" Шосе деформе". "Шосе деграде". След десетки хиляди километри по европейските пътища от Литва до Южна Сицилия и от норвежките фиорди и островите Оркни над Шотландия до най-южните части на Пелопонес в Гърция внезапно откривам как съм живял с измамното усещане, че нищо на пътя не може да ме изненада. Двата надписа, които виждаме по второстепенни трасета из френската провинция, обаче първо ни озадачават, после се превръщат в тема на безкрайни шеги.
Вярно, за някъде около 4500 км из Франция и по наистина перфектните, включително второкласни и третокласни, пътища "деформето" го виждаме 4-5 пъти, а "деградето" - 2-3. Изненадата идва след надписите. Първият означава, че по пътя има някаква неравност, но йетито, с което пътуваме, навикнало на българската шосейна действителност, изобщо не усеща каквото и да било. Вторият надпис предупреждава за по-сериозни неравности. Само че няма нито дупки, нито нещо, което да впечатли българския шофьор - някакво си леко подрусване. И толкова.
Според един от онлайн речниците "деграде" означавало "понижен", "разжалван". Сетих се за тези нетипични предупреждения извън стандартния знак за неравности по пътя тези дни, когато Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ)
официално "разжалва" участъци от магистрала "Тракия"
до обикновен междуградски път и им сложи ограничение от 90 км в час. Иде реч за няколко километра около Ихтиман и за 40 километра от Чирпан до Стара Загора, които от години са злокобно неравни и вече с издълбани коловози. Така пътната агенция най-накрая призна онова, което знаят всички шофьори - че истинска магистрала до морето просто няма. Все още не признава, че не само тези километри са наистина проблемни, но и това ще стане...
Впрочем, ако трябва да приложим френските критерии за родните магистрали, всички те открай докрай трябва да влязат в категорията "деграде". "Хемус" например от дълги години може да се нарече "магистрала" само в бюлетините на АПИ. Иначе трасето до Ябланица в почти цялата си дължина е осеяно с неравности и кръпки, дори и в по-новите участъци. Само на две-три места свенливо са сложени ограничения - до 90 и до 120 км в час. "Марица" се пука непрекъснато. Любимата на премиера Бойко Борисов "Люлин" никога, от момента на тържественото си откриване, не е била магистрала - заради свлачища, напуквания и проблеми в тунелите вечно е ограничена.
Но това е само когато говорим за така наречените магистрали. Излезем ли извън тях, нещата стават направо трагични. 8000 от 20 000 км републикански пътища са в лошо или много лошо състояние. Същото важи и за над 12 000 от 20 000 км общинска пътна мрежа. Данните изнесе преди около половин година вече бившият регионален министър Николай Нанков. Той бе длъжен да бъде оптимист, говорейки за шосетата, за които отговаряше. Не са оптимисти обаче жителите на хиляди български градчета и села, за които пътуването до домовете им с автомобил се превръща в истински кошмар и в упражнение по офроуд. Заради което периодично се организират протести. След тях идват обещания за скорошна промяна и всичко заглъхва. Това се случва
въпреки милиардите, дадени от европейските фондове за пътища,
и въпреки непрекъснатите нови изливания на пари от бюджета за ремонти
Ако се съди по рязането на ленти, лискането на менчета и щедрите обещания в последните десетина години, направени и от премиера Борисов, и от бившите регионални министри Лиляна Павлова и Николай Нанков, би трябвало сравнително късата пътна мрежа в България да е в перфектно състояние. Реалността е различна. Да напуснеш София, дори и в непразнични дни, е почти мисия невъзможна. Заради непрекъснатите многогодишни ремонти по "Тракия" и "Хемус" изминаването на някакви нищожни иначе стотина километра може да трае до 3-4 часа. В края на миналата седмица пътуването до Пловдив отнемаше до 4 часа. В момента "Хемус" например е затапена на 4 места заради неотложни ремонти на мостове само в първите си 50 км и на още 2 места в Шуменско. Така излизането или прибирането в столицата, побрала около 1/4 от населението на България, отнемаше часове. В същото време премиерът инспектираше, заедно с вицепремиера Томислав Дончев, превърналия се в митичен обход на Габрово, напредъка на новите мостове, разпитваше за качеството на бетона и гледаше оптимистично към евентуалното начало на тунела под Шипка.
Затова може би е време на изхода на всеки български град или село освен знака за край на населеното място, да се сложи и един нов знак - "шосе деграде". Тази привидно еретична мисъл ми идва наум, слушайки изявленията на новата министърка на регионалното развитие Петя Аврамова. „През тази година от МРРБ беше дадена зелена светлина на проекти за близо 3 млрд. лева, чиято реализация ще продължи в следващите години. Нашият топ приоритет остава безопасността на пътната инфраструктура“, казва тя на строителен форум, проведен вчера. Министърката добавя, че в момента АПИ прави инвентаризация на магистралите, първокласните, второкласните и третокласните пътища в страната, както и на
необходимите мерки, които трябва да бъдат набелязани
На базата на обобщен доклад ще бъде направен анализ и разчет на необходимите средства, а най-тежките участъци ще бъдат с приоритет. „Специално внимание ще продължим да обръщаме на безопасността на мостовите съоръжения. Ще бъдем безкомпромисни към качеството на изпълнението“, подчертава регионалният министър. И обещава, че ще се промени нормативната уредба за гаранционните срокове за изпълнението на пътищата, както за ново строителство, така и за ремонтите. Веднага й опонират, че всеки материал си имал срок на годност и не може гаранционните срокове да се удължават безкрайно.
Също вчера bTV показа път за родопското село Рибново, ремонтиран за 16 милиона лева, който никога не е получавал разрешение за ползване, на практика е незаконен, руши се, но не може да бъде оправен, защото е незаконен. Това е просто съвпадение.
Но не е съвпадение как постепенно от конкурсите за пътни проекти бяха изтласкани големите европейски фирми. Как те успяват да получат поръчки единствено ако се съюзят с родни фирми в консорциум. Как в пътното строителство, а и не само там, се разпределят поръчки и участъци. Как, например, планираният тунел през Кресненското дефиле бе отхвърлен, просто защото няма български изпълнител, който може да го направи. Как бяха отстранени чуждестранните кандидати за тунела "Железница" на магистрала "Струма" и как заради обжалването АПИ е заплашена от сериозна глоба, след като КЗК допусна предварително сключване на договор с избрания изпълнител. Как на практика всяка поръчка за пътно строителство бива оспорвана, а съмненията за избор на изпълнител остават? Как вчера почетният председател на Камарата на строителите Симеон Пешов призова Швейцария да спре да финансира екологични организации, за да не се противопоставят на спорни пътни проекти.
А дали не е най-добре на изхода на всяко българско градче или село освен "деграде", най-накрая да сложим и един нов знак - "шосе корумпе"? Имаме ги по много.
-----------------------
P.S. Данни на Евростат за 2015 г. сочат, че в ЕС смъртността по пътищата е най-висока в Румъния (9.6 на 100 000 души) и в България ( 9.9 на 100 000 души). Във Франция е 5.2 на 100 000 души. В България разрешената скорост по второстепенни пътища е 90 километра в час, а в Румъния 90 до 100 километра в час. От юли тази година във Франция въведоха ограничение от 80 км в час по двулентовите двупосочни пътища. Въпреки съпротивата ограничението бе наложено, за да се ограничат жертвите от висока скорост. Мярката засяга около 400 000 км междуградски и междуселски пътища, въпреки перфектното им състояние. Високият процент на инциденти и на жертви в България се дължи до голяма степен и на лошото състояние на пътищата.
