝ ще бъде мудно поради очакваната съпротива на много държави и не се знае колко пъти ще можем да употребим още правото си на решаващ глас, преди да бъде отменено. Но вече знаем кое ще бъде последното вето на България в ЕС. То няма да е за кандидатурата на Северна Македония, а за собственото ѝ членство.
България продължава да се пита добре ли е, зле ли е в ЕС
Лидерът на възходящата в обществените проучвания партия "Възраждане" Костадин Костадинов, който е новобранец в парламентарната политика, храбро постави под въпрос смисъла на българското участие в ЕС. На 16 юни той написа в профила си във Фейсбук: "Новите избори ще дадат възможност на българския народ най-накрая да се произнесе по теми, по които досега му беше отказвано право на глас - за и против еврото, за и против санкциите срещу Русия, за и против американските бази у нас, за и против ЕС и НАТО, за и против концесиите на полезни изкопаеми и т.н. Днес борбата продължава и ще я водим дотогава, докогато "Възраждане" не почне да управлява. Скоро и самостоятелно."
За щастие социологическите прогнози не чертаят такъв националистически пробив. Но друго проучване показва, че една четвърт от българите одобряват войната на Путин. Това автоматично ги праща на антиевропейски позиции, защото ЕС постави Русия в изолация именно заради агресията ѝ в Украйна. Днес не може да си едновременно с ЕС и Русия. Две държави в Европа полагат усилия да седят и на двата стола - Сърбия и Унгария, които са съответно кандидат и член на ЕС, - но не могат да се похвалят с голям успех, като се опитват да изтъргуват европейската солидарност за руски природен газ. Сърбия първа се увери, че прагът на търпимост в ЕС не е безкрайно висок, защото в средата на юни получи плесница от Брюксел, който ѝ отказа да отвори нова група преговорни глави (клъстър) за членство в ЕС. Така преговорите ѝ спряха и не се знае кога ще се подновят. Ако Белград поиска яснота по въпроса, ще бъде пратен да се консултира с Турция, която има дългогодишен опит в безсрочното прекратяване на преговори с ЕС.
С Унгария процедурата е по-сложна,
защото като член на ЕС има право на вето. Тя показа, че няма задръжки да го използва, за да изнудва ЕС в угода на Путин. Докато защитаваше собствените си егоистични интереси за по-евтин природен газ и неспирни доставки на руски петрол, донякъде срещаше разбиране сред останалите държави в ЕС. Но когато заплаши да наложи вето над Шестия пакет санкции срещу Русия, защото в него фигурира името на един от главните пропагандисти на Кремъл - патриарх Кирил, промосковската игра на премиера Виктор Орбан стана съвсем прозрачна. В Унгария само 0,1% от религиозните граждани са православни, а останалите са католици и протестанти. Никакъв съществен национален интерес не може да стои зад това изнудване на ЕС. Но пък ясно личи, че Орбан прокарва интересите на Путин.
Това бе скандалът, който провокира нервната инициатива на Фон дер Лайен да призове за отказ от правилото на единогласие по въпросите на външната политика и разширяването на Съюза. Според нея съпротивата на една държава не бива да е пречка на останалите да изработят с мнозинство обща позиция по важни въпроси. Разбира се,
темата е изключително деликатна
Няма как Гърция и Кипър да се откажат от правото си на вето, когато става дума за приемането на Турция в ЕС. Нидерландия няма да вдигне ветото си над приемането на България в шенгенската зона въпреки изпълнението на техническите критерии за членство, защото вижда, че върховенството на закона е само декларативно. Балтийските държави и Полша биха наложили вето на всяко заиграване на Франция, Германия и Италия с Русия, каквато склонност показваха техните лидери. Неслучайно френският президент Еманюел Макрон, германският канцлер Олаф Шолц и италианският премиер Марио Драги отидоха заедно в Киев, за да разсеят подозренията, че имат проруски кроежи зад гърба на Украйна и останалите държави в ЕС.
Настроенията в ЕС срещу злоупотребата с правото на вето от Унгария могат да се насочат и към България, ако тя не успее да привлече европейска подкрепа за своите възражения срещу започването на присъединителни преговори с РС Македония. Досега спорът изглеждаше междудържавен и затова България се поставяше
в европейска изолация
Франция направи предложение, което за първи път призна, че проблемът не е двустранен, а е между ЕС и Северна Македония. Така България получи шанс да излезе от изолацията си и да отстъпи европейския ъгъл на РСМ. Затова президентът Румен Радев определи "предложенията на Френското председателство като най-добрите и справедливи до момента, които все по-ясно отчитат европейските принципи и норми, както и позицията на България".
Преходът от едно състояние към друго може да стане много бързо и България не бива да затъва в национализъм, ако иска да се чува гласът ѝ в европейската многостранна дипломация. Ветото често е определяно като "ядрена опция", т.е. крайна мярка, която заплашва всички. Други го оприличават на ръчна граната, която, ако не бъде хвърлена навреме, взривява първо преносителя ѝ. И в двата случая трябва да се прилага разумно.
Повдигането на въпроса има ли смисъл да членуваме в ЕС ни изправя пред следващия въпрос: добре ли ще е да заменим Европа с конструираните от Сърбия Отворени Балкани? Това ще ни върне към идеята от XIX в. за Балканска федерация, която би трябвало отдавна да сме оставили на историците.
