Най-шокиращата последица от драмата около убийството на саудитския журналист Джамал Кашоги, което отстъпва единствено на бруталността на това деяние, е изумителният й мащаб. Убийството на човек, чието име повечето хора никога досега не бяха чували, отекна в целия свят, разтърси геополитически съюзи и обедини доскорошни противници.
Речта на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, който нарече случая "свирепо и планирано убийство", а не инцидент, както твърди Саудитска Арабия, и искането му отговорните да бъдат съдени в Турция покачиха напрежението до международна криза като никоя друга в съвременната история. Ердоган, който често е обвиняван за атаките си срещу журналисти и демокрацията, е твърдо решен да изведе този случай докрай. Той вижда в този случай възможност
да укрепи регионалната позиция на Турция
и да почисти силно помрачения си имидж, представяйки Турция като "представител на съвестта на човечеството".
Изумително е, че случаят "Кашоги" продължава да е в новинарските заглавия цели три седмици, след като саудитският публицист влезе в консулството на страната си в Истанбул и изчезна. Усилията на президента на САЩ и на правителството на Саудитска Арабия да усмирят глобалния интерес към съдбата на Кашоги се сгромолясват шумно. Защо се случва това? Защо във времето, когато шокиращите новини се сменят за секунди една друга, тази няма никакво намерение да отива на заден план?
Най-широко разпространеното обяснение е, че убийството на Кашоги концентрира всички страхове на съвременната епоха на политическа несигурност - това е ерата на Доналд Тръмп, на надигащия се авторитаризъм, на все по-аморалната политика, на лидерите, които лъжат без колебание и угризения. Злощастният край на Кашоги прилича на драматизирана персонализирана версия на нашите страхове - доказателство за краха на либералния световен ред.
Както Рияд призна в края на миналата седмица, Кашоги е убит от саудитци. И няма никакво съмнение, че Ердоган умно използва случая. Турските власти и медиите държат света постоянно нащрек с
неспирен поток от зловеща информация,
като целта е максимум политически дивидент.
В началото критиците негодуваха, че смъртта на един човек привлича много повече внимание от гибелта на хиляди. Така е - водената от Саудитска Арабия война в Йемен - мащабна хуманитарна катастрофа, засягаща близо 22 млн. души, привлича малко обществено внимание.
Светът е пълен с ужасяващи престъпления, извършвани от правителства или други срещу невинни жертви. Но нито едно от тях не привлече вниманието ни по такъв начин. Нито журналистите, "паднали през прозореца" в Русия, нито 28-годишният италиански студент Джулио Регени, отвлечен и убит в Египет, нито шефът на Интерпол Мън Хунвей, който изчезна, след като отпътува към родния си Китай от Франция и жена му в момента се опасява, че вече е убит от тамошните власти, нито Ким Вал, журналистката, убита и обезглавена от датски предприемач. Нещо в смъртта на Кашоги провокира доста повече страсти и отвращение.
Екзекуцията на Кашоги се случи в пресечната точка на множество тревожни тенденции, развиващи се на различни места по света. И макар да бе саудитска операция, тя разпали опасения за случващото се във все повече авторитарно управлявани държави и за тревожните действия на Тръмп за постоянното опозоряване и подстрекателства срещу журналисти.
Убийството на Кашоги разтърси западните правителства, възложили надежди на младия престолонаследник принц Мохамед бин Салман, и изведе на повърхността забравения въпрос дали САЩ не е редно да преразгледат отношенията си с кралството. За мнозина, включително и за Тръмп, отговорът е, че отношенията трябва да се запазят. Но с всеки жест и усилие на Тръмп да помогне на саудитските си приятели да се измъкнат от кашата, която сами забъркаха, той сякаш влошава положението на Рияд.
Принц Мохамед заема ключово място във външната политика на Тръмп - той организира първото посещение на Тръмп в чужбина м.г., приятел е на могъщия президентски зет Джаред Къшнър и е водещ съветник по чувствителни регионални въпроси, свързани с Израел и Иран. Справедливо или не, мнозина възприемат убийството на Кашоги като отражение на политиката и преценките на Тръмп.
Неговото отношение към убийството подейства като горещ вятър на горски пожар. Той балансираше между изразяване на загриженост за изчезването му и пренебрегване на темата, която не е негов проблем, не пропускаше да отбележи, че Кашоги, който живее във Вирджиния, не е американски гражданин. Президентът на САЩ ясно даде да се разбере, че оръжейните сделки за милиарди долари са по-важни за него от един човешки живот. Дори се опита да лансира удобна версия за Рияд, че убийството е дело на действали самостоятелно убийци и е разочарован, че светът отказва да забрави случая. Съвсем необичайно частният бизнес показа по-голяма загриженост за хуманитарните ценности, отколкото президентът на САЩ - много компании отказаха да участват в саудитския инвестиционен форум, доста замразиха планираните си проекти в кралството.
Когато саудитците най-накрая признаха ролята си в убийството, обявявайки, че Кашоги е починал след юмручен бой в рамките на операция, за която принц Мохамед не е знаел, Тръмп бе попитан дали им вярва. "Вярвам им, вярвам им", отговори той в разрез с мнението на американските разузнавателни служби, за които се твърди, че имат увереност в намесата на принца. На следващия ден, след като сенатори и от двете партии, както и световни лидери обявиха, че не вярват на тази версия, Тръмп
смени курса
"Очевидно е имало лъжи", каза той.
Това не е добре за Белия дом. Тръмп вече все по-често е критикуван за симпатиите си към автократи и тирани. Той описа отношенията си с бруталния севернокорейски диктатор като любовна връзка. Отказа да критикува Владимир Путин, хвали все по-репресивно действащия китайски президент Си Цзинпин и се изказва ласкаво за автократи от Кайро до Манила. В същото време описва най-близките западни съюзници на САЩ, които споделят ценностите и идеалите на страната, като врагове.
Живеем във време, в което сякаш нормите на политическия дискурс се сменят. Толерантността към различните мнения ерозира. Критиците се възприемат като врагове. Тръмп например все нарича журналистите "врагове на народа". Това създава несигурност - къде ще му излезе края. Убийството на Кашоги придаде ужасни очертания на страховете ни. Дали светът ще излезе от тази криза с чувство за справедливост, с консенсус, че убийството на политически критик е неприемлив начин да се справяме с политическите различия - от това ще зависи дали след това убийство светът ще става още по-страшно място или че вече толкова сме се уплашили, че да се върнем на себе си.
