Наближаваме 30 години от началото на т.нар. промени, които дадоха име на Прехода - нищо незначещото понятие и същевременно даващо оправдание за всички несгоди. И вместо да му сложим край, се зададоха сюжети, които загатват, че превъртяхме цикъла на колелото, за да започнем наново. Обществената поляризация не си е отишла, завърнаха се гладните стачки и партийните медии, говори се пак за одържавяване. Двуполюсният партиен модел се изроди в двуполюсни коалиции с два основни политически гръбнака.
Партийната номенклатура си смени само дрехите.
Имаме партия, която се държи като БКП в зрелите си години - потънала надълбоко във всички слоеве и дълбоко вярваща, че е незаменима.
След близо три десетилетия на лутане стигнахме до момент, в който две политически крила на едно и също тяло овладяха представата за алтернатива. Както наследниците на БКП след 10 ноември "подпомогнаха" да има "избор", побутвайки прохождащото Се-Де-Се, така БСП и ГЕРБ се превърнаха в скачени съдове. Ако едните дадат тон, вторите се обаждат като ехо... и обратното.
Тази неделя от Бузлуджа лидерът на БСП Корнелия Нинова се провикна: "Шайка управлява България" и поиска предсрочни избори. От върха тя описа как "политико-олигархична група" си е присвоила държавата. Лидерът на ПЕС Сергей Станишев, забравил ултиматума от 2013 г. - "гласуваме за Пеевски или правителството пада", обобщи: "Това управление не може да произведе перспектива". Разбира се, ГЕРБ отвърнаха с юнашки залп под команда на лидера им Бойко Борисов, който не пропусна да ги "боцне". Първо им напомни, че ги "бие на всички избори". А след това ги подкачи: "Нека да си хапнат и да си пийнат, те обичат, това си е тяхна традиция...".
Двете партийни централи преливат взаимно словесни флуиди, вдигат си цената и, тухла по тухла, зидат стената на политическото статукво. Каквито и избори да има, друго управление може да се формира или отново около ГЕРБ, или около БСП. А може ли да се говори за избор,
когато избираме между "ези" и "тура" на една и съща монета?
Тези ежедневни подхвърляния между ГЕРБ и БСП, партии, чиито управленски актив е излязъл от едно "люпило", само показват връщането в изходното положение на незрялата ни демокрация. Нинова носи цветя на бюста на Тодор Живков в Правец, Борисов го тачи като свой "университет" и умилително разказва случки от своето битие като телохранител на ул. "Секвоя". На "Позитано" пишат "Визия за България" - да променят системата, в чиито фундамент е вграден генетичният код на самото БСП, а ГЕРБ все по-настойчиво приличат на партията на Тодор Живков от етапа на "зрелия соц".
Членуващите в Европейската народна партия Граждани за европейско развитие на България са се окопали в почти всички нива на управлението и слоеве на обществения живот, а из страната са развили феодално-олигархичен модел. В него местните велможи, създатели на "национално отговорен капитал", разполагащи с публични блага и работни места, са тясно обвързани с регионалните функционери на партията, а често двете функции се припокриват. Почти няма район в България, в който да няма значим предприемач без топла връзка с ГЕРБ.
Като прибавим и разни бивши апаратчици от системата на МВР - които бяха гръбнакът при създаването на партията на Борисов и които и до днес държат на плещите си структурите в доста райони - картината за
пълна взаимозависимост между политическите и бизнес интереси
изпъква още по-драстично. В управлението се доразви един от парадоксите на полузрялата демокрация "а ла Борисов". Формално съзидателите на вътрешен продукт, носителите на капитала и творци на блага са частни предприемачи и компании. Обаче в същото време разпределянето на публични средства е в ръцете на политическата власт, разбирай ГЕРБ. Партията на Нинова иска да връща държавата в икономиката. Само че колкото повече държава има в икономиката, толкова повече хранилки има за партийни назначения в бордове на държавни фирми. Финансовата логика е една и съща, технологията - различна.
Прословутото разделение на властите, функциониращо на хартия, също е принесено в жертва на ГЕРБ. Пред публиката периодично се сервират отвличащи вниманието скандали, изграждащи привидността за надпревара и взаимен контрол между институциите, както би трябвало да бъде в действащата демокрация. Съдебната власт е най-перверзната форма на овладяване на уж независимите от партийния връх институции - направлявана като кукла на конци в театър на абсурда. Вече дори важни за обществото съдебни решения преминават като гротеска на справедливостта - вижте делото по грандиозната измама КТБ.
От детинската разправия между коалиционните му партньори в "Обединените патриоти", до селската черква или преливника на малък язовир - във фигурата на министър-председателя Бойко Борисов се събират очакванията, надеждите, болките, прошенията и т.н. на хиляди българи. Точно както навремето всеки търсеше път лично до др. Тодор Живков (за да му реши проблема), така и днес всеки, ударил на камък с институциите, дири пряк контакт с Борисов. Това ласкае самочувствието на лидера на ГЕРБ, но е
белег за сбъркано управление
И няма нищо общо с живота по демократични правила, а по-скоро с онзи в автокрация, социалистически строй, наречен от бившия Първи в самия му край - "едно недоносче". Сред белезите на превъртяното ниво на т.нар. "български преход" е и завръщането на радио "Свободна Европа". Заедно с това у нас все повече телевизии стават картечни гнезда на партийните централи. "Алфа", СКАТ, медиите на депутата от ДПС, чието име не трябва да се споменава, някогашната телевизия на бившия евродепутат на ГЕРБ Емил Стоянов, която днес е първи рупор на управляващата партия. Амбицията на БСП да има свой телевизионен канал - RED.ТВ. Всичко това ни връща в годините на дуализма от времето на в. "Демокрация" и в. "Дума".
"Българският преход" направи един оборот. Едно поколение изнесе промените, за да остави мечтите си на входа на новата демократична България. Все пак историята е и спирала. И ако се въртим в позната окръжност, според оста на оптимистичния прочит все пак има надграждане. Но може и да е слизане надолу.
