Конфликтът между все още управляващите в държавата в лицето на най-голямата парламентарна формация - „Продължаваме промяна“, и президента Румен Радев остави ключов отпечатък на неочаквано място. В сряда Съветът за електронни медии не избра нов генерален директор на БНТ и закрепи действащия Емил Кошлуков на стола му за неопределено време. Мандатът на бившия депутат изтича на 10 юли, но той ще остане начело на обществената телевизия до провеждането на нов конкурс. Кога ще има такъв, засега не е ясно. Във времената, в които управляваше ГЕРБ, ексшефът на БНТ Вяра Анкова прекара на десетия шефски етаж около година след изтичане на втория си мандат, преди СЕМ да обяви процедура за смяната й.
По време на приключилото тази седмица състезание стана напълно очевидно, че хората от квотата на Румен Радев в СЕМ - председателят Соня Момчилова и бившият репортер в Би Ти Ви Габриела Наплатанова, не желаят по никакъв начин да си партнират с представителите на това Народно събрание – бившия водещ в „Дарик радио“ Пролет Велкова и юриста Симона Велева. Преди около месец те станаха част от медийния регулатор по предложение на „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“. Нежеланието на Момчилова и на Наплатанова да харесат обща кандидатура с представителите на все още управляващото мнозинство биеше на очи, въпреки че специално Велева даде всичко от себе си да накара групата (или поне три от тях) да се обедини около един претендент, който да е различен от Кошлуков. Велева на два пъти предложи различни варианти за избор, а в същото време подкрепи и трети.
В първия тур на вота тя предложи за победител да бъде излъчена бившият юрисконсулт на БНТ Ирина Величкова. След като нито нейното, нито останалите предложения не събраха необходите три от пет гласа, Велева включи в оборот и името на Сашо Диков. Междувременно тя гласува заедно с Пролет Велкова в подкрепа на бившия шеф на новинарите в Би Ти Ви Венелин Петков. Въпреки това отново нито Диков, нито Петков събраха заветните три вдигнати ръце. Така се стигна до парадокса Кошлуков да продължи да държи юздите в БНТ, въпреки че всяка от изброените - Момчилова, Наплатанова, Велкова и Велева, заявиха, че той не е подходящ за длъжността, гласувайки против него. Най-доволни от разнобоя в СЕМ пък със сигурност остана ГЕРБ. Техният представител Галина Георгиева на три пъти подкрепи Кошлуков и го обяви като най-подходящ за шеф на медията. Парадоксалното е, че докато всички други отричаха това, в крайна сметка настоящият директор успя да остане на позицията си въпреки наглед нищожната подкрепа за себе си.
Че хората на Румен Радев си търсят извинения, за да не гласуват ведно с тези на ДБ и ПП, пролича при поднасянето на аргументите за и против кандидатурите. Габриела Наплатанова призна, че харесва най-много концепцията на Венелин Петков. Тя припомни, че го познава от 22 години, и коментира, че той е принципен човек, който може да свърши работа в БНТ. Наплатанова обаче съобщи, че няма да участва във вота за бившия си шеф, за да няма спекулации, че изборът й е субективен и емоционален. Не стана ясно кой ще я обвини в подобно нещо, след като член на СЕМ нейно задължение е да избере най-добрия директор на националната телевизия. Затова остана усещането, че Наплатанова не гласува по други причини.
Не по-малко съшити с бели конци бяха и доводите на Момчилова. Първоначално тя поясни, че по време на изслушванията не е видяла кандидат, който да събуди „спящия великан“, както Венелин Петков нарече БНТ. По-късно шефката на СЕМ внезапно промени решението си и на два пъти гласува за Сашо Диков. Това обаче се случи, след като стана ясно, че ветеранът няма шанс да събере нужното му мнозинство.
С напълно основателни резерви може да се подходи и към думите на Момчилова,
че сред кандидатите е липсвало качество. Този път в конкурса за шеф на БНТ се явиха хора с наистина различни професионални профили. Ако целта на квотите в СЕМ, особено на едната, не бе да покажат мускули на другата, в съвета можеше да се оформи мнозинство около журналист, чиято кариера е преминала изцяло в БНТ– Сашо Йовков или Василена Матакева. Мнозинството можеше да се спре и на човек, който е работил както в БНТ, така и в частни телевизии и е ръководил големи екипи от репортери, редактори, оператори – Сашо Диков или Венелин Петков. Или пък регулаторът можеше да сложи начело юрист, работил както в БНТ, така и в БНР, а също и в организации за защита на авторските права – Ирина Величкова. Можеше да заложи и на човек като шефа на БНР в Кърджали Красимир Ангелов, който познава много добре проблемите на регионалната журналистика и знае как да впише местните новини в централните емисии. В последна сметка три или повече гласа можеше да се съберат не за действащ журналист или човек с практика в оперативната телевизионна дейност, а за университетски преподавател, ръководил студентската телевизия „Алма Матер“ - Светлана Божилова. Избори имаше не един и два, стига да не липсваше желание.
Вижданията на тези хора за бъдещето на БНТ също бяха достатъчно различни. Сашо Диков например обяви обществената телевизия за „каца без дъно“ и каза, че преди всичко на нея трябва да й се направи „тотална ревизия“, за да се види къде изтичат парите на данъкоплатците. В понеделник той повтори идеята си отпреди 3 г., когато отново се конкурираше за мястото, че е добре БНТ2 да се превърне в реактивен новинарски канал, който отразява всяко важно събитие в държавата. И Диков, и Петков нееднократно заявиха, че в БНТ трябва да се върне качествената, равноотдалечена от всички политици журналистика, за да започнат хората отново да я възприемат като обществена телевизия. Петков конкретизира, че към това трябва да се тръгне с повече разследвания за разхищения на публични средства, каквито сега липсват по БНТ.
Други кандидати бяха далеч по-благосклонни към имиджа на телевизията
Сашо Йовков си пожела финансирането й да е процент от БВП, който да не зависи от волята на финансовите министри. В същото време той изказа схващане, че през уикендите БНТ трябва да заложи на повече развлечения и дори напълно да изключи политиката от програмата си. И той, и Василена Матакева се застъпиха за спортния канал БНТ3, докато юристът Ирина Величкова заяви, че той трябва да бъде заменен с друга програма.
Всички тези предложения отидоха в кошчето за боклук, след като СЕМ позволи начело на БНТ да остане със сигурност най-спорният й досегашен директор. Кошлуков вече си заслужи славата на първия и единствен досега шеф на издържаната от данъкоплатците медия, срещу когото първи на протест излязоха собствените му подчинени. Още докато беше програмен директор на БНТ1, през зимата на 2018 г. работещите в „Денят започва с култура“ се появиха пред сградата на телевизията. Те съобщиха, че Кошлуков се опитва да им диктува кой гост да бъде канен и кой - не, както и какви въпроси да се задават. След като скандалът избухна, журналистите от „Денят започва с култура“ бяха подкрепени от много граждани. Това даде началото на почти 4-годишно непрекъснато недоволство срещу личността на Кошлуков. Най-силно бе то, когато като водещ на „Още от деня“ бъдещият генерален директор показа среден пръст на демонстриращите срещу него. Както и през 2020 г., когато оставката на Кошлуков бе третата най-искана в държавата след тази на Бойко Борисов и на главния прокурор Иван Гешев. Тогава президентът Румен Радев като че ли подкрепи хората от площада с възгласа "Мутри, вън!". Само две години по-късно обаче неговите пратеници в СЕМ не съдействаха едно от исканията на протестиращите да бъде изпълнено.
