От Вазовите "Чичовци" ни е останал споменът, че българинът обича да бистри външната политика. Дай му да бъбри за Франца, Инглитера, Аустрия, Данемарка, Русия. Турция не му е интересна, защото си е домашна тема. Нищо кой знае какво не се е променило в манталитета му от предосвобожденска България досега, ако се съди по коалиционните преговори за нова управленска програма на страната. От всичките 18 секторни политики най-продължително бе обсъждана външната политика - над 7 часа, или както писа късно вечерта на 27 ноември един грохнал колега, който им даде подробно описание - "цели 6 часа и 65 минути".
Не че имаше големи идеи какво да се промени в международните отношения на държавата, защото външната политика си остана същата, но бе направена уговорката, че ще бъде надграждана. Интересно е, че най-мълчалив сред бъбривците бе соченият тогава за бъдещ външен министър Даниел Лорер. Сякаш даваше знак за придържане към тихата дипломация. В присъствието на своите партийни ръководители от "Продължаваме промяната" Кирил Петков и Асен Василев, които също предпочитаха повече да слушат, отколкото да говорят, той следваше правилото да не надприказва началниците си. Но не беше само това причината.
Кирил Петков поиска от дипломацията
да поеме неизпълнима задача:
да създаде нов бранд (фирмена марка) на България, че "тя е държавата, която успя най-бързо да изкорени корупцията". Всеки външен министър би се отчаял, защото какво би могъл да направи? Да нареди на посланиците да спретнат посолствата, да свикат хвалебствани пресконференции, да дават коктейли за своя сметка? Дипломатите допринасят, но не създават образа на държавата си в чужбина. На никого не му хрумна да каже, че това е задача не на външния министър, а на главния прокурор. Външното министерство стои на скромно място в бюджетната стълбица на България и неговата роля за процъфтяването на държавната корупция не е водеща.
Вярно е, че изкореняването на корупцията зависи от поведението на всеки човек, но най-много зависи от поведението на прокуратурата, защото тя е призвана да убеди хората чрез специфичните си инструменти, че е по-добре да работят и живеят честно. Ако външният министър носи отговорност за изграждането на образа на България в чужбина, значи от три десетилетия за външни министри са ни служили все главните прокурори. Държавата твърдо се е закрепила в международните класации като най-корумпираната в Европейския съюз. Но тъй като е неудобно да си го признава, също така твърдо се е закрепила на последно място в класациите по свобода на словото в Европа (конкурирана само от Русия, Турция и Беларус).
Корупция и омерта
ето това е формулата на българската тиха дипломация. Битува мнение, че България по принцип не може да има своя външна политика, защото е малка и прекомерно зависима от големите сили - в частност от НАТО и ЕС. Но в тези съюзи членуват и други държави със сходни размери, без да са се окичили с нейната печална слава. Корупцията не ни е присадена от НАТО и ЕС, въпреки че изпълнението на големи военни поръчки и усвояването на еврофондове могат чудесно да я подхранват. Тя си е национален продукт, произлязъл от 32-годишния криминален преход.
Но да погледнем критично и на ЕС. Защо Европейската комисия, която носи главна отговорност за харченето на еврофондовете, се отнася към България така равнодушно? Този въпрос бе повдигнат на 29 ноември в Европарламента, където Комисията за граждански свободи, правосъдие и вътрешен ред (ЛИБЕ) обсъди впечатленията на нейна работна група, посетила България на 23-24 септември. Евродепутати обвиниха Еврокомисията, че съзнателно си е затваряла очите какво става в България и в докладите си е
замазвала истината
За нас не е голямо разкритие, защото отдавна знаем, че е така, и сме престанали да приемаме насериозно мониторинговите доклади на Брюксел. Но защо тази практика продължава, когато и други виждат разминаването с реалната картина? За разлика от евродепутатите, които се избират пряко, еврокомисарите се назначават. Те са производни на националните правителства. През последното десетилетие Европа се управляваше главно от правителства в семейството на Европейската народна партия, където членува и ГЕРБ. Партийната солидарност, а не идейната преданост е спойката, която пази целостта на партийните фамилии в ЕС. Далаверите на трите правителства на ГЕРБ останаха невидяни в Брюксел, въпреки че бившият премиер Бойко Борисов достатъчно се прочу в Европа и света. Неговите пратенички в Еврокомисията Кристалина Георгиева и Мария Габриел допринесоха за беззъбите брюкселски доклади. Въпреки че бяха в конфликт на интереси, така и не се чу да са си направили отвод по време на някое от обсъжданията на България в Брюксел. Мария Габриел продължава да е там и смяната на българското правителство няма да ѝ повлияе да промени поведението си, защото едва ли ще се покае.
Разобличаването на корупцията в България, а с това и на хранениците на Борисов няма да стане нито от нея, нито от главния прокурор Иван Гешев. Колкото и да е абсурдно, функцията на външен министър може да се изпълни най-добре от вътрешния министър. Той може
да преодолее фактора "Гешев",
като се обърне пряко към европейската прокуратура, която вече работи. На първо време може да изпрати в Люксембург копия на всички материали от разкрития за злоупотреби с европейски фондове, които безнадеждно потъват в софийски чекмеджета.
Първата външнополитическа задача на новото редовно правителство трябва да бъде снемането на Гешев от крайно неподходящия за него пост на неофициален външен министър на България, откъдето вае нейния срамотен образ в чужбина. Ако той продължи да се запъва, какъвто му е нравът, достатъчно ще е да проличи разликата между неговото отношение и реакцията на европейската прокуратура към едни и същи казуси. Компетентните лица сами ще преценят дали става дума за престъпно бездействие при злоупотреба с европейски фондове. В България може и да не се намери храбрец да повдигне обвинение на Гешев, но в чужбина едва ли е взел страха на всички магистрати. Колкото повече се освети истината за страната, толкова по-добре ще бъде за нейното оздравяване. Корупцията вирее само на тъмно. Ако дипломатите си търсят смислена работа, могат да допринесат, като спрат да хвърлят прах в очите на чуждестранните си колеги под предлог за дипломатичност.
