От няколко години висшето образование е оставено да се движи по инерцията. Политиката за преструктуриране на приема от по-масовите към по-дефицитните откъм кадри направления позаглъхна. Революционните идеи за сливане на университети от времето на акад. Николай Денков се провалиха. Новите минимални изисквания пред професори и доценти също бяха стопирани, както и намеренията за атестация на университетските преподаватели по нови критерии. За качеството на обучението пък съвсем никой не говори. В тази ситуация системата е изправена пред още по-големи предизвикателства заради наближаващия демографски срив и очертаващото се слабо финансиране за 2024 г. Юбилейната 30-годишнина на Съвета на ректорите премина тъкмо под знака над надвисналите заплахи - председателят му акад. Лъчезар Трайков обяви, че няма да отстъпи от екзистенц минимума, от който се нуждаят университетите, тъй като някои от тях са на ръба на оцеляването. Заедно с колегите си той призова и за нов модел на финансиране на висшите училища, който да замени сегашния "парите следват студента". Дошло ли е време за реформа и в тази посока?
Кого (или какво) да следват парите?
От Съвета на ректорите определиха сегашния модел, при който университетите получават държавна издръжка основно според броя на студентите си, за изчерпан. Според тях в условията на намаляваща раждаемост и изчерпване на потенциалния ресурс на обучаеми студенти, той започва да ражда тежки деформации в работата на висшите училища. През годините този модел бе коригиран, като все по-голямо влияние върху получаваната държавна субсидия започна да оказва и комплексната оценка на качеството на обучението и съответствието му с пазара на труда. По отчети на МОН парите, които висшите ни училища получават според качеството, вече са достигнали 61.5% от субсидията за издръжка на обучението. Според Съвета на ректорите обаче независимо от тези усилия в правилната посока "все още обвързаността на приходната част на бюджетите на висшите училища с броя обучавани студенти е почти абсолютна". Затова и едно от предложенията им е да получават средства според броя на преподавателите.
"Намесата на държавата за осигуряване на предвидимост и стабилност би могла да се изразява в изработване на механизъм за калкулиране на съотношението "брой преподаватели-брой студенти", на основа на който да бъде формирана бюджетната субсидия във всяко едно професионално направление за всяко едно висше училище...Така определените щатове би следвало да бъдат обезпечени на база централно определено бюджетно финансиране, а всеки допълнително открит от съответното висше училище преподавателски щат може да бъде финансиран чрез собствените му приходи. Подобен подход е далеч по-справедлив, ако се върви в посока изземване на функции от страна на ректорските ръководства и концентрирането им обратно в държавата, каквато е посоката на всички законодателни промени от 2016 г. насам", пише в доклада, подготвен от ректора на УНСС проф. Димитър Димитров и ректора на Русенския университет акад. Христо Белоев.
Но нима ножът е опрял до кокала, че ректорите са готови сами да се откажат от трудно завоюваната някога академична автономия? "Финансирането според брой студенти вече е остаряло и неефективно. Университетите измислят какви ли не фокуси да записват куцо и сакато, лели, братя, сестри и т.н. и този модел ражда вече порочни практики. Малко повече ми харесва финансирането според брой преподаватели, което има повече логика. В момента има университети, в които студенти намаляват значително, а преподавателите се увеличават, това ефективно ли е", пита ректор, пожелал анонимност. Според него явно от Съвета на ректорите имат предвид модифициран модел на финансиране според броя щатове, без някогашното централизиране. По думите му ако обаче се мине към такава промяна, то тя крие много неизвестни, които трябва предварително да се изяснят.
"Ако всяка сутрин се нуждаете от инжекция, явно нещо не в ред?"
Друга болка на ректорите е нормативното определяне на минимална работна заплата за най-ниската академична длъжност в университетите, което бе договорено в споразумение през 2020 г. между синдикати, ректори и МОН. През 2021 г. за първи път бе фиксиран размер на минималното възнаграждение за асистент - 1300 лв., като през т.г. то следва да достигне 1810 лв. Според ректорите обаче това е преобърнало напълно модела и е деформирало изцяло начина на управление на бюджетните разходи във висшите училища. "Държавата ни задължава да поддържаме определено ниво на заплати, независимо от нашите възможности. Тя обаче няма задължение да финансира определеното от нея ниво на заплати за определен брой щатове. Парите за това финансиране получаваме през държавната субсидия, която зависи преимуществено от броя на студентите", казват ректорите. Според тях наличието на евентуална диспропорция не се взима предвид при определяне на размера на минималната заплата за всеки университет и това принуждава ръководствата да съкращават всякакви разходи, за да покрият основния - този за заплати, който в много университети достигал 80-90% от общите средства.
Според ректорите тази мярка не е била съобразена с финансовите им възможности и доказателство за това е, че всяка година оттогава до сега се налага спешно и по извънреден път - с преходни и заключителни разпоредби в закона за бюджета - държавата да додава допълнителни средства, за да покрие образувалия се недостиг. За 2021 г. например бяха дадени 62 млн. лв., за 2023 г. - 16 млн. лв. Освен че са крайно недостатъчно (тъй като заплатите на асистентите влияят и на заплатите на доценти и професори, както и на служителите, за чиито повишения всеки университет трябва да се погрижи сам), липсват и ясно разписани механизми за разпределението на тези пари между отделните висши училища, което води до унизителни спорове между колеги кой да вземе по-висок дял от недостигащите средства, посочват още ректорите, според които е обидно всяка година да зависят по подобен начин от добрата воля на правителството.
"Ако всяка сутрин се нуждаете от инжекция, явно нещо не в ред?", казват още те и посочват, че законовото фиксиране на минимална заплата изкривява самата идея за финансиране според качеството, тъй като с допълнителната субсидия държавата покрива натрупаните дефицит на принципа "всекиму според нуждите", а това изобщо не стимулира оптимизацията на работа в отделните университети. Освен да се премахне тази мярка те настояват за въвеждане на "образователен микс" във финансирането, включващ както броя на обучаваните студенти, така и други компоненти, като например издръжката на материалната база.
"Как ще оставим държавата да ни определя щатовете?"
Представените идеи съвсем не се приемат еднозначно от гилдията. Бившият вече ректор на СУ проф. Анастас Герджиков определи като изключително опасна идеята държавата да определя щатовете в университетите. "Тя с радост ще го направи, но това ще скове всякакво развитие. Преди 20 г. не можехме и една специалност да разкрием, както сега, беше кошмар", коментира той. Според него може да се мисли единствено да се определят някакви разумни граници на съотношението брой преподаватели към брой студенти. Той призова колегите си и да не се отказват от идеята за намаляване на разликите между най-високите и най-ниските коефициенти по професионалните направление (които в момента са 1:5), от които зависи кое направление какво финансиране ще получи. "Това не отстранява напълно натрупаните проблеми, но е нужна крачка в правилната посока", смята той. Проф. Герджиков изрази учудване и от друга идея, представена на Съвета на ректорите - да се мине от "защитени специалности" към "защитено знание", т.е. държавата да финансира не например 2-ма студенти, които учат в дадена дефицитна специалност като ядрена физика или химия, а 7-те преподавателя, които са нужни за поддържане на катедра в тази област. "Явно има някакво объркване. Идеята е друга и тя се случва - ако има 2-ма студенти в тази специалност, държавата плаща за 25, което позволява издръжката на специалността", обясни той.
Бившият министър на образованието Красимир Вълчев смята, че трите политики, провеждани в последните години - на увеличаване на субсидията според качеството, на повишаване на минималната заплата за асистент и на намаляване на разликите между най-високо и най-ниско финансираните професионални направления, трябва да продължат, макар че наглед си противоречат. "С допълващата субсидия на практика покриваме неефективността в някои университети. Но през 2020 г. се договорихме в споразумения за период от 3-4 г., в който всеки университет да реорганизира вътрешната си структура и да продължи тези политики, така че те лека-полека да се срещнат. Тези споразумения обаче не се контролират", коментира той. По думите му в минималната заплата няма нищо лошо - тя се определя общо и за страната, освен това, особено за длъжността асистент и за младите хора, има сигнално значение. Според него въпросните политики могат да се доближат, ако се направят известни корекции и въпросната допълнителна субсидия да се дава под условие - ако ректорите отговарят на определени критерии. "Смятам, че моделът "възложител-изпълнител", допълнен с качествен компонент и следване на политиката на минималната заплата е най-добрият и трябва да намерим начин да го финансиране", заяви той. Според него все пак би могло да се говори за коригирането му, но в момента ректорите имат по-голяма задача - да се борят за увеличаване на финансирането за висше образование, което в последните 3 г. падна от 0.75 на 0.6% от БВП и през 2024 г. не са планирани допълнителни средства нито за по-високи минималните заплати, нито за качество или пък за повишаване на коефициентите.
"Няма пари този, който управлява лошо"
"Ако не бяхме фиксирали минимална заплата, асистентите сигурно още щяха да получават по 680 лв.", коментира председателят на синдикат "Висше образование и наука" към КНСБ Лиляна Вълчева, която имаше доста коментари към ректорските идеи, но бе съвсем не по джентълменски изпроводена от подиума. Според нея определянето на минимална заплата не е довело до уравниловка във възнагражденията, както твърдят ректорите, тъй като това се доказва от годишните им анализи, според които разликите между най-ниското и най-високото възнаграждение в различните университети са огромни. "Вътрешното напрежение е следствие на огромното неравенство в средните заплати във висшите училища - от 3700 лв. до 1350 лв.", казва тя.
По думите й не е вярно, че разходите за трудови възнаграждения в университетите надвишават 80%, а понякога и 90%, от общия бюджет на съответното висше училище. "Това може да се каже само за съотношението на разходите от субсидията за издръжка на обучението, в която дела за заплати и осигуровки е 80%, а 20% са за текущи разходи като ток, вода, парно, консумативи за учебен процес. Общият бюджет на висшите училища е сбор от много компоненти и при някои университети собствените приходи надвишават държавната субсидия. В обобщените отчети на държавните университети, предоставени в МОН, се отчитат разходи за работни заплати в размер на 50-60% от общия бюджет", казва тя. Според нея ако има университети, които отделят 90% от бюджета за заплати, вероятно те са сред 10-те най-слаби и трябва да се видят причините за това.
"Преди заплашваха с фалити, сега говорят за "риск от съществуване". Това послание не само не се случи, но е и ясно признание, че тези ректори - 4-5-6 ли са - всъщност не се справят с управлението на висшето училище. Защо Съветът на ректорите отразява мнение само за висшите училища с лошо управление? Добре е да се представят останалите ректори, които правомерно и целево изразходват средствата за работни заплати, т.е. следват политиката по доходи съобразно националното и европейското законодателство, договарят ги със синдикатите и са успешни. Добре е и да се посочат тези, които поддържат кухи бройки или имат неефективни структури", смята Вълчева. Тя посочва, че от финансовите отчети на ректорите е видно кои не се справят и МОН вместо да ги потвърждава за добре свършена работа, следва да провери как се прилагат закони и целеполагат ли се средствата, особено при разпределението на парите по комплексната оценка за качеството, които някои ректори харчат както си искат. "Умишлено са посочени на отделен ред в националния бюджет допълнителни средства, защото там те са целеположени и следва да са работни заплати за академичния състав. "Ако не беше на отделен ред, а общо в държавната субсидия за издръжка на обучението, някои ректори щяха да я изхарчат за друго", смята Вълчева.
Тя се чуди как така хем средствата не стигат за заплати, хем наличностите на университетите в края на годината непрекъснато нарастват. "Когато ректорите си увеличават възнагражденията, тогава не са в политическа зависимост от МОН. Но когато става въпрос за академичния състав и служителите във висшите училища и повишаване на техните заплати - са! Интересен е фактът, че изпълнението на договора за управление на ректора с министъра на образованието е колективна работа на екипа на ректори, но колко от тях си разпределят бонуса от 36 000 лв. годишно", пита тя, допълвайки, че в наредбата на МОН, която определя въпросния лимит от 36 000 лв. допълнително годишно възнаграждение на ректорите, има доста неясноти и нейното приложение е различно. "Затова някои ректори са с много високи средни брутни работни заплати, а други - не. Има и ректори, които посочват нетен доход", казва тя. Според Вълчева в период на преговори за бюджета за 2024 г. е най-малкото неудачно да се говори за нов модел на финансиране, а ако такъв се обсъжда, преди това следва да се представят съответните задълбочени анализи.
"Да не се вторачваме в мъничкия си свят"
Исканията на ректорите засега не изглежда да срещат нужната подкрепа - поне ако се възприеме като ясен сигнал отсъствието от тържественото им Общо събрание на премиера акад. Николай Денков, на просветния министър проф. Галин Цоков и на финансовия министър Асен Василев. Липсата им не можа да запълни и зам.-министър Генка Петрова, която рязко заяви, че за заплати няма да говори, тъй като по начало е убедена, че и нашите преподаватели заслужават европейски възнаграждения. Ректорите трябваше да се задоволят единствено с призива й да не се вторачват в "мъничкия си свят", а да се отворят към европейския пазар и да участват в повече европейски фондове и програми.
Пред "Сега" министър Цоков също коментира предпазливо темата. Той заяви, че с ректорите са започнали разговори, в които се обсъжда нуждата от по-устойчиво финансиране за висшето образование, като средствата, които държавата дава, да са не само за най-ниската академична длъжност, но и за другите длъжности, както и да бъдат обвързани с определени съотношения студент-преподавател. "Въпросните съотношения са международно определени по професионални направления, за едно направление е 1:10, за друго - 1:20, зависи от спецификата. Идеята е да се определи основно съотношение, а оттам нататък всеки университет, който има високо качество и иска повече преподаватели, да ги назначи със собствени средства", посочи той. "Ние може би съвместно ще мисли по-нататък за промяна на модела. Един модел, в който самото министерство се намесва малко повече, е ограничаващ автономията. Затова трябва да помислим внимателно за баланса докъде могат да се въведат определени индикатори. Това е процес, който тепърва започва, надявам се до средата на следващия месец да се избистри и да намери някакво решение", коментира още проф. Цоков. По думите му ако ще се върви към нов модел, ще трябва да се обмисли и промяна на коефициентите, които са в големи граници. За 2024 г. обаче едва ли ще се намерят средства за това, стана ясно от думите му.
