В България бизнес и политика видимо са синоними и са в десетилетно съжителство. Казано простичко, няма как да правиш бизнес, ако не си близък с действащите в момента политици. И няма как да се облагодетелстваш от властта, ако не си направил така, че бизнесът да зависи от политиците. Това е логичният извод от скандала с имотите, купени от политици на цени, далеч под средните пазарни. Той тръгна от данни за покупка на имот на подозрително ниска цена от втория човек в ГЕРБ - Цветан Цветанов, отприщи лавина от проверки, обвинения и оправдания. Имотният регистър внезапно се оказа най-горещият източник на информация и за замерване с имоти - както за състоянието на видни фигури от управляващите, така и на критикуващите ги.
От изнесените досега данни личат сделки на смущаващи цени с една и съща фирма. Осветените в тези сделки, пряко участващи във властта - правосъдният министър Цецка Цачева, зам.-министърката на спорта Ваня Колева, зам.-министърът на енергетиката Красимир Първанов, първо обявиха, че всичко им е законно. После подадоха оставки. Оставките бяха приети незабавно от премиера Бойко Борисов. Без обяснения. Но ако всичко е законно, защо валят оставки?
За пореден път, когато светнат данни за облагодетелстване на висши държавни чиновници от властта, реакцията е една и съща. Но тя е по-скоро
замитане на боклука под килима
След което същите хора периодично отново се връщат на високи постове. И Красимир Първанов, който досега струва на българските данъкоплатци 1.2 милиарда лева заради делото за АЕЦ "Белене", е само един от примерите. Кога и как уволнените днес ще възкръснат в бъдеще на нови постове, ще видим.
Голямата истерия се върти около съдбата на зам.-председателя на ГЕРБ и шеф на парламентарната група на управляващата, макар и в коалиция, партия. Всъщност дали и как неговите функции се променят, няма никакво значение. Защото за пореден път скандалът се прехвърля основно в сферата на политиката. Търси се кой кого атакува, градят се схеми за преразпределение на силите вътре в партиите и между партиите. Но това е по-скоро за отвличане на вниманието.
Истинският проблем е в срастването на бизнес и политика
В склонността на политиците да рекетират бизнеса. И в приучването и съглашателството на бизнеса да плаща този рекет, за да може изобщо да съществува. Заради сделките на Цветан Цветанов и на останалите осветени досега на прицел е "Артекс" - компания, която все пак е известна с качествено и луксозно строителство на приемани за престижни места в столицата. (Каква е околната инфраструктура и доколко престижността не е илюзорна и наследена от преди десетилетия, е отделен въпрос. То и премиерът Борисов наскоро се изказа точно за склонността на властта, предишна и сегашна, да се групира имотно в определени квартали.) Но ако се погледнат и други големи компании? Дали и там няма да излязат данни за смущаващи индивидуални цени? А по курортите - зимни и летни, където мнозина от политиците, все едно сегашни или бивши, имат имоти?
Покрай скандала с имотите изникна и друга интрига - как "Артекс" със "случайна" законова поправка и с още по-случайно превратно тълкуване на поправката получава възможност да строи една от най-спорните високи сгради в столицата, срещу която от години има съпротива. Тук нещата стигат до пълна гротеска. Главният архитект на столицата, издал разрешението, обяснява, че не знае доколко е законно продължаването на строителството. От регионалното министерство, чийто зам.-министър е изпратил тълкувателно писмо за продължаване на строежа, крият какво точно пише в писмото, но подсказват, че разрешението всъщност е за укрепване на терена. И после никой нищо не предприема, докато не се вдигне шум и докато обществото не започне да показва, че вече му писва.
Може би точно това
възпря във вторник ГЕРБ и ДПС да прокарат скандалната поправка
общинарите да не бъдат извадени от кръга на лицата, които трябва да обявяват имущество и конфликт на интереси пред държавната антикорупционна комисия. Първоначалният мотив бе, че комисията няма капацитет да проверява и местната власт. Скандалът с имотите обаче вероятно е светнал предупредителна лампа пред управляващите, че отиват твърде далеч.
Защото рекетът спрямо бизнеса върви както от най-горните слоеве на така наречената политическа класа, така и на местно ниво. Спомням си как, преди време, чуждестранна търговска верига се опита да стъпи в малък провинциален град и помоли за съдействие потенциален строител на обекта. Имаше подходящ терен, празен и досега, където веднъж седмично се организира така нареченият битак с долнопробни стоки. Чужденците обаче отказаха да платят поискания им рекет и просто забравиха за проекта си. Възможните работни места ги няма, а местните хора, доколкото са останали, пътуват до околни областни градове, ако им трябва добра стока.
Това е "страничен" случай. Но дали местният роден бизнес, ако и доколкото го има, би могъл да си позволи да се сблъска с местните власти? Или просто влиза в конкубинат с тях? Или пък местните власти стават част от местния бизнес? Или от структури, създавани за усвояване на европейски пари? Колкото и да са закъснели и да изглеждат само като "биене на тъпана" преди изборите, серия от проверки, които започна прокуратурата напоследък в малки градове, показва
доколко уродливо властта се слива с бизнеса и с привилегиите за себе си
Нека се сетим и за големите инфраструктурни проекти. Макар и да се реализираха с европейски пари, от тях постепенно бяха изтласкани чуждите компании. Типичен пример е магистрала "Струма". Там мощно лобиране на български строителни фирми блокира един от възможните и най-екологични варианти - за дълъг тунел през дефилето. Извадиха се куп аргументи - сеизмична зона (като че ли тунелите в Италия и Гърция са в несеизмична зона), наличие на находища на уран и какво ли не. В крайна сметка се възприе спорен вариант, заради който може да се наложи да връщаме милиарди на ЕС. И това е част от проблема. След скандала с "Джи Пи Груп" за съмнения за измами с европари премиерът Борисов нареди тя да бъде отстранена от всички проекти с еврофондове. Месеци по-късно се оказа, че компанията няма намерение да се съобразява с това и пътната агенция сключи с нея договор за строителство на най-сложния обект по трасето. Какво се е променило в тези месеци в мисленето на управляващите? Няма отговор.
Това не се случва за първи път. Заради витаещи съмнения към определени фирми например преди години бе спряно продължаването на магистрала "Хемус". В края на миналата година държавата наля близо 1.4 милиарда лева на държавната "Автомагистрали", която да дострои аутобана. Кандидатите отново са сред "съмнителните". Само "непреодолима необходимост" от бързо строителство ли са тези врътки? Или пак може да се подозира пореден конкубинат на управляващи и бизнес клиентела?
Сега за пореден път премиерът първо запази мълчание, после се опита да се прави на омайник с фрази, които заобикалят истинския проблем. Но по темата за имотите българинът по традиция е особено чувствителен. Не забравя. И цялата мощ на държавата няма да постигне забрава. Така повелява българската традиция от десетилетия, все едно кой е на власт.
