В края на септември Сърбия разположи модерни оръжия на границата си с Косово, което представляваше едно от най-големите сръбски военни струпвания от края на войната преди близо четвърт век. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън се обади на сръбския президент Александър Вучич, за да поиска "незабавна деескалация".

Въпреки че струпването на сили до голяма степен беше пренебрегнато от западните медии - а след това беше забравено на фона на избухналата война между Израел и "Хамас" - то е част от тревожните процеси на Балканите. Непосредственият повод за сръбската мобилизация бяха месеците на размирици между Косово и Сърбия, които поддържат крехък мир, откакто бомбардировките на НАТО помогнаха на Косово да спечели фактическа независимост от Белград във войната през 1998-99 г. През май Сърбия постави войските си в бойна готовност, след като етнически сърби, живеещи в Косово, влязоха в сблъсък с косовската полиция. А през септември, точно преди неотдавнашната мобилизация по границата, 30 тежко въоръжени етнически сърби нападнаха полицейски патрул в Косово, при което загинаха четирима души.

Но има много признаци, че тези инциденти надхвърлят познатото напрежение през изминалите години. Те показват и нарастващата заплаха, която Русия, партньор на Сърбия, представлява за региона. През 2022 г. например сръбският министър-председател Ана Бърнабич заяви, че Косово и Сърбия са "на ръба на въоръжен конфликт". А Москва - която не признава независимостта на Косово - подклажда огъня, използвайки информационни операции, за да подхранва косовско-сръбското недоверие и да разпространява войнствени послания, които поляризират региона по етнически и религиозен признак. Освен това Русия въоръжава Сърбия, като същевременно увеличава енергийната ѝ зависимост от своите компании, предоставяйки газ и петрол с голяма отстъпка. Москва е обещала на Белград, че ще попречи на Косово да стане член на ООН. "Голяма експлозия назрява в центъра на Европа", заяви руският външен министър Сергей Лавров през май. 

Част от причините, поради които Русия с удоволствие разпалва историческия конфликт между Косово и Сърбия, са, че по този начин се натоварват ресурсите на НАТО и се подкопава силата на САЩ в Европа. През 1999 г. НАТО принуди Сърбия да се изтегли от Косово и оттогава алиансът поддържа там малки мироопазващи сили от натовски войски. В резултат на това нарастващото напрежение между Косово и Сърбия поставя на изпитание стабилността на НАТО в региона. Подкрепата за Сърбия също така дава на Русия опора на Балканите. Сръбски официални лица благодариха на Русия за нейната "подкрепа за териториалната цялост и суверенитета на Сърбия" и подчертаха, че подкрепата на Москва е причината Сърбия да откаже да наложи санкции на Русия. 

Чрез натиск върху Белград Съединените щати успяха да укротят последния изблик на размирици, като няколко дни по-късно Вучич заяви, че ще изтегли силите си по границата и че Сърбия няма намерение да нахлува в Косово. Напрежението обаче остава високо. Косово определи атаките от септември като терористични, а Вучич обвини Сърбия, че е извършила "брутално етническо прочистване" срещу етническите сърби в Косово с помощта на "международната общност". И не е необходимо Вучич да извършва пълномащабна военна кампания в Косово, за да продължи проекта си за дестабилизиране на страната и унижаване на НАТО. Подобно на руския президент Владимир Путин, Вучич използва военизирани групи за постигане на целите си. Според косовското правителство Белград е помогнал за организирането на нападението през септември. Вучич би могъл да използва "малки зелени човечета", за да завземе контрола над Северно Косово, като същевременно прибягва до правдоподобно отричане, точно както Путин направи в Крим.

Следователно е време НАТО решително да сложи край на подкрепяното от Кремъл шоу на Вучич. Съединените щати и Европа трябва да дадат ясно да се разбере на Белград и Москва, че ще реагират решително и сурово срещу бъдещи балкански провокации. Те трябва да засилят присъствието на НАТО в региона и да установят надеждни червени линии, които Сърбия не може да премине, без да провокира военна конфронтация със силите на НАТО. И трябва да наложат санкции на Белград, ако сръбските лидери не се отдалечат от Москва и не деескалират напрежението. 

ОС НА ОПОРТЮНИЗМА
Появата на Вучич като основен подбудител на напрежението с Косово не бива да е изненада. Като млад политик Вучич бе твърд сръбски националист. По време на балканските войни, последвали разпадането на Югославия - в които албанци, босненски мюсюлмани, хървати и сърби се избиваха помежду си, опитвайки се да контролират региона - Вучич насърчаваше новата сръбска държава да смаже етническите си противници. Той изпитваше особена ярост към косовските албанци, които са предимно мюсюлмани и съставляват над 90% от населението на Косово.

"За всеки убит сърбин ние ще убием 100 мюсюлмани", заяви Вучич в обръщение през 1995 г. През 1998 г. той стана министър на информацията на сръбския президент Слободан Милошевич. Режимът на Милошевич, печално известен с особено жестоките убийства на албанци, се разпадна след намесата на НАТО. Милошевич бе арестуван за военни престъпления от Международния наказателен трибунал за бивша Югославия. Той умря в затвора, преди да бъде осъден. 

Днес Вучич е по-скоро опортюнист отколкото националист, воден главно от желанието си да остане на поста и да разшири властта си. Но тази нова мотивация не е направила сръбския президент особено добронамерен. Вучич има политическа полза от хаоса на Балканите, който му помага да оправдае политическата си значимост и да запази контрола си. Кризата в Косово, например, помага на Вучич да отклони вниманието от собствените си вътрешнополитически проблеми и да потуши антиправителствените протести. Тя също така подобрява международната му позиция. Чрез ескалирането и деескалирането на кризите в Косово Вучич се позиционира като определящ стабилността в региона, което му позволява да преговаря и да се пазари със западните държави, обещавайки да намали напрежението, ако те изпълнят исканията му за икономическа подкрепа.

Преговорите са само един от начините, по които Вучич играе със Съединените щати и Европа. Европейските лидери, включително предсеидателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен, заявяват, че искат Сърбия в ЕС, а Вучич теоретично се е съгласил с присъединяването. Но той го прави само защото това му носи помощ от ЕС, а всъщност иска да удължи безкрайно присъединителния процес на Сърбия. Той не иска да влезе в организация, която би го принудила да укрепи върховенството на закона.

Всъщност веднага след като дойде на власт, Вучич подкопа цялата прозападна политическа опозиция, като същевременно укрепи крайнодесните сръбски групи, за да подобри собствения си политически рейтинг. За да разшири властта си в региона, той също така се опитва да задържи етническите сърби в Косово в орбитата на Белград и все още изглежда заинтересован от насилствено отнемане на части от Косово. "Всички сърби знаят, че са загубили Косово", заяви той през 2018 г. "Но аз ще се опитам да направя всичко по силите си, за да си върна това, което мога, така че в крайна сметка това да не е пълно поражение или пълна загуба". Тъй като Западът е зает да снабдява Украйна, да подкрепя Израел и да ограничава Китай, Вучич смята, че шансът му да нахлуе в Косово може да дойде скоро.

За да успее обаче, Вучич се нуждае от помощта на Путин. Той иска преди всичко руска енергия - основния инструмент за влияние на Москва. Но Русия и Сърбия също така засилиха военно-техническото си сътрудничество (което Белград използва като разменна монета в преговорите със Запада). Вучич дори призова Москва за вътрешна помощ. През май например той предупреди за "опитите за цветни революции" - поредица от протестни движения, които помогнаха за свалянето на проруски управници в постсъветските държави. През 2021 г. Сърбия и Русия вече обещаха да се борят съвместно с тях. Резултатът може да бъде руска намеса в предсрочните парламентарни избори в Сърбия на 17 декември, които Вучич обяви през октомври.
За да спечели тези избори, Вучич вероятно ще се опре силно на медиите. Като бивш министър на информацията на Сърбия Вучич познава добре тази област. Под негово ръководство Белград разпространи дезинформация, за да подготви сърбите в края на 90-те години за ескалация на враждата в Косово, включително като обвини Обединеното кралство, че подготвя войната за независимост на Косово. Той заяви, че министър-председателят на Косово е извършил "терористични действия срещу сърбите", и обвини НАТО за увеличаването на броя на раковите заболявания в страната, което според Белград е резултат от използването на боеприпаси с обеднен уран от НАТО по време на интервенцията през 1999 г. Сръбските вестници, които до голяма степен се придържат към правителствената линия, са пълни с антикосовски разкази, а от сръбските радиостанции се сипят патриотични песни. Сръбските улици са залети с графити, на които пише "Косово е Сърбия" и "Когато армията се върне в Косово". (Последният лозунг на практика призовава Сърбия да нахлуе в Косово).

Русия помага. Тя е поставила в своите градове билбордове, които гласят: "Ние скърбим заедно със Сърбия / Един цвят, една вяра, една кръв", подкрепяйки териториалните претенции на Сърбия. Тя също така повтаря сръбската пропаганда в своите медии, на които Вучич позволява да работят свободно в държавата му. Станции като RT и Sputnik използват тази свобода, за да разпространяват проруски послания за Украйна заедно с просръбски послания - и то с голям успех. Много сърби вярват на руските тези за войната, а местните медии в Сърбия възприемат разказите на Кремъл и разпространяват пропагандата на Москва. Сръбските новинарски източници, например, често представят украинците като нацисти и обявяват невярно, че Украйна първа е нападнала Русия.

За Путин това отваряне е благодат. Русия разглежда Балканите като меката част на Европа и смята, че Сърбия е най-уязвимото ѝ място. Неговата цел е да превърне Москва в единствения надежден преговарящ за конфликти на Балканите, което ще даде на Кремъл възможност да окаже влияние върху западните сили. В края на краищата, ако мирът на Балканите зависи от Путин, на представителите на НАТО може да им се наложи да направят отстъпки пред Москва, ако искат да избегнат война. Като тласка Балканите на ръба на пропастта, той също така се надява да покаже, че НАТО е хартиен тигър и няма да действа, ако бъде подложен на истинско изпитание. Дори ако НАТО нанесе контраудар на Сърбия, Путин пак може да спечели. Откривайки още един фронт, Западът ще има по-малко възможности да помага на Украйна.

Кремъл има и други причини да подклажда хаоса на Балканите. Путин използва т.нар. косовски прецедент, за да защити незаконното си нахлуване в Украйна, като твърди, че анексирането на украински територии е оправдано по примера на независимостта на Косово. Според тази извратена логика, формулирана от постоянния представител на Русия в ООН в реч през януари, незаконните и безумно фалшифицирани референдуми за анексиране, проведени в окупираните украински територии, са сходни с борбата на Косово за свобода от Сърбия преди повече от две десетилетия. С други думи, Косово имаше право да напусне Сърбия, а окупираните украински територии имат право да се присъединят към Русия. (Фактът, че Русия не признава независимостта на Косово или че независимостта на Косово всъщност е прецедент за собствената борба на Украйна за свобода, са иронии, които Москва не разглежда.)  

Подкрепата на Кремъл за Белград надхвърля тесните интереси: Русия има истинска идеологическа връзка със сръбските националисти. Путин работи, за да представи Русия като водещ защитник на традиционните културни ценности - като строгото разделение на ролите за половете и консервативното християнство - срещу либералния Запад. Много сърби са естествени партньори. Сръбските медии обвиняват Запада, че се опитва да унищожи Руската и Сръбската православна църква, и се обявяват против либералните политики, като например правата на ЛГБТК. Мнозина в Сърбия подкрепят създаването на "сръбски свят" - балкански еквивалент на "руския свят" на Путин - предназначен да обедини всички сърби, включително тези в Косово, под обща сръбска културна рамка. И двете държави дори имат основополагащи митове вкоренени в териториите, които биха искали да завладеят. Много руски националисти от своя страна проследяват руската цивилизация до княз, който управлявал от днешния Киев. Много сърби вярват, че страната им трябва да си върне Косово, защото там се намират много средновековни сръбски православни манастири и е мястото на Косовската битка от 1389 г., когато се ражда митът за създаването на сръбската цивилизация.

БЪДЕТЕ ТВЪРДИ
Западните лидери разбират, че Вучич е мотивиран до голяма степен от желанието да остане на власт. В резултат на това те се опитват да успокоят сръбския президент, като предоставят на Белград стимули, включително икономически инициативи и инвестиции, които имат за цел да спрат авантюризма му. Например през юни, месец след като етнически сърби раниха миротворци на НАТО, ЕС предостави на Сърбия финансова помощ. Посланикът на САЩ в Сърбия нарече Вучич "конструктивен партньор", а когато сръбските въоръжени сили участваха в многонационално военно учение с НАТО през юни, посолството на САЩ увери, че Белград е избрал Запада пред Русия. Вучич продължава да върви по тънко въже в отношенията си със Запада. Според изтекъл документ Сърбия се е съгласила да предостави боеприпаси на Украйна, а Вучич не е отхвърлил това твърдение. През март миналата година Сърбия дори гласува в подкрепа на резолюцията на ООН, осъждаща агресията на Русия.

Но тези стъпки са само част от балансирането на Вучич. Военните учения се организират в Сърбия от 2014 г. не изискват почти нищо от Белград. За Вучич доставките на боеприпаси за Украйна са просто бизнес сделка и не са влошили руско-сръбските отношения. А резолюцията на ООН беше чисто символична - възможност да се даде тласък на страната в очите на западните лидери, без да се застрашават отношенията ѝ с Москва. Всъщност истинското, кодирано значение на резолюцията беше, че Сърбия няма да се откаже от претенциите си към Косово. "За нас Крим е Украйна, Донбас е Украйна и ще остане така", заяви Вучич през януари 2023 г. Но това е само защото Белград вярва, че както гласят сръбските графити, "Косово е Сърбия".

Ако Западът продължи да дава възможност за маневриране на Вучич, просто ще го окуражи. Той ще продължи да да играе по нервите на  НАТО и да се опитва да докаже, че алиансът е беззъб. Западът вече му даде окуражаващи сигнали: след като повече от 30 миротворци на НАТО бяха ранени при сблъсъците със сръбски протестиращи през май, алиансът не задържа агресивните протестиращи от страх, че това ще доведе до ескалация на конфликта. Но подобна сдържаност е покана за по-нататъшна ескалация от страна на Вучич, както и от страна на Кремъл. Руските официални лица наблюдават случващото се в Косово и се чудят дали могат да се измъкнат от отговорност, ако нападнат сили и съоръжения на НАТО.

От своя страна Косово понякога пренебрегва целите на Запада. Така например, страните от НАТО настояват Косово да създаде Асоциация на сръбските общини, което Косово не е направило досега. Във връзка с това Западът обвини Косово, че насилствено назначава албански кметове в градове с преобладаващо сръбско население и по този начин повишава напрежението със Сърбия. В отговор Съединените щати наложиха мерки срещу Косово и отмениха участието на страната в ръководеното от Вашингтон военно учение "Защитник на Европа 2023". Но нито едно от поведенията на Косово не оправдава фактическата кампания на Сърбия за подкопаване на неговата независимост.

За да се опита да овладее конфликта, седмица след нападението през май НАТО увеличи присъствието си в региона с нов контингент от около 500 турски войници. През октомври НАТО изпрати в страната и стотици британски войници. Но тези мерки са недостатъчни. НАТО трябва да създаде коалиция на желаещите начело със САЩ, която да може да изпрати ефективен предупредителен сигнал към Белград и Москва да спрат да насърчават политическата нестабилност. Това означава да се даде ясно да се разбере на Вучич, че ако продължи да предприема ескалиращи мерки, ще се сблъска с нарастваща поредица от осезаеми последствия - включително евентуални санкции.

Западът е в добра позиция да предприеме такива стъпки. През юни 2021 г. президентът на САЩ Джо Байдън подписа заповед, която позволява на Вашингтон да налага санкции срещу всеки, който дестабилизира Западните Балкани. Вашингтон не бива да се притеснява да ги използва срещу лица, които (по думите на заповедта) "застрашават мира, сигурността, стабилността или териториалната цялост" в региона. За да имат американските санкции максимален ефект, Обединеното кралство и ЕС трябва да се присъединят към усилията на Вашингтон. Европейските лидери трябва да поставят бъдещата помощ за Сърбия в зависимост от конкретните промени в политиката на Белград. Например ЕС би могъл да обвърже по-нататъшната си помощ с налагането на санкции срещу Русия от страна на Вучич, с привеждането на външната си политика в съответствие с тази на блока, с ограничаването на регионалните провокации и с изпълнението на програмата за реформи на ЕС - особено що се отнася до върховенството на закона и свободата на медиите.

На място НАТО трябва да разположи екипи в Косово, които да противодействат на пропагандната машина на Русия и Сърбия. Тези екипи трябва да се насочат към крайно десни сръбски групи и да им напомнят, че руските послания за "славянско братство" - към което Сърбия привидно принадлежи - са мит и че ако конфликтът избухне, Путин няма да им помогне. За целта трябва само да кажат истината: Путин е твърде зает с воденето на губеща война срещу Украйна и няма да предостави ресурси на Сърбия за въоръжен конфликт с Косово. Като доказателство тези екипи могат да посочат септемврийската война между Армения и Азербайджан. Русия е дългогодишен съюзник на Армения и въпреки това, въпреки молбите на Армения, Русия не ѝ предостави никаква военна подкрепа в неотдавнашния конфликт, който Армения загуби. Екипите биха могли също така да напомнят на сръбските националисти, че Москва не им е помогнала по време на войните през 90-те години на ХХ век.

Държавите от НАТО може да не искат да предприемат тези мерки. Всъщност те вероятно искат да игнорират Вучич напълно. Алиансът се изчерпа с помощта за Украйна, така че изразходването на време и ресурси за Косово и Сърбия може да им се стори прекалено много.

Но Западът трябва да осъзнае, че ако бъде оставено да се разраства, напрежението в тези държави може да стане много по-трудно и скъпо за преодоляване. Това, което се случва в Косово и Сърбия, рядко остава в тези страни, а кризата лесно може да се разпространи и в други балкански държави. Близката Северна Македония, която е член на НАТО, може да бъде въвлечена в нея. По-нататъшна ескалация в Косово ще доведе до хаос и в Босна и Херцеговина, където лидерът на босненските сърби Милорад Додик - който има близки връзки с Путин - заплаши, че сръбските територии в Босна ще се отделят. През октомври Додик дори подчерта, че сърбите трябва да "образуват единна държава", състояща се от Сърбия, Република Сръбска и Черна гора.

Разширяването на конфликта би било още по-голям подарък за Путин, който иска Западът да отклони вниманието си от Украйна, докато той се бори да завладее по-голяма част от тази страна. Следователно, за да защити Европа и да спре Кремъл, е важно НАТО да укрепи балканския си фланг още сега, докато разходите за това са все още ниски.