В последните седмици лъсна добре известният на много хора, но непризнаван от властта факт - управлението на страната ни зависи не от принципи и съобразяване със закона, а от лобистки интереси и задкулисни договорки между политическите сили. Политическите дрязги и замервания с ефектни фрази, ярко демонстрираните различия само отвличат общественото внимание, докато някъде в кулоарите на властта се прокарват решения в интерес на една или друга групировка. В крайна сметка, колкото и благовидни аргументи да се изтъкват, обществото е прецакано, а страстите се уталожват в името на пазенето на властта. Дори уж противостоящите си политически сили стигат до съгласие - в очакване на следващия компромис. Управляващите, по всичко личи, насърчават всичко това. Макар да е ясно, че така влизат в зона с много опасни завои.
Поправките в Закона за приватизацията, внесени в последния момент преди второто четене и коригирани в пленарната зала, позволяваха на големи компании да избягнат плащането на неустойки за неизпълнени от тях приватизационни задължения. В немалко други случаи подобни "корекции" минават безпроблемно, особено като се има предвид фактът, че юридическият капацитет на този парламент не е особено голям. Този път ставаше дума за облекчаване на задълженията на Българския морски флот (БМФ), мажоритарен собственик на който е Кирил Домусчиев. Потенциалните загуби за държавата обаче биха били далеч по-големи, защото на практика обхващат всички големи приватизационни сделки. А при част от тях, например при енергоразпределителите, има и условие за запазване на лиценза.
Вероятно и това би минало в друго време, но
поправката дойде дни след окончателно съдебно решение,
че БМФ дължи неустойка от 55 млн. лв. Освен това в работата на дружеството се бе вторачил вицепремиерът и един от лидерите на патриотите Валери Симеонов. Циркът стана пълен, когато внесеният от депутата от "Атака" Николай Александров и от Емил-Димитров-Ревизоро от квотата на ВМРО проект мина с гласовете на ГЕРБ и на патриотите, без тези на депутатите от НФСБ на Валери Симеонов и при символичното присъствие на депутатите от БСП в залата. Очаквано президентът наложи вето и при вече разгорелия се скандал ГЕРБ се оказа в много, много неприятно положение. Това бе осмото вето на президента, като първите седем бяха отхвърляни. Но откровената и видима от всички защита на кръгове от едрия бизнес би била твърде нагла. От ГЕРБ побързаха да се защитят, че поправките не били лобистки, а Данаил Кирилов, шеф на правната комисия, внесъл текста за обратното действие на закона, защото едва по време на гласуването видял несъответствие в текстовете. И добавиха, че ще подкрепят ветото. Премиерът Борисов също заяви, че няма никакъв лобизъм, и обясни, че кабинетът е гласувал 2.4 милиона лева за държавната такса за съдебното дело срещу БМФ. То бе заведено, след като БМФ спечели арбитражно дело, с което искаше промяна на приватизационния договор. В крайна сметка ВКС отмени решението на арбитража, а парламентът светкавично опита да направи отмяната нищожна.
В крайна сметка с удивително за този парламент мнозинство от 185 гласа за и едва-двама въздържали се ветото мина. Но това не означава, че и санкцията срещу БМФ ще мине. Случаят не е приключен - очакваме продължението след парламентарната ваканция.
Странно е, впрочем, как Данаил Кирилов
не е видял несъответствията при приемането на друг закон
- този за лова. С него се разрешаваше групов отстрел на дива свиня в срок, по-ранен от обичайния - 1 октомври, заради опасността от заразата от чума по прасетата. Въпреки възраженията, включително и от самите ловци, текстът бе прокаран. Наложи се на другия ден земеделският министър Румен Порожанов с наредба да спре действието му. Този закон също бе внесен от "Обединените патриоти" и за него също се искаше вето на президента. Засега страстите са укротени.
И за друг закон, определян за лобистки, се искаше вето на президента - така наречения закон за горивата. Той бе внесен от Емил Димитров-Ревизоро и с него се поставят непосилни изисквания към по-дребните търговци на горива - за уставен капитал и за банкови гаранции за евентуално бъдещо тяхно неизпълнение на задължения към държавата. Проектът бе оспорван яростно от Валери Симеонов, срещу него становища дадоха дори и от финансовото, и от икономическото министерство. С тях се искаше и предварително одобрение от Брюксел. Търговци на горива проведоха серия от протести. При обсъжданията във водещата комисия, оглавявана именно от Ревизоро, се стигна до грозни сцени с опити да бъдат отстранени журналистите и с пълен хаос около приеманите поправки. Въпреки това законът мина в пленарната зала, макар и с леки поправки и облекчаване на някои от изискванията. Независимо от това от бранша твърдят, че стотици дребни фирми ще фалират. Един от аргументите на НФСБ срещу закона пък бе, че той облагодетелства най-вече "Лукойл". Валери Симеонов се закани да го прати в Брюксел, а
това почти сигурно означава нова наказателна процедура
Още повече че друг закон - за ограничаване на рекламата на хазарта, изобщо не стигна до пленарната зала. Той бе блокиран за месеци, след като бюджетната комисия реши да го прати за предварителна нотификация в Брюксел именно с аргумента, че вреди на конкуренцията. Президентът този път замълча. Обяснения за решението му няма. Подозрения - има.
Пълно извъртане имаше и по друг казус, за който страната ни е в наказателна процедура - за газовия пазар. Миналата седмица с пълно единодушие парламентът възложи на енергийния министър Теменужка Петкова да работи за постигане на споразумение с ЕК по делото, което Брюксел води срещу държавните БЕХ, "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз". В края на миналата година стана ясно, че има опасност на страната ни да бъде наложена глоба от стотици милиони евро заради нарушаването на принципите на свободната конкуренция. Еврокомисията предложи да намали глобата, ако София признае нарушението и приложи „структурна мярка” - продажба на мажоритарен дял от БЕХ. Тогава през ноември парламентът прие решение, с което задължи правителството да не признава вина. Новото решение възлага на енергийния министър да се опита да сключи споразумение по реда на специфична разпоредба от европейския регламент за прилагане на правилата за конкуренция. Със споразумението София би признала, че БЕХ и неговите дружества са извършили нарушение, но мерките срещу тях стигат само до поемане на „ангажименти за преодоляване на загрижеността, изразена по отношение на тях".
Дни по-късно, попитан за честите обрати в мненията на управляващите, премиерът Борисов се оправда, че всички правят грешки понякога. И даде пример именно с газовата директива, където сме били докарали преговорите докрай. "И парламентът понякога си променя на 360 градуса мнението. (!?) След като държавата ни е обща, когато има по-добро решение, изобщо не е страшно да си промениш мнението", каза той в русенския град Бяла.
Проблемът е, че такива промени в законите идват твърде начесто и не са доказателство за помъдряване. Проблем е и арогантното несъобразяване с чужди аргументи или с протести. Въпреки всички възражения от страна на експерти и граждански организации, например Административно-процесуалният кодекс, който драстично завишава таксите за касационно обжалване, в крайна сметка бе приет - този път без промяна на мненията или смекчаване. Проблем е и липсата на достатъчно правна култура сред депутатите, за да разпознаят кога ги хлъзгат. Проблем е и надмощието на партиите над депутатите им, които гласуваха точно обратното на онова, което бяха приели ден по-рано в закона за приватизацията. С известно неудобство се налага да цитираме депутата Веселин Марешки, който пожела законопроектите на ВМРО първо да минават през ДАНС и едва след това с тях да се заема парламентът. Ами прав е.
