Докато се упражнява да гласува, България губи посока и се лута встрани от Европейския съюз. Малцина у нас забелязват, че се самоизолира. Но не по-малко тревожно е, че и малцина в ЕС забелязват нейното отсъствие.

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен отчете пред Европарламента какво е състоянието на Съюза през последната година. В своя годишен доклад тя спомена България само веднъж, и то като фигурант в диаграма, където посочва, че е получила 511 млн. евро по програмата за временна подкрепа срещу безработица при извънредни обстоятелства (SURE). Това е българският отпечатък в колективните усилия за преодоляване на три тежки кризи, върху които акцентира документът.

Къде сме ние, би запитал всеки българин като горд притежател на европейски документи за самоличност. Неудобно е да признаем отсъствието си, но

ето какво говорят фактите

В борбата за "Проправяне на пътя за излизане от световната здравна криза"  Фон дер Лайен се похвали, че е постигнала целта си ЕС да ваксинира до края на август 70% от възрастното си население. В същото време България е ваксинирала едва 20% от пълнолетното си население. Така излиза, че тя е дърпала Съюза назад, но той все пак е имал достатъчно сили да преодолее нейната спирачна система и да изпълни задачата си за масова ваксинация. 

Колко трагикомично стои нашата страна в общия европейски пейзаж показа пред Европарламента депутатът от ДСБ Радан Кънев, който призова за намеса на Европейския съюз, така че да застави българските власти да ускорят ваксинацията. Според него принудата е необходима, "когато отделна държава (България - б.а.) не се справя с кризата и застрашава здравето и живота на своите граждани, а през отворените граници - и на всички европейци". Като заместник-член на здравната комисия на ЕП той трябва да знае, че такава практика не съществува. Но след като не съзира държавнически и граждански здрав разум, показва склонност към нестандартно мислене.

Докато в борбата с пандемията България все пак присъства със своите скромни 20% ваксинирани, в борбата с втората криза, описана в доклада, 

тя липсва 100%

Става дума за икономическото възстановяване на ЕС чрез извънредния план "Следващо поколение ЕС", на стойност 732,8 млрд. евро. "Този инструмент е уникален шанс да преобразим нашите икономики и да създадем възможности и работни места за една подготвена за бъдещето Европа", заяви патетично Фон дер Лайен, съзнавайки, че това не се отнася до България. "За да се възползват от подкрепата по механизма, 25 държави членки вече представиха своите планове за възстановяване и устойчивост на Европейската комисия", отчете тя, без да страда за двете липсващи, сред които е България (другата е Нидерландия). 

Нашата страна се оказа много тромава и едва ли не некадърна да представи годен план за безвъзмездно финансиране за 6 млрд. евро. Правителството на Бойко Борисов със своята "голяма европейска експертиза" остави само наброски, определени от наследилото го служебно правителство като "чернова". То пък обеща да го превърне в белова до края на юли, но лятото се изтърколи и през голямата ваканция нямаше кой да се упражнява в писане. Сега се говори за срок до декември, защото не било работа на служебно правителство да прави такъв важен документ, а трябвало да се изчака редовно правителство. Не е ясно дали скоро ще видим такова, но със сигурност всяко ново правителство ще има още по-малко опит и ще му трябва време, докато се научи на европейско четене и писане. 

Всички извинения на едно правителство с друго са несъстоятелни, защото правителствата идват и си отиват, а държавната администрация остава. Тя е работният кон, който всяка власт вкарва да вършее на хармана. Нещо повече, Фон дер Лайен посочва защо не може да приеме

никакви извинения за забавянето на плановете:

"С оглед на мащаба на висококачествените инвестиции и значението на изпълнението на насърчаваните реформи Комисията предостави специална помощ на държавите членки при изготвянето на техните планове за възстановяване и устойчивост в рамките на Инструмента за техническа подкрепа". Както се вижда, имало е и експертна помощ от Брюксел, и специално отпуснат фонд. Трябвало е само някакво добросъвестно усилие. Но е липсвало.

Става дума за готови пари, които да вземеш, ако имаш добра воля. "Към 26 август първите плащания, на стойност над 48 милиарда евро, вече бяха получени от Белгия, Германия, Гърция, Испания, Франция, Италия, Литва, Люксембург и Португалия", напомня ЕК, за да се знае, че това са аванси, след които ще има още по-големи суми. А ние зяпаме, сякаш сме отишли босоноги на панаир. Докато подсмърчаме отстрани, трябва да си дадем сметка, че в момента ЕК набира средства не само от бюджета на ЕС, но и от колективни заеми, за които и България е гарант според своята икономическа тежест в съюза. Взела-невзела от фонда, някой ден тези пари ще се връщат от всички. Вместо да развива с тях икономиката си и да изкара още повече средства, тя се помайва.

В борбата с третата голяма криза - климатичната - Фон дер Лайен акцентира върху амбициите на ЕС за съкращаване на емисиите от въглероден двуокис до 2030 г. с 55% спрямо равнището от 1990 г. Става дума да се замени една енергия с друга, както е станало през първата и втората индустриална революция през XIX в. Само че 

България е на страната на контрареволюцията

След като правителството на Бойко Борисов даде съгласие за присъединяване към плана "Годни за 55", а служебното правителство започна да прави схеми как да замени въглищата в ТЕЦ-овете с природен газ, внезапно неговите най-изявени представители се завъртяха на 180 градуса. Поради наближаването на новите избори министрите Кирил Петков и Асен Василев се изпълниха с жал по миньорите в Маришкия басейн и тръгнаха срещу доизживявящото последните си дни собствено правителство. Съзнавайки, че сред засегнатите от "Зелената сделка" ще бъдат поне 100 000 души (и поне още толкова избиратели в техните семейства), те се разтревожиха, че България ще изгуби енергийната си независимост, защото само лигнитните въглища са неин собствен ресурс за топлинно производство на електричество. 

Какво закъсняло прозрение! България се отказа от  енергийната си независимост още по времето на Симеон Сакскобургготски, като я замени за членство в ЕС. Тогава задраска четири ядрени реактора, т.е. половината от ядрените си мощности. Сега трябва да реши дали да се откаже от още 40% от електродобива си, или да го трансформира в по-незамърсяваща форма. Друг вариант няма, освен ако вече не е намислила да излезе от ЕС.